Меню

Развитие на говорните и комуникативните умения по месеци

Развитие на говорните и комуникативните умения по месеци

Човекът се различава със способността си да развива своите комуникативни умения до нива, които животните не могат да достигнат. Но речта трудно би се развила самостоятелно, защото тя не е изолиран процес, а зависи от развитието на по-примитивни умения. Тоест, по-прости умения водят до развитие на по-сложни умения като умението на детето да говори.

Често се казва, че всяко дете следва собствен темп на развитие и е неуместно то да бъде сравнявано с друго. Но истината е някъде по средата. Готовноста за учене на днешните бебета не е по-различна от тази, която ние сме имали, когато сме били родени. Това се потвърждава и от сравнението на старите стандарти за детско развитие от 1974 с актуализираните стандарти от 2013 г. Нормите за развитието на речта преди и сега не се различават, защото детското развитие и в частност речта, води своето начало от наличието на примитивни рефлекси, с които всяко бебе се ражда. Променен е само начинът на отглеждане, което води след себе си съществени отклонения в уменията на децата на една и съща възраст в днешно време. Факт е, че всяко дете следва собствен темп на развитие, но има определен краен срок, в който всяко дете трябва да постигне дадени умения.

Сукането и гълтането и връзката им с говора 

Развитието на комуникативните реакции и вербалната продукция са свързани с безусловните корови рефлекси (каквито са сукането и гълтането) и тяхното интегриране в етапа на развитие. Някои от тях са активни още преди раждането, какъвто е сукателният (активен от 18 г.с. до 4-6 месец след раждането), а други се активират след това. Сложните безусловни рефлекси лежат в основата на инстинктите и имат за цел да осигурят оцеляването на бебето извън утробата. Именно наличието на тези рефлекси, като отправна точка за детското развитие, не позволява съществена промяна на нормите независимо къде и преди колко време са правени те, защото един рефлекс или го има, или търсим причината за неговата липса. 

С времето тези рефлекси се надграждат (интегрират). Под интеграция на даден рефлекс се има предвид преминаването му във волево двигателно умение или т.нар условни рефлекси. Те се образуват въз основа на безусловните и се обуславят от различни фактори, които възникват в процеса на живот. При тези обстоятелства толеранс можем да дадем в рамките на две седмици след възрастта, в която очакваме бебето да е усвоило дадено умение, особено когато говорим за развитие до 6-ия месец от раждането. След това, периодът на очакване на развитие на дадено умение е малко по-голям, като за децата след една година отлагането е до 6 месеца. И отново, развитието на речта не е изолиран процес и е в тясна взаимовръзка с развитието на останалите области, като сензорно, двигателно и психично развитие.


Кога ще проговори?

Много често в логопедичните кабинети чуваме въпросът „Кога ще проговори детето?“ и оттам нататък започва едно голямо обяснение какво представлява процесът на проговаряне. Това е един много дълъг път, който бебетата извървяват, докато преминават през различни етапи и развиват различни умения. Речта е като къща, на чиито покрив се намира говорът. Сега си представете колко стабилна трябва да е основата на тази къща и колко внимателно трябва да са подредени тухлите й, за да можем да изградим покрива. Всички тези тухлички се редят ден подир ден още от преди раждането на бебето и реденето продължава непосредствено след това, чак докъм третата година от живота на детето.


Новородено

Плачът е първата гласова изява на бебетата и той продължава да бъде основно средство за „съобщаване“ на някаква потребност или дискомфорт през първите 4 седмици от живота им. В този ранен етап, бебето все още не може да действа осъзнато, защото мозъкът му не е готов за това. Затова е заложено да действа инстинктивно. Плачът и крясъците през първия месец са инстинктивни реакции, те не се влияят от нещо, което бебето чува около себе си. Доказателство за това е фактът, че бебетата с вродена глухота също плачат. Добре е да следим за някои специфики на самия плач – тих и вял, дрезгав или т.нар плач „котешко мяукане“, който може да ни насочи към генетичен проблем.

В тази крехка възраст плачът на бебето все още няма онази интонационна окраска, която съвмсем скоро ще започне да „подсказва“ на майката защо плаче бебето. Това, което би успокоило здравото плачещо бебе е физическата близост и контактът „кожа до кожа“ с майката, но това не означава, че на новороденото е безсмислено да се говори. Напротив! В този период се развиват интонационните полета в мозъка, тоест, бебетата могат да „разчетат“ посланието в гласа ни, независимо, че не разбират значението на думите. Доказано е, че те чуват още докато са в утробата и след раждането могат да различат някои звуци и гласа на майката. 

Много често звуците и майчиния глас, познати и въздействащи още в утробата, помагат на бебето да се успокои, когато е разстроено. Затова е изключително важно общуването с него да започне още преди раждането. Другото нещо, което го успокоява в този период са допирът и познатият аромат, който то усеща чрез обонянието си. Затова е добре, когато не сме наблизо, да предложим на малкото човече мека играчка или друг текстил, като е добре те да носят познат за детето аромат.


От 1 до 2 месеца

периода между навършването на 1 и 2 месеца или т.нар. втори месец

През втория месец плачът започва да придобива емоционална окраска и майката вече може да определи причината – глад, болка, нужда от внимание и т.н. Започват да се появяват неотчетливи звуци, наподобяващи гласните а, о, ъ. Появяват се два признака за бъдещите комуникативни умения на детето: гърлените звуци, наподобяващи гукане и социалната усмивка.

Гърлените звуци

Само наличието на вокали (гласни звукове) не е достатъчно, за да се научи детето да говори. Затова следим и за появата на гърлени звуци. Те наподобяват гукането, но още са слабо определени. Наличието им е подготовка за появата на членоразделни звуци в следващите периоди.

Социалната усмивка

В този месец, в следствие на емоционална реакция, се появява и така наречената социална усмивка на бебето. Тя е свързана и с умението на детето да фиксира и задържа погледа си върху определен обект или предмет, които пък са предшестващи реакции на умението за проследяване на предмет. Задържането на погледа върху определен предмет е важно умение за по-нататъшното развитие на детето, а липсата му може да е сигнал за проблем. Но на тази възраст бебетата могат да фиксират и проследят предмет на разстояние едва на около 25-30 см. от очите – важно да се съобразим с това, когато стимулираме развитието на това умение. Добре е играчките над леглото да не бъдат директно над главичката, а по-скоро на нивото на корема, за да можем да обезпечим това разстояние. Освен меки, играчките за стимулация в този период е подходящо те да бъдат подбирани и в ярки цветове

Социалната усмивка е едно много чакано явление от родителите и това не е случайно. Освен че буди радостни чувства у тях, тя е израз на правилно развиващите се комуникативни умения на детето. Добре е да стимулираме бебето да се усмихва, като използваме всеки момент, когато то е спокойно. Не е необходимо да планираме конкретни моменти. Можем да го правим при извършване на ежедневните грижи към него, като превърнем и комуникацията с невръстното същество в не по-малък приоритет от всички останали нужди. Нека се има предвид, че когато общуваме с децата трябва да сме напълно отдадени на този процес и цялото ни внимание да е насочено към него. Дори и да извършваме някаква физическа дейност, може тя да е „тема за разговор“ с бебето. Например, когато преобличаме бебето, вместо да сме фокусирани в дрехите, може да използваме момента, за да обясним колко хубаво ще е бебето с новите дрешки, с подходяща мимика и интонация. Дори и да не разбира думите, бебето ще „улови“ приятните нотки в гласа ни, което ще доведе до положителни емоции у него.

За да постигне горните умения, бебето трябва вече да може да фиксира слухов дразнител като се заслушва в него. Например, да може да спре да плаче, ако чуе познат глас. Да разпознава звуци и шумове по-късно ще бъде важно, за да успее да разпознава и говорните звукове, тоест, буквите, които произнасяме. От своя страна, това пък е необходимо умение за правилното развитие на писмената реч.


От 2 до 3 месеца

периода между навършването на 2 и 3 месеца или т.нар. трети месец

Гукането

Същинското гукане са появява през третия месец, когато звуците стават по-определени, а самата гласова изява става по-продължителна и напевна. Гърлените звуци наподобяващи к,г,и х, не са истинските такива, които се артикулират на по-късен етап, но имат важно значение за упражняването и развитието на гласовия апарат за предстоящите по-сложни дейности.

Появата на гукането може да се обясни като причинно-следствена връзка, основаваща се отново на безусловните корови рефлекси сукане и гълтане. В тази връзка, добрият синхрон между сукане-гълтане-дишане, освен че осигурява безпроблемното хранене на бебето, полага основата за добра синхронна работа на артикулаторните органи.

Бебетата гукат, когато са спокойни в периода на бодърстване и това предизвиква умиление у възрастните. То е спонтанна реакция, но може да бъде предизвикана от нежно говорене или имитация на гукане от страна на възрастните. На тази крехка възраст, то още не е имитация, а по-скоро емоционална реакция, част от комплекса на оживление.

Важно е да не бъдем припряни в общуването си с децата и да им даваме достатъчно време за отговор! Възприемането на някакъв стимул и проявата на предизвиканата от него експресивна реакция изисква време.

Тъй като около третия месец тактилното възприятие вече няма толкова силно въздействие върху бебето и отстъпва място на слуховото, добре е да предложим различни дрънкалки и повече музикални играчки. Добре е те да бъдат с нежни мелодии и тих, успокояващ звук.

Храненето през този период е немалка часто от времето, в което сме в непосредствена близост с бебето, затова е необходимо да обърнем специално внимание на тези моменти. Независимо дали то е на кърма или е хранено с шише, контатктът между майката и детето е толкова тесен, че няма как да не отбележим неговата значимост. Както вече беше споменато, допирът и обонянието са водещи стимули в тази крехка възраст, затова храненето, освен задоволяване на физиологична нужда, е не по-малко момент на комуникация с невръстното човече. Добре е когато храним бебето да сме изцяло отдадени на този акт. Освен че ни усеща и мирише, бебето ни гледа и чува. Уместно е да му се усмихваме, да му говорим нежно. Препоръчително е независимо, че бебето е хранено с шише, то да бъде въртяно и на другата страна, както при кърмене. Това му позволява да възприеме образа на майката и от двете и страни.

В периода 0-3 месеца е необходимо да обърнем и внимание на това как се развивиат хранителните механизми при бебетата, тъй като връзката между храненето и говоренето е неoспорима, не само поради факта, че двете дейности се обезпечават от синхронното движение на едни и същи органи, а и че развитието на моторната страна на речта е следствие на наличието на безусловните рефлекси, обезпечаващи хранителните нужди на бебето в този период  – сукане и гълтане. 


От 3 до 4 месеца

периода между навършването на 3 и 4 месеца или т.нар. четвърти месец

През четвъртия месец комуникативният репертоар на бебето достига все по-широки граници. То започва да се смее с глас, а освен гърлените (к,г,и х) звуци се чуват и излизащи през мехурчета от слюнка подобия на „ф“ и „в“. Положителните реакции на възрастните предизвикват такива и у детето и това го стимулира да комуникира. Освен озвучаването, усмивката е съпроводена с оживен поглед и раздвижена мимика, насочени към човека, който предизвиква смеха. За разлика от един по-късен етап, смехът сега е резултат от човешко въздействие изобщо, а не е избирателна проява, т.е. реакция спрямо конкретен човек или стимул.  

Често ще чуете бебето да „играе“ с гласа си, дори когато е самó или когато пъха в устата си играчка. В този етап бебетата са доста по-умели в това отношение – могат да хванат предмет и да го поднесат към устата си. Не бива да ги спираме, защото освен че това усъвършенства координатията ръка-уста, която само след няколко месеца ще им е нужна, за да могат да се хранят самостоятелно (като поднасят лъжичка до устата си), различните предмети дават различна сетивна информация на детето за света около него. Разбира се, трябва да се уверим, че предметите, които даваме няма да навредят на здравето му. Това може да са всякакви чесалки и играчки, с които изобилства пазара. В този период бебетата се впечатляват от различни неща, като това често са най-обикновени шарени кутии.

Ако бебето е физически здраво и няма някакъв физиологичен дискомфорт, причините за липсата на тези умения би следвало да ни притеснят. Децата с нарушения на психичното развитие, както и тези с ограничени социални контакти, изостават в развитието на тези умения.

Бебето расте, съответно и нуждата от внимание към него расте. Често то ще предпочете да наблюдава какво прави майка му, отколкото да бъде оставено само в кошарката и това е съвсем нормално. За да можете хем да вършите започната дейност, хем бебето да е спокойно, поставете го така, че да наблюдава какво правите и не пропускайте да обяснявате действията си.


От 4 до 5 месеца

периода между навършването на 4 и 5 месеца или т.нар. пети месец

През петия месец детето вече е натрупало някакъв социален опит. На база грижите и контакта с най-близките, то започва да проявява различна, по-сдържана реакция към непознатите хора. Наличието на този показател има диагностична стойност, защото изразява емоционалната свързаност на детето с неговите близки. Това е и периодът, в който то различава гласа и тона, с който му се говори. Може да различи познат от непознат глас, както и нежен и строг тон. Това е свързано с развитието на слуховата диференциация, която, както вече споменахме, е важна предпоставка за развитието на говора.

Относно „говорните“ изяви, през този период не настъпват някакви съществени промени, а по-скоро усъвършенстване на натрупаните до момента умения. Бебето продължава да експериментира с гласа си, като разширява гласовите си изяви с радостно пищене и бръмчене.

Натрупало е натрупало достатъчно опит, за да не се плаши от движещите се музикални играчки и те биха предизвикали истинско удоволствие у него. Но нервната му система е все още много незряла и прекалената стимулация би имала обратен ефект. Затова е добре да не избираме играчка, която комбинира в себе си звук, светлина и движение.

До 6-ти  месец основно се развива невербалната част на речта. До този период са активни безусловните рефлекси, които постепенно се надграждат и така сукането от рефлекс преминава в съзнателен акт около периода между 2-3 навършени месеца. Дотогава обезпечава хранителните нужди на бебето и полага основите за развитието на подвижните артикулаторни органи, каквито са долната челюст, устните, езикът и мекото небце, за да може в периода между 10-ия и 12-ия месец да бъде надграден в смукателен условен рефлекс, благодарение на който бебето се учи да пие от сламка.
 


От 5 до 6 месеца
периода между навършването на 5 и 6 месеца или т.нар. шести месец

Социалната усмивка вече е по-избирателна – бебето може веднага да се усмихне на познати хора, но да бъде сдържано към непознати. Освен това, то успява да локализира източник на шум и да се обърне по посоката му. Все повече съзрява и мозъчната кора – това означава, че бебето започва да действа осъзнато, а не инстинктивно, за което са му помагали вродените рефлекси. Благодарение на това то започва да свързва два звука. Гърлените (к, х, г), които бяха основни до момента, отстъпват място на лабиалните (п,б,м) и от части на езичните (т,д). Този процес е подпомогнат и от надградените хранителни механизми и от движенията нагоре-надолу, които започва да прави езика.

Лепетна реч, наричана още бърборене

В ритмичното повтаряне на срички в тази възраст децата не влагат никакъв смисъл, нито подражават на някого. Това е т.нар. лепетна реч.

Често, чувайки ритмичното повтаряне на „ма-мам“, „та-та“, „ба-ба“, родителите решават, че детето е казало първата си дума. Това не е така, защото то все още не разбира какво казва. Тези срички не са подражание на говора на околните и не се влияят от него. Те са инстинктивно бърборене – вроден инстинкт за трениране на говорния апарат. Наричат го още лепетна реч, бъблене, дърдорене и др. В тази възраст то се случва сравнително рядко, но трябва да започнете да следите за появата му през седмия месец – лепетната реч е важен  етап от цялостното говорно развитие. Без свързването на два звука в сричка няма как да се развие по-сложната дейност – свързването на сричките в думи, а думите в изречения.

Краят на първото полугодие е и времето, в което детето започва да забелязва образа си в огледалото, все по-умело е в хващането на предмети, като вече може да ги задържи и в двете си ръце. Предложете му различни играчки, които са удобни за хващане. Може да имитирате някои от действията на бебето или да „говорите“ като него, докато играете.


От 6 до 7 месеца

периода между навършването на 6 и 7 месеца или т.нар. седми месец

Новите говорни умения, които бебето демонстрира по време на шестия месец, се усъвършенстват през седмия. Ако в предния повторенията са по-скоро на една и съща сричка (ма-ма-ма, ба-ба), сега чуваме комбинация от различни срички – „да-ба“, „буу-ма“, и т.н. Бебето „говори“ доста по-продължително, с различна интонация и сила на гласа. Бърборенето (т.нар. лепетна реч – свързване на два звука в сричка) вече се влияе от външни въздействия, а не е спонтанна изява на бебето. Понякога е резултат от подражание, което е изключително важно умение за по-нататъшното развитие на говора.

Продължителните звукосъчетания под формата на лепетна реч са важна част от подготвителния период на говора и в повечето случаи имат пряка връзка с проговарянето. Монотонното бърборене, закъснението или липсата му, са част от симптомите на закъсняло говорно развитие, макар да има редки случаи на нормално говорно развитие без лепетна реч.


От 7 до 8 месеца

периода между навършването на 7 и 8 месеца или т.нар. осми месец

Ако през седмия месец бебето разбира, че може да експериментира с различни височини на гласа си, то през осмия, то вече може и да шепне. Това е и възрастта, в която то открива образа си в огледалото и започва да се усмихва на бебето отсреща.

През осмия месец бебетата недвусмислено различават непознати от хора, които познават или са виждали. Те вече не позволяват да бъдат взети от всекиго, като реагират с отдръпване или плач, ако непознат понечи да ги вземе.

Можем да подпомогнем търсенето на предмети с поглед, като показваме различни предмети на детето и го питаме „Къде е..“. Нека не забравяме освен конкретни предмети да назоваваме и какво правят те или пък да описваме собствените си действия. Подходящи в тази възраст са игри с криене на предмети и играчки близки до детето. Много забавни за бебето са и игрите с различни изражения в огледалото.


От 8 до 9 месеца

периода между навършването на 8 и 9 месеца или т.нар. девети месец
 

Първите съзнателно произнесени думи

Още още през шестия месец бебетата започват да образуват срички, но им е необходимо известно време, за да ги усъвършенстват дотолкова, че през деветия месец да ги произнасят много по-ясно и чисто, за да ги приемем за първите съзнателно произнесени думи. Съществената разлика на 9 месеца е, че артикулацията на срички вече е възможна чрез умението на детето да подражава, да имитира другите. Затова подражанието е едно от най-важните условия, за да се научи детето да говори. Слуховото подражание е изключително сложен процес, свързан с много други процеси в мозъка (внимание, възприятие, памет – т.нар. познавателно развитие, което ще срещнете също като когнитивно развитие) и неслучайно се появява след разбирането на отделни думи.

Точно тук е моментът да подчертаем нещо много важно: говоренето не е вродено умение. То се научава.

Подражанието на срички и думи възниква винаги след периода на спонтанните звукосъчетания (т.е. на бърборенето, т.нар. лепетна реч), като детето възприема говора основно на хората, сред които живее.


От 9 до 10 месеца

периода между навършването на 9 и 10 месеца или т.нар. десети месец

На тази възраст децата вече разбират много по-добре – при това не само отделните думи. Те могат да се ориентират в изречението. Така например, ако попитаме бебето колко голямо ще порасне, то ще вдигне ръцете си нагоре, за да „отговори“. Освен невербалните отговори (без използване на думи), бебетата през десетия месец могат да ни отговарят и вербално – след стимулация (произнасяне на срички) от наша страна и даване на достатъчно време, по подражание те могат да повторят нашите срички.

Не се колебайте да демонстрирате и стимулирате употребата на общоприетите жестове при бебетата. Това не би повлияло на умението и желанието им да говорят.


От 10 до 11 месеца

периода между навършването на 10 и 11 месеца или т.нар. единайсети месец

На тази възраст бебетата вече са способни да отговарят на въпроси, свързани със звуци от животни или заобикалящи ги предмети. Така например, ако научим бебето и после го попитаме как прави патето или колата, то може да произнесе „па-па“ или „бу“ в отговор. Ако ги научим, бебетата през единайсети месец  могат също и да произнасят спонтанно често повтаряни срички, свързани с определени действия. Например, ако се отправяме с купата за хранене към тях, те започват спонтанно да повтаря „ам-ам“. Тук, в ролята ни на родители, не е важно само да отговорим утвърдително на бебето, а и да го направим по адекватен начин. Какво означава това? Ако детето започне да произнася „ам-ам“, при вида на храната, или „бау-бау“, когато види куче, то наш дълг е да представим думата с правилната й сричкова структура и подходяща интонация – „Да, това е кучето, което казва бау-бау“.

При децата с проблемно развитие, тези умения се появяват със закъснение, но също са предшественик на първите им думи.


От 11 до 12 месеца

периода между навършването на 11 и 12 месеца или т.нар. дванайсети месец

Очакваме първите смислени думи

Детето вече е в края на един от най-важните за развитието му периоди – кърмаческия. Времето, през което са се случили толкова много промени и малкото навръстно създание е придобило толкова много умения, в това число и умението да произнася думи. Именно дванайсетият месец е времето, когато очакваме първите смислени думи от страна на бебето (при някои деца е възможно в 11-ти месец, а при други в 13-ти месец), като често това са „мама“, „баба“, „тата“, „дай“ и др., не само защото са много близки до обкръжението на детето, но и защото са лесни от гледна точка на артикулация. Очакваните думи варират от 1 до 3, като наличието само на 1 дума също е добър показател, стига трайно детето да обозначава с нея един и същи предмет.

Важното в тази възраст е да представяме думите в тяхната цялост и без употребата да умалителни форми, които са много трудни за децата поради струпването на съгласни звукове в тях ( „наниш“/“спиш“, „пате“/“патенце“).


И нека не забравяме, че речта не е вродено умение. Тя се научава!

 

Още по темата

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook