Меню

Развитие на говорните и комуникативните умения в първите месеци

Развитие на говорните и комуникативните умения в първите месеци

Човекът се различава със способността си да развива своите комуникативни умения до нива, които животните не могат да достигнат. Но речта трудно би се развила самостоятелно, защото тя не е изолиран процес, а зависи от развитието на по-примитивни умения. Тоест, по-прости умения водят до развитие на по-сложни умения като умението на детето да говори.

Готовността на днешните бебета да учат

Често се казва, че всяко дете следва собствен темп на развитие и е неуместно то да бъде сравнявано с друго. Но истината е някъде по средата. Готовноста за учене на днешните бебета не е по-различна от тази, която ние сме имали, когато сме били родени. Това се потвърждава и от сравнението на старите стандарти за детско развитие от 1974 с актуализираните стандарти от 2013 г. Нормите за развитието на речта преди и сега не се различават, защото детското развитие и в частност речта, води своето начало от наличието на примитивни рефлекси, с които всяко бебе се ражда. Променен е само начинът на отглеждане, което води след себе си съществени отклонения в уменията на децата на една и съща възраст в днешно време. Факт е, че всяко дете следва собствен темп на развитие, но има определен краен срок, в който всяко дете трябва да постигне дадени умения.
 

Сукането и гълтането и връзката им с говора 

Развитието на комуникативните реакции и вербалната продукция са свързани с безусловните корови рефлекси (каквито са сукането и гълтането) и тяхното интегриране в етапа на развитие. Някои от тях са активни още преди раждането, какъвто е сукателният (активен от 18 г.с. до 4-6 месец след раждането), а други се активират след това. Сложните безусловни рефлекси лежат в основата на инстинктите и имат за цел да осигурят оцеляването на бебето извън утробата. Именно наличието на тези рефлекси, като отправна точка за детското развитие, не позволява съществена промяна на нормите независимо къде и преди колко време са правени те, защото един рефлекс или го има, или търсим причината за неговата липса. 

С времето тези рефлекси се надграждат (интегрират). Под интеграция на даден рефлекс се има предвид преминаването му във волево двигателно умение или т.нар условни рефлекси. Те се образуват въз основа на безусловните и се обуславят от различни фактори, които възникват в процеса на живот. При тези обстоятелства толеранс можем да дадем в рамките на две седмици след възрастта, в която очакваме бебето да е усвоило дадено умение, особено когато говорим за развитие до 6-ия месец от раждането. След това, периодът на очакване на развитие на дадено умение е малко по-голям, като за децата след една година отлагането е до 6 месеца. И отново, развитието на речта не е изолиран процес и е в тясна взаимовръзка с развитието на останалите области, като сензорно, двигателно и психично развитие.


Кога ще проговори детето?

Много често в логопедичните кабинети чуваме въпросът „Кога ще проговори детето?“ и оттам нататък започва едно голямо обяснение какво представлява процесът на проговаряне. Това е един много дълъг път, който бебетата извървяват, докато преминават през различни етапи и развиват различни умения. Речта е като къща, на чиито покрив се намира говорът. Сега си представете колко стабилна трябва да е основата на тази къща и колко внимателно трябва да са подредени тухлите й, за да можем да изградим покрива. Всички тези тухлички се редят ден подир ден още от преди раждането на бебето и реденето продължава непосредствено след това, чак докъм третата година от живота на детето.

Плачът е първата гласова изява на бебетата и той продължава да бъде основно средство за „съобщаване“ на някаква потребност или дискомфорт през първите 4 седмици от живота. В този ранен етап всички нервни процеси са още много нерегулирани и протичат некоординирано. Плачът и крясъците през първия месец са инстинктивни реакции от страна на бебето и не се влияят от слуховите въздействия. Потвърждението на плача като инстинктивна реакция се затвърждава и от факта, че бебетата с вродена глухота също плачат. Добре е да следим за някои специфики на самия плач – тих и вял, дрезгав или т.нар плач „котешко мяукане“, който може да ни насочи към генетичен проблем.

В тази крехка възраст плачът на бебето все още няма онази интонационна окраска, която съмсем скоро ще започне да „подсказва“ на майката защо плаче бебето. Това, което би успокоило здравото плачещо бебе е физическата близост и контаткът „кожа до кожа“ с майката, но това не означава, че на новороденото е безсмислено да се говори. Напротив! В този период се развиват интонационните полета в мозъка, затова те могат да“ разчетат“ посланието в гласа ни, независимо, че не разбират значението на думите. Доказано е, че бебетата чуват още докато са в утробата и могат да различат някои звуци, както и гласът на майката след раждането. Много често тези звуци, въздействащи още в пренаталното развитие на бебето, му помагат да се успокои, когато е разстроено. Затова е изключително важно общуването с бебето да започне още преди раждането.

В този период допирът и обонянието са нещото, което успокоява бебето, затова е добре, когато не сме наблизо, да предложим на малкото човече мека играчка или друг текстил, като е добре те да носят познат за детето аромат.

На 1 месец

От навършването на 1 месец до навършването на 2 месеца постепенно плачът и усмивката придобиват емоционална окраска – започвате да разбирате причината за плача – глад, болка, нужда от внимание и т.н. Появяват се звуци, наподобяващи а, о, ъ, макар да е трудно да отделите отделните гласни. Възможно е да чуете и гърлени звуци, наподобяващи „гукане“.  

Появява се така наречената "социална усмивка". Тя е израз на емоция, но е свързана и с умението на бебето да задържа погледа си върху нещо или някого. Задържането на погледа е важно умение за по-нататъшното развитие, защото е подготка за следващото умение – да проследява с поглед. Затова се счита, че липсата му може да е сигнал за проблем. Социалната усмивка пък е израз и на правилно развиващите се комуникативни умения на детето. Затова – време е за тренировки.

Задържането на погледа се тренира с поставяне на предмети и играчки пред детето, но трябва да имаме предвид, че в тази възраст то фокусира на разстояние едва около 25-30 см. от очите – т.е. добре е да са на такова разстояние – например, играчките над леглото да не бъдат директно над главичката, а по-скоро на нивото на корема. 

Усмивката може да стимулираме като използваме всеки момент, когато е спокойно. Не е необходимо да планираме конкретни моменти. Можем да го правим по време на ежедневните грижи към него, като превърнем и комуникацията с него в не по-малък приоритет от всички останали нужди. Но е важно, когато общуваме с детето да сме напълно отдадени на това и цялото ни внимание да е насочено към него. Дори и да извършваме някаква физическа дейност, може тя да е „тема за разговор“ с бебето. Например, когато го преобличаме, вместо да сме фокусирани в дрехите, може да използваме момента, за да обясним колко хубаво ще изглежда с новите дрешки, като използваме подходяща мимика и интонация. Дори и да не разбира думите, бебето ще „улови“ приятните нотки в гласа ни, което ще доведе до положителни емоции у него.

Като тренирате едно умение, подготвяте детето за следващото умение. В случая: за да може да общувате с детето и то да реагира с усмивка и звуци, както и да проследява с поглед, то трябва да може да фиксира слухов дразнител и да се заслушва. Тоест, трябва да чува. Възприемането на слух е важно не само за разпознаване на звуци и шумове от околния свят, но на по-късен етап – и за разпознаване и разграничаване на говорните звукове, което пък от своя страна е необходимо умение за правилното развитие на писмената реч.

Освен социалната усмивка, друг важен комуникативен признак е появата на гърлени звуци. Само наличието на вокали (гласни звукове) не е достатъчно, тъй като според проучвания, всички деца вокализират без изключение. Тези гърлени звуци наподобяват гукането, но още са слабо определени. Наличието на тези звуци е подготовка за появата на членоразделни звуци в следващите периоди.

Освен меките играчки, за стимулация в този период е подходящо те да бъдат подбирани и в ярки цветове.

 

На 2 месеца

Същинското гукане са появява през третия месец (От навършването на 2 месеца до навършването на 3 месеца), когато звуците стават по-определени, а самата гласова изява става по-продължителна и напевна. Гърлените звуци наподобяващи к,г,и х, не са истинските такива, които се артикулират на по-късен етап, но имат важно значение за упражняването и развитието на гласовия апарат за предстоящите по-сложни дейности .

Появата на гукането може да се обясни като причинно – следствена връзка,  основаваща се отново на безусловните корови рефлекси сукане и гълтане. В тази връзка  добрият синхрон между сукане-гълтане-дишане, освен че осигурява безпроблемното хранене на бебето, полага основата за добра синхронна работа на артикулаторните органи.

Бебетата гукат, когато са спокойни в периода на бодърстване и това предизвиква умиление у възрастните. То е спонтанна реакция, но може да бъде предизвикана от нежно говорене или имитация на гукане от страна на възрастните. На тази крехка възраст, то още не е имитация, а по-скоро емоционална реакция, част от комплекса на оживление.

Важно е да не бъдем припряни в общуването си с децата и да им даваме достатъчно време за отговор! Възприемането на някакъв стимул и проявата на предизвиканата от него  експресивна реакция изисква време.

Тъй като около третия месец тактилното възприятие вече няма толкова силно въздействие върху бебето и отстъпва място на слуховото, то е добре вече да предложим различни дрънкалки и повече музикални играчки. Добре е те да бъдат с нежни мелодии и тих, успокояващ звук.

Храненето през този период е немалка часто от времето, в което сме в непосредствена близост с нашето бебе, затова е необходимо да обърнем специално внимание на тези моменти. Независимо дали бебето е на кърма или е хранено с шише, контатктът между майката и детето е толкова тесен, че няма как да не отбележим неговата значимост. Както вече беше споменато, допирът и обонянието са водещи стимули в тази крехка възраст, затова храненето, освен задоволяване на физиологична нужда, е не по-малко момент на комуникация с невръстното човече. Добре е когато храним бебето да сме изцяло отдадени на този акт. Освен че ни усеща и мирише, бебето ни гледа и чува. Уместно е да му се усмихваме, да му говорим нежно. Препоръчително е независимо, че бебето е хранено с шише, то да бъде въртяно и на другата страна, както при кърмене. Това му позволява да възприеме образа на майката и от двете и страни.

В периода 0-3 месеца е необходимо да обърнем и внимание на това как се развивиат хранителните механизми при бебетата, тъй като връзката между храненето и говоренето е неoспорима, не само поради факта, че двете дейности се обезпечават от синхронното движение на едни и същи органи, а и че развитието на моторната страна на речта е следствие на наличието на безусловните рефлекси, обезпечаващи хранителните нужди на бебето в този период  – сукане и гълтане. 

 

На 3 месеца

От навършването на 3 месеца до навършването на 4 месеца  комуникативният репертоар на бебето достига все по-широки граници. То започва да се смее с глас, а към гърлените звуци се появяват и кратки прояви, наподобяващи „Ф“ и „В“ съспроводени с мехурчета от слюнка. Положителните реакции от страна на възрастните предизвикват такива и у детето и това го стимулира да комуникира. Освен озвучаването, усмивката е съпроводена с оживен поглед и раздвижена мимика, насочени към човека, който предизвиква смеха. Характерното тук е, че за разлика от един по-късен етап, смехът тук е резултат от човешко въздействие изобщо, а не е избирателна проява.  

Често ще чуете бебето да „ играе“ с гласа си, дори когато е само или пък пъха някаква играчка в устата си. В този етап бебетата са доста по-умели в това отношение – могат да хванат предмет и да го поднесат към устата си. Не бива да ги спираме, защото освен че това усъвършенства координатията ръка-уста, която само след няколко месеца ще обезпечи самостоятелното хранене на малкото дете, различните предмети дават различна сетивна информация на детето за света около него. Разбира се, трябва да се уверим, че предметите, които даваме няма да навредят на здравето му. Това може да са всякакви чесалки и играчки, с които изобилства пазара. В този период бебетата се впечатляват от различни неща, като това често са най-обикновени шарени кутии.

Ако бебето е физически здраво и няма някакъв физиологичен дискомфорт, причините за липсата на тези умения би следвало да ни притеснят. Децата с нарушения на психичното развитие, както и тези с ограничени социални контакти, изостават в развитието на тези умения.

Бебето расте, съответно и нуждата от внимание към него расте. Често то ще предпочете да наблюдава какво прави майка му, отколкото да бъде оставено само в кошарката и това е съвсем нормално. За да можете хем да вършите започната дейност, хем бебето да е спокойно, поставете го така, че да наблюдава какво правите и не пропускайте да обяснявате действията си.

На 4 месеца

В периода от навършването на 4 месеца до навършването на 5 месеца (5-ти месец) детето вече е натрупало някакъв социален опит. На база грижите и контакта с най-близките, вече започва да проявява различна, по-сдържана реакция към непознатите хора. Наличието на този показател има диагностична стойност, защото изразява емоционалната свързаност на детето с неговите близки. Това е и периодът, в който различава гласа и тона, с който му се говори. Може да различи познат от непознат глас, както и нежен и строг тон. Това е свързано с развитието на слуховата диференциация, която, както вече споменахме, е важна предпоставка за развитието на говора.

Относно „говорните“ изяви, през този период не настъпват някакви съществени промени, а по-скоро усъвършенстване на натрупаните до момента умения. Бебето продължава да експериментира с гласа си, като разширява гласовите си изяви с радостно пищене и бръмчене.

Малкото същество вече е натрупало достатъчно опит, за да не се плаши от движещите се музикални играчки и те биха предизвикали истинско удоволствие у него. Добре е обаче да имаме предвид, че нервната система на бебето е все още много незряла и прекалената стимулация би имала обратен ефект. Затова е добре да не избираме играчка, която комбинира в себе си звук, светлина и движение.

До 6 месеца основно се развива невербалната част на речта. До този период са активни безусловните рефлекси, които постепенно се надграждат и така сукането от рефлекс преминава в съзнателен акт около в мериода между 2-3 навършени месеца. Дотогава обезпечава хранителните нужди на бебето и полага основите  върху развитието на подвижните артикулаторни органи, каквито са долната челюст, устните, езикът и мекото небце, за да може в периода между 10-ия и 12-ия месец да бъде надграден в смукателен условен рефлекс, благодарение на който бебето се учи да пие от сламка.

 

На 5 месеца

В периода от навършването на 5 месеца до навършването на 6 месеца (6-ти месец) социалната усмивка е вече по-диференцирана и бебето може веднага да се усмихне на познати хора, но да бъде сдържано към непознати. Благодарение на усъвършенстването на слуховата перцепция, то успява да локализира източник на шум и да се обърне по посоката му. Все повече съзрява и мозъчната кора (отпадат(интегрират се)първичните рефлекси), където възникват различни синтетични процеси и бебето започва да свързва два звука, като тук гърлените, който бяха основни до момента, отстъпват място на лабиалните (п,б,м) и от части на езичните (т,д). Този процес е подпомогнат и от надградените хранителни механизми и отдиференцираните движения, който започва да прави езика – нагоре и надолу. Често,когато питаме за периода на първата дума на детето, родителите конкретизират именно 6-7 месец, поради ритмичното повтаряне на „ма—мам“, „та-та“, „ба-ба“, тези съчетания обаче, са спонтанни, не са по подражение и не се влияят от говора на околните. Това е т.нар лепетна реч, която може да срещнете и като бъблене, дърдорене и т.н. В тази възраст продукцията на тези звукосъчетания е сравнително рядка, но наличието на лепетна реч е важен  етап от цялостното говорно развитие. Без свързването на два звука в сричка, няма как да се развие по-сложната дейност – свързването на сричките в думи, а думите в изречения.

Краят на първото полугодие е и времето, в което детето започва да забелязва образът си в огледалото, все по-умело е в хващането на предмети, като вече може да ги задържи и в двете си ръце. Предложете му различни играчки, които са удобни за хващане. Може да имитирате някои от действията на бебето или да „говорите“ като него, докато играете.

На 6 месеца

от навършването на 6 месеца до навършването на 7 месеца (7-ми месец) 

Новите говорни умения, които бебето рядко демонстрира на 6 месеца, търпят усъвършенствене във възрастта на 7 месеца. Ако на 6м. повторенията са по-скоро на една и съща сричка (ма-ма-ма, ба-ба), то тук вече имаме комбинация от различни срички – „да-ба“, „буу-ма“, и т.н. Продукцията е доста по-продължителна, с различна интонация и сила на гласа. За разлика от преди, в този месец бъборенето се влияе от външни въздействия, а не е спонтанна изява на бебето. В някой случай може да е резултат от подражание, което е изключително важно умение за понататъшното развитие на говора.

Продължителните звукосъчетания са важна част от подготвителния период на говора и в масата случай имат пряка връзка с проговарянето.  Бедната и монотонна продукция, закъсняваща или изцяло липсваща е част от симптомите на закъсняло говорно развитие, макар да има редки случай на нормално говорно развитие, без лепетна реч.

 

Още по темата

  • 20 жеста, на които да научите вашето бебе

    На 7-8 месечна възраст бебетата могат да кажат от какво се нуждаят чрез жестове. Нужно е да го научите на около 20 жеста, с които да общувате с него спокойно – и да...

  • Мамо, наблюдавай ме…говори ми… слушай ме!

    Все повече се говори за това колко е важно участието на родителя в терапията и ежедневието на детето с езиково-говорни нарушения.

    Ето няколко лесни за прилагане идеи...

  • Езикът на знаците за бебета

    Езикът на знаците за бебета

  • Да четем заедно

    Четенето на книжки още от най-ранна възраст е важно за развитието на детето. Целта не е децата да се научат да четат, защото те още не са готови за това. Те ще овладеят...

  • Как да отгледаме четящи деца

    За да могат да се справят децата с предизвикателството на променящия се свят, те трябва да умеят да четат с разбиране. Това се постига единствено ако книгите са станали...

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook