Човешкият микробиом е микровселената от микроби в нашето тяло. Всички те имат способността да ни влиaят като си взаимодействат и регулират работата на органите ни, включително на мозъка. От това колко и какви са микробите в нашите черва, зависи не само физическото ни здраве, но и сколонността ни да отключим автоимунни заболявания, алергии, аутизъм, депресии и др. Последните проучвания доказват, че те са свързани и с функционирането и развитието на мозъка, както и с поведението. Тъй като най-много микроби населяват нашите черва, често се говори за чревен микробиом или за чревна микрофлора. А вероятно сте чували, че здравето започва от червата. И наистина е така. Изграждането на този микробиом започва още преди раждането, най-важни са първите дни след него, огромно значение има кърменето, храненето и средата, в която детето расте, както и това дали има прием на антибиотици. До третата година се изгражда микрофлората на възрастен индивид. Как се заселват микробите в нашето тяло?

Как се заселват микробите в нашето тяло?

Първите заселници преминават още докато сме в утробата – навлизайки в тялото на бебето през устата – заедно с околоплодната течност, която то поглъща, и чрез пъпната връв – заедно с кръвта на майката. Втори път от майката към бебето през неговата уста преминават бактериите, намиращи се в родовите пътища – по време на самото раждане. Трети път, допирът на бебето до майчината кожа помага, отново през устата му, то да поеме и бактериите, намиращи се там. Четвърти път – чрез храната, която детето приема, започвайки от кърмата или адаптираното мляко, то отново получава бактерии, изграждащи неговата микрофлора. И последно –  лазейки, слагайки в устата си какво ли не, децата си доставят немалко полезни бактерии и разнобразяват чревната си микрофлора. 

В този материал на доц. Светла Данова ще прочетете за важните моменти за изграждането на нашия микробиом.

Програмиране по време на бременността 

Съставът на нашия микробиом се оформя още в утробата. Ранната колонизация на чревния тракт с микроби може да окаже краткосрочно или дългосрочно въздействие върху човешката физиология и здраве. Плацентата и околоплодните води дълго време са били считани за стерилни. Днес има доказателства, че те имат имат уникален микробиом (при това от различни бактерии). Предполага, се че бактериалното предаване от майката до плода е редовно явление по време на бременност. Тоест, “посеменяването” с така нужните ни полезни бактерии, научно доказано, започва още преди раждането, а чревният микробиом на плода зависи от този на майката.

Наличието на инфекции (т.е. патогенни, болестотворни микроби), особено в устната кухина и на пикочните пътища, създава условия те да попаднат в плацентата и да променят плацентарния микробиом. Затова профилактични прегледи, включително от зъболекар са важни за бременната и бъдещото й дете. Прием на антибиотици в последния триместър от бременността също променят плацентарния и микробиомът на околоплодната течност. Майчината диета по време бременността може да повлияе на правилната композиция  на неонаталния микробиом и в последствие на здравето на детето. Когато хранителният режим на бременната е богат на мазнини, това повлиява липидния и въглехидратен метаболизъм и води до намаляване на бифидобактериите, съпътствано с повишен риск от възпалителни процеси. Вследствие, новороденото е с повишена податливост към инфекции причинени от различни патогени. При една балансирана диета, богата на пребиотици (природни фибри), при бременната се наблюдава до 10 пъти по-многобройна бифидогенна чревна микрофлора, с положителен ефект за чревното и общо здраве при нея, способствайки за намаляване риска от алергични и заболявания на дихателните пътища при детето.

Ролята на начина на раждане и ранния контакт кожа до кожа

Раждането е следващият ключов етап за правилната колонизация и доброто начало в чревния микробиом на бебето. Естественото раждане е шанс новороденото да получи първата доза от добри бактерии. Спускайки се в родовия канал, бебетата поглъщат допълнително разнообразие от полезни микроби, доминиращи във влагалището (основно лактобацили), в сравнение с роденото с цезарово сечение, което получава само представители на микрибиома от кожата на майката (като пропионови бактерии и стафилококи). Колонизацията с вагинална микрофлора от родовите пътища  води до естествено залагане на полезен и балансиран чревен микробиом и своевременно активиране и правилно развитие на имунната система на новороденото, с всичките положителни ефекти за детето в рана детска възраст.

При бебета, родени с цезарово сечение, чревният тракт е колонизиран с първично кожно-асоциирана и нетипична микробиота, която променя цялостната архитектура. Последствията от това са нарушена микробна колонизация на чревния тракт; повишен риск от атопичен дерматит, алергии, стомашни проблеми при бебето, вкл. и в по-късните етапи на развитието. В допълнение, раждането със секцио забавя началото на лактацията, което също лишава от подкрепа развитието на полезна бифидогенна флора. Така разликите при двата типа родени бебета се задълбочават и се наблюдават различни ефекти върху здравето в по-късните етапи от тяхното развитие. Накратко, посеменяването в ранните етапи е от решаващо значение за здравето на кърмачетата.

Ролята на кърмата

Чрез кърмене е възможно да се възстанови част от пропуснатата при сезарово сечение чревна флора.

Майчината кърма е най-пълноценната храна за бебето с всички необходими елементи за тяхното развитие. Изключителното кърмене не само поддържа развитието на бебето, но и води до благоприятното развитие на защитната чревна микрофлора. Тя довнася значима порция от доминантните за кърмачетата добри бактерии (основно бифидобактерии и лактобацили), както и полезните олигозахариди (пребиотици). Този феномен е доказан едва в началото на 20 век. Много важен факт е, че това са част от добрите бактерии на майката. Те успешно преминават през лимфните възли и достигат млечните жлези и заедно с майчиното мляко се приемат от кърмачето. Така майката още веднъж дарява на своето бебе порция здраве.

Бебето при раждането е с незряла имунна и храносмилателна система. Отделни компоненти от клетката на тези пробиотични бактерии в кърмата оказват стимулиращ ефект върху имунната система и върху процеса на нейното развитие. Сложният състав на кърмата съдържа елементи за микросредата, която осигурява зреене и защита на чревния тракт.

В първите дни след раждането активно се заселват многото различни микроби, които ще ни съпътсват през целия живот.

1. Между седмия и десетия ден от живота на детето, при кърмените здрави деца, чревната микрофлора над 90% е съставена от бифидобактерии. При бебета с високи нива на бифидобактерии в чревния тракт има по-малък риск от наднормено тегло в тинейджърска или зряла възраст и свързаните с това метаболитни и други проблеми. Храненето с майчино мляко може да промени дисбаланса, породен от раждане с цезарово сечение, още в първите месеци от живота на малкия човек. 

Защо е важно да грижим за микробиома от самото начало?

В нас и най-вече в червата ни живеят 3 вида микроби: 1. полезни бактерии ­– пробиотични (про-за и биос-живот), 2. вредни – патогенни и 3. условно-патогенни бактерии – готови да се присъединят към добрите или към лошите. Трите вида живеят в баланс, но доминират полезните. Различните микроорганизми могат да влияят на нашето развитие, имунитет и хранене. Затова е важно да поддържаме техния баланс и разнообразие и да не позволяваме надмощие на патогените. 

Най-много микроби живеят в храносмилателната ни система и основно в дебелото черво. Учените сравняват храносмилателната ни система (стомах, черва) и доминиращите в нея полезни бактерии от над 1000 различни вида, с важен функционален орган. Някои дори я наричат нашият втори мозък или нашият втори геном. Това е така, защото общият брой техни гени надвишава броя на гените в нашите собствени клетки. Това надмощие определя взаимно-изгодни взаимоотношения, но и възможности бактериите да моделират нашия живот и здраве. Или с други думи, ние сме зависими от нашите микробни колонизатори.

Липсата на баланс може да предизвика заболявания от различен характер и на различни възрасти: колики, алергии в ранна възраст, вкл. атопичен дерматит, „синдром на раздразненото черво“, отключващо автоимунните заболявания, други възпалителни процеси в червата, както и по-сериозни неинфекциозни заболявания.

Без чревния микробиом е немислим процеса на правилно храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Влиянието на този виртуален орган, образуван от микрофлората, се простира далеч отвъд стомашно-чревния тракт и се разширява през целия живот. Тя може значително да повлияе на много физиологични процеси в човека, взаимодействайки и регулирайки дейността на дисталните органи, включително черен дроб и мозък. Микрофлората оказва силно влияние върху черния дроб и си сътрудничи за поддържане както здравето на червата така и на черния дроб. Например промени по оста черво-черен дроб допринасят за прогресията на затлъстяването и заболявания като омазняване на  черния дроб (стеатоза) и др. Затова е важно да поддържаме баланса и полезната численост на добрите микроби в чревния тракт.

доц. Светла Данова