Приложение на хомеопатията при бременни, кърмачки и деца
Хомеопатията е метод за лечение и профилактика, добиващ все по-голяма популярност сред българските пациенти, заради съчетанието на ефикасност и липса на каквито и да било нежелани странични ефекти. Намира приложение във всяка възраст и отразява най-пълно основния принцип на медицината - „Primum non nocere” или „Първо не вреди”. Особено интересно е приложението му в периода на бременността, кърменето и отглеждането на малкото дете, защото не носи никакъв риск за плода и детето.
При кои състояния може да бъде полезна хомеопатията?
-
Бременност и раждане
- При неразположения в хода на бременността: гадене, повишена уморяемост и раздразнителност, безсъние и др.
- При проблеми, често възникващи по време на бременността като гъбични инфекции, цистити, разширени вени, хемороиди, болки, свързани с промени в разположението на тазовите кости и др.
- При подготовка за естествено раждане: изготвянето на подходяща хомеопатична програма в последния месец на бременността дава по-добри шансове за леко и бързо протичане на първата фаза от раждането – омекването и скъсяването на маточната шийка или т.нар. „разкритие”.
- За ускоряване възстановяването на майката след раждането: профилактика на главоболието след епидурална анестезия, възстановяване на тонуса, възстановяване на чревния пасаж, намаляване на болките и вероятността за инфектиране на разреза при направена епизиотомия.
- За преодоляване на т.нар. “baby blues” – необоснованата тъга, която обхваща много майки след раждането.
-
Кърмене
- За стимулиране на кърмата;
- За преодоляване на умората, свързана с кърменето и грижите за бебето;
- За преодоляване на безсънието при майката, свързано с нарушения ритъм сън-бодърстване;
- За намаляване на косопада, който често се появява в този период;
- При мастит;
- При желание за пекратяване на кърменето.
-
Деца
- При колики и рефлукс;
- За намаляване на раздразнителността и неразположенията, свързани с никненето на зъбките;
- За терапия на банални инфекции, при които хомеопатията често „спестява” ненужния прием на антибиотици. Изготвянето на индивидуални хомеопатични схеми е чудесен начин за подобряване на имунната защита и разреждане на епизодите на болест при често боледуващите.
- При всякакви алергични състояния (независимо дали изявата е от страна на храносмилателния тракт, кожата, дихателната система, очите…);
- За преодоляване на детската ревност и други тревожещи родителите емоционални състояния при децата.
За какво още може да бъде полезна хомеопатията?
- При много хронични или често рецидивиращи заболявания (отити, цистити, херпеси, кандиодзи, ставни проблеми и т.н.)
- При различни функционални нарушения, свързани напр. с работата на стомашно-чревния тракт или с менструалния цикъл.
- При много изяви, провокирани от стрес, преумора или при различни емоционални състояния.
Едва ли казаното дотук може да изчерпа множеството състояния, при които хомеопатията може да бъде полезна, но ако сте видели себе си или детето си в някой от гореизброените проблеми и решите да се консултирате с хомеопат, полезно е да знаете, че според Закона за здравето, хомеопатия може да се практикува само от лекари и стоматолози. Обяснението е, че лекарите могат да извършат преглед, да поставят диагноза и да назначат допълнителни изследвания, ако те са необходими. Лекарите могат адекватно да преценят дали състоянието на пациента позволява той да бъде лекуван само с хомеопатия или се налага комбиниране и с други методи на лечение.
Хомеопатията всичко ли лекува?
Колкото и чудесен, нежен и ефикасен метод на лечение да е хомеопатията, тя не е панацея. Не винаги нейното самостоятелно приложение е достатъчно при определени здравословни проблеми. Така например, ако едно дете страда от диабет тип I, хомеопатията не може да замести класическото инсулиново лечение. Тя не може да замести и хирургичното лечение, когато то е необходимо, или антибиотиците и кортикостероидите при наистина тежките инфекциозни и алергични състояния.
Дали хомеопатията не е плацебо?
Хомеопатията използва лекарствени продукти, в които активните съставки са били разредени десетки и дори стотици пъти. Именно това определя нейната безвредност, липсата на нежелани странични ефекти или лекарствени взаимодействия. Силното разреждане на медикаментите обаче се оказва и основният аргумент на противниците на хомеопатията, които я определят като „плацебо терапия”. Тезата за „плацебо терапия” убедително се опровергава от все по-многобройните клинични проучвания, както и от неоспоримия факт, че хомеопатията се използва с успех във ветеринарната медицина, както и за лечение на бебета, където не би могло да се говори за плацебо – т.е. за подобряване на пациента от самата мисъл, че е подложен на лечение.
Каква е разликата между клинична хомеопатия и класическа хомеопатия?
Това са две течения в хомеопатията, които възникват исторически след тяхното общо начало, поставено от д-р Самуел Ханеман.
Класическата хомеопатия почива на принципа за лечение на пациента по симптоми. Най-голяма тежест измежду симптомите, независимо от заболяването, имат психо-емоционалните симптоми. Симптомите, които се взимат под внимание и белезите, които се търсят в пациента са многобройни, затова за обработката им често се използват специални софтуерни програми, които определят най-подходящия за пациента медикамент. По принцип, класическата хомеопатия не приема съчетаване на хомеопатични и конвенционални медикаменти. Повече за класическата хомеопатия прочетете тук.
Клиничната хомеопатия се практикува само от лекари, базира се на основните принципи на хомеопатията, но и на основните принципи на съвременната медицинска наука – поставяне на диагноза, определяне на стадия на заболяването и неговата прогноза, предписване на хомеопатичен медикамент за общо балансиране на организма на пациента, но също така и на хомеопатични медикаменти за етиологията (причината или отключващия фактор на заболяването), неговата патогенеза и симптоми. Клиничната хомеопатия не отхвърля съчетаването на хомеопатична с конвенционална терапия, когато това е в интерес на пациента. Обучението по клинична хомеопатия в България се провежда в медицинските университети. Клинична хомеопатия се преподава на студенти като свободно-избираема дисциплина и на лекари като следдипломна квалификация в Медицинските университети на София, Пловдив, Плевен и Варна.
Дневникът на мама благодари на д-р Райна Томова, зам. председател на Българската медицинска хомеопатична организация, за подготовката на тази тема.
Още от Д-р Райна Томова