Кърмата

Когато бебето се ражда, устата му е стерилна. Заселването ú с бактериална флора започва след раждането и зависи много от това по какъв начин и с какво се храни детето. Флората в устата на кърмените бебета е различна от тази на децата, които се хранят с фабрични бебешки млека – и флората в устата на вагинално родените деца е различна в сравнение с тази при децата, родени със секцио. В идеалния случай на вагинално родени и кърмени бебета в оралната флора преобладават лактобацили, които потискат развитието на стрептококус мутанс – основният причинител на кариеси. Имуноглобулините, които се съдържат в кърмата, също пречат на заселването с кариогенни микроорганизми и влияят върху флората в устата.

Лактозата в кърмата действително е захар, но тя е значително по-малко кариогенна от обикновената захар (декстроза). Особеното при лактозата също е и това, че е предвидено тя да се разлага на съставящите я два вида захари не в устата, а в тънките черва. В състава на кърмата и във формата, в която попада в устата на бебето, лактозата е обградена от антитела, лактоферин и други съставки, които пречат на стрептококус мутанс да я използва толкова лесно, колкото се случва със захарите в други млека.

Затова не е изненадващо, че основополагащите изследвания на д-р Памела Ериксон показват следните заключения:

1) Кърмата не само не разлага потопените в нея млечни зъбки, а дори отлага допълнително калций и фосфор в емайла

2) Кърмата не причинява съществено понижаване на pH в плаката

3) Кърмата не е кариогенна, ОСВЕН при наличието на друг източник на въглехидрати, който да подпомага бактериалната ферментация

Физиологията

Другият съществен фактор, който трябва да се вземе предвид, когато се обвинява кърменето и кърмата за кариесите, е различния механизъм на сукането на гърда и от шише. Нощното кърмене се счита за причина за кариеси с довода, че честото нощно кърмене непрекъснато "къпе" зъбките в мляко. Това се допълва и от факта, че нощем слюноотделянето е намалено и млякото не може да се отмива, което обичайно причинява спадане на ph в устата.

Както видяхме, изследванията на д-р Ериксон показват, че кърмата не е кариогенна и не предизвиква намаляване на ph, освен ако няма включени и други въглехидрати (а едва ли някой дава на детето през нощта първо малко да посуче, после малко сок, после пак малко да суче). Тогава каква е истината за сукането и обливането на зъбките с мляко?

От поне 50 години насам е известно, че кърменето има съвсем различен механизъм в сравнение с поемането на мляко от шише. Ако гърдата не е захваната добре и детето не суче активно и ефективно, млякото просто не потича.

За задържане на гърдата в устата и за активно сукане с получаване на мляко се изисква координация на множество мускули, които са под напрежение, за да могат да създават ефективен вакуум и да изстискват мляко от гърдата. При заспиващото дете тялото, а с него и мускулите в и около устата се отпускат, така че е буквално невъзможно то да получава мляко в това време. За сравнение – при храненето с шише е достатъчно да има само леко стисване с венци на биберона и млякото се излива в устата на детето.

За да се задейства гълтателния рефлекс при кърмене, е нужно зърното да е изтеглено силно навътре в устата, което също изисква упражняване на мускулна сила и поддържане на вакуум. Ако това не става (както е при заспиващо дете), зърното се скъсява и удебелява и вероятността от него да протече мляко става нищожна.

Дори когато детето суче активно и преглъща мляко, механизмът на сукане от гърда и от шише отново е различна. Бибероните може да се поемат плитко в устата и пускат мляко дори при лек натиск или просто притискане с венци (което е лесно да стане дори в полузаспало състояние). Съответно млякото, което изтича от биберона, се събира и облива устната кухина по пътя си към гърлото за преглъщане.

При кърмене това е невъзможно – за да може бебето да изсуква мляко от гърдата, зърното трябва да е изтеглено силно навътре в устата, до границата на твърдото и мекото небце. Езикът оформя улей, по който при сукане млякото се стича направо в гърлото и почти нищо от струите кърма не попада в устната кухина.

Анатомични причини
 

Друга, едва от няколко години насам обсъждана причина за развитието на кариес на предните зъбки при децата в кърмаческа възраст и ранните детски години се явява късата юздичка на горната устна.

Това е парченце тъкан, което е закрепено между горната устна и външната повърхност на горния венец. Когато такава връзка е налице, под горната устна се образуват две "джобчета", в които лесно се задържат остатъци от храна. Юздичките на горната устна почти никога не са изолирано явление – най-често те се съпровождат и от наличието на къса юздичка на езика. Тя от своя страна възпрепятства мобилността на езика. Тъй като юздичката не позволява езикът да се изплезва и повдига достатъчно, това му пречи да извършва в пълнота някои от естествените движения, например тези, с които несъзнателно почистваме зъбите си след хранене.

Комбинацията от задържане на остатъци храна под горната устна и невъзможност за почистване на горните зъбки от езика създава чудесна среда за развитие на бактериална плака и разяждане на емайла на зъбките.

Защо кърмено и здравословно хранено бебе може да развие кариес?

След като установихме, че кърмата не е кариогенна и механизмът на сучене от гърдата също не благоприятства развитие на кариеси дори при наличие на често нощно кърмене, тогава какви може да са причините за кариес при децата, които се кърмят?

Захранените кърмачета получават множество други храни наред с кърмата. Източници на различни видове кариогенни захари има навсякъде - фабрично произведени бебешки чайчета, сокове, хляб, гранола и зърнени храни, бисквити (вкл. домашно приготвени пълнозърнести и антиалергични), сушени плодове. Детските форми на лекарствата и витамините за деца също са пълни с различни подсладители, част от които са захари.

Дори семейството да се храни изключително здравословно и детето никога да не е виждало близалка и шоколад в живота си, пак е възможно да има често излагане на зъбките на въздействието на захари.

Достатъчно е между храненията детето да дъвче корички хляб или бисквити (дори да са пълнозърнести, с квас, домашно приготвени - зърнените храни съдържат скорбяла, която е вид захар и няма как да се премахне. Бял хляб или черен няма особено значение по отношение на кариесите, защото пълнозърнестият съдържа фитати, които пречат да се усвояват минералите, а белият съдържа лесно разградими захари, които увреждат емайла)...

...да има лесен достъп и да обича да яде сладки плодове много пъти през деня (особено сушени, които лесно полепват по зъбите)...

...да си пийва прясно изцеден сок по няколко пъти между храненията, за да се случи многократното и повтарящо се въздействие на захари върху зъбките.

Фокусирането върху консумирането на пълнозърнести зърна без спазването на стъпките за разрушаване на фитатите чрез изкисване, ферментация и покълване, може да води до това естествено съдържащите се в тях инхибитори (фитати) да затрудняват усвояването на калций от храните и всъщност да водят до проблеми с емайла. Пояснение: Фитатите са соли на фитиновата киселина и пречат на усвояването на калций и други вещества от храните, тъй като възпрепятстват ензимната активност. Съдържат се в редица храни от растителен произход.
 

Нека да повторим отново - честотата на излагане на въздействието на захари е много по-съществена, отколкото количеството захари, които се поемат.

Референции:

Ribeiro NM, Ribeiro MA 2004, Breastfeeding and early childhood caries: a critical review. Jornal de Pediatria 80(5 Suppl):S199–S210.

Kunz C, Rodrigues-Palmero M, Koletzko B, Jensen R. Nutritional and biochemical properties of human milk, Part I: General aspects, proteins, and carbohydrates. Clin Perinatol.1999; 26:307-33.

Arnold R, Cole M, McGhee J 1997, A bactericidal effect for human lactoferrin. Science197:263–65.

Holgerson PL, Vestman NR, Claesson R, Ohman C, Domellöf M, Tanner AC, Hernell O, Johansson I. Oral Microbial Profile Discriminates Breastfed from Formula-Fed Infants. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2013 Feb;56(2):127-36.

Rugg-Gunn A, Roberts GJ, Wright WG 1985, Effect of human milk on plaque pH in situ and enamel dissolution in vitro compared with bovine milk, lactose, and sucrose. Caries Res 19:327–34.

M.S. Kramer, I. Vanilovich, L. Matush, N. Bogdanovich, X. Zhang, G. Shishko, M. Muller-Bolla, R.W. Platt. The Effect of Prolonged and Exclusive Breast-Feeding on Dental Caries in Early School-Age Children. Caries Res 2007;41:484–488

Iida H, Auinger P, Billings RJ, Weitzman M. Association between infant breastfeeding and early childhood caries in the United States.Pediatrics. 2007 Oct;120(4):e944-52.

Erickson PR, Mazhari E. Investigation of the role of human breast milk in caries development. Pediatr Dent 1999 ZMar-Apr;21(2):86-90.

Was the Tooth Fairy breast fed? The politics of infant tooth decay. Luxford, Yvonne, School of History & Philosophy of Science, UNSW. 2006.

снимка къса юздичка на горната устна: www.tempestbeauty.com