Меню

Съвети за ползването на маски от деца на обществени места в условията на COVID-19

Приложение към документа „Съвети за ползването на маски в условията на COVID-19“
21 август 2020 г.

     
 

Цел на документа

Настоящият документ предлага насоки за ръководители и специалисти в областта на общественото и детското здраве като информационна основа за политиката за ползване на маски от деца в условията на пандемията от COVID-19. Той не засяга ползването на маски от възрастни, които работят с деца, или родители/настойници, нито ползването на маски от деца в лечебни заведения. Тези актуални насоки ще бъдат преразгледани и осъвременени при появата на нови доказателства.
 

Контекст

Световната здравна организация (СЗО) и Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) съветват подходът към ползването на маски да се основава на оценка на риска и да е част от комплексен пакет мерки в областта на общественото здраве за предотвратяване и контрол на разпространението на определени вирусни заболявания на дихателната система, включително COVID-19. Спазването на останалите мерки, в това число поддържане на физическа дистанция, хигиена на ръцете, етикет и подходящо проветряване на затворени пространства, има съществено значение за намаляване на разпространението на SARS-CoV-2, вирусът, причинител на COVID-19.

Насоките отразяват конкретните съображения за ползването от деца на немедицински маски, наричани също така „маски от плат“, като средство за контрол на източника в условията на сегашната пандемия от COVID-19. Документът е приложение към документа на СЗО „Съвети за ползването на маски в условията на COVID-19“1, който съдържа повече подробности за маските от плат. В приложението са дадени съвети за ползването на медицински маски от деца при определени условия. За целите на документа „деца“ се отнася до всички лица под 18-годишна възраст2.
 

Методология при разработването на насоките

Групата за разработване на насоки (ГРН) за профилактика и контрол на инфекциите (ПКИ) на Световната здравна организация (СЗО) и експерти от УНИЦЕФ и Световната педиатрична асоциация (СПА) съвместно извършиха преглед на наличните доказателства с цел да се разработят насоки за ползването на маски от деца в условията на сегашната пандемия. В периода юни-август 2020 г. бяха проведени пет международни експертни заседания. При липсата на категорични научни доказателства основа за настоящите насоки е постигнатият консенсус между групите. Освен това проектът на насоките беше прегледан допълнително от мултидисциплинарна група външни експерти преди окончателното оформяне на текста.
 

Налични доказателства

Разпространение на COVID-19 сред децата

Засега не е напълно изяснена степента, до която децата допринасят за разпространението на SARS-CoV-2. Според базата данни на СЗО от глобалното наблюдение на лабораторно потвърдени случаи на заболяването, която се попълва от подадените по образец доклади на държавите членки на СЗО3, и според други проучвания случаите на COVID-19 сред децата представляват 1-7% от общия брой заболели, като смъртните случаи при тях са относително по-малко в сравнение с други възрастови групи4-8. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) наскоро съобщи възрастовото разпределение на COVID-19 сред децата в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Великобритания. По техни данни към 26 юли 2020 г. 4% от всички случаи в ЕС/ЕИП и Великобритания са сред децата6.

Към момента наличните доказателства подсказват, че повечето заболявания сред децата са резултат от разпространение на вируса в домакинството, въпреки че това наблюдение може да е повлияно от затварянето на училищата и другите ограничителни мерки за намаляване на движението извън дома, предприети от някои държави7, 9. Въпреки че има вирус със способност да образува култури, изолиран от симптоматични деца с вирусен товар, сходен с товара при възрастните10, доказателствата от наличните проучвания на контактни лица със случаи на COVID-19 и клъстерни изследвания подсказват, че е малко вероятно децата да са основен преносител на COVID-197, 9, 11-14. Досегашните сведения за документирано разпространение сред децата и персонала в учебните заведения са оскъдни15-20. Ограничени са и доказателствата за заразените със SARS-CoV-2 деца според измерванията в сероепидемиологични проучвания. Все пак наличните доказателства подсказват, че доказаните с кръвни проби случаи на заразяване са по-редки при по-малките деца в сравнение с по-големите деца и възрастните17, 21-25.

Проучванията на вирусния товар и продължителността на вирусоотделянето на заразния вирус при децата в сравнение с възрастните също са малко на брой. Едно публикувано проучване сочи, че вирусният товар при заразените пациенти може да е различен според възрастта и че вирусоотделянето при симптоматичните деца е по-продължително, отколкото при децата без изразена симптоматика25. В някои проучвания се съобщава, че при деца под петгодишна възраст се наблюдават по-малки количества вирусна РНК в секрета от дихателната система и в изпражненията в сравнение с учениците, юношите и възрастните26, 27. Но едно проучване от Съединените американски щати установява, че при деца под петгодишна възраст с лека до умерена форма на COVID-19 се наблюдават по-големи количества вирусна РНК в проби от горните дихателни пътища в сравнение с по-големи деца и възрастни28, докато според едно предварително съобщение за все още нерецензирано проучване от Германия няма разлика в количеството вирусна РНК между възрастните и децата29.

Може да се обобщи, че не е добре изяснена степента, до която възрастта като самостоятелен фактор извън симптомите засяга вирусния товар и разпространението.
 

Налични доказателства за ползването на маски от деца за COVID-19 и други болести на дихателната система

Доказателствата за ползите и вредите от носенето на маски от деца за предотвратяване разпространението на COVID-19 и други коронавируси са ограничени. Въпреки това някои проучвания дават оценка на ефективността на маските при деца при грипни и другите дихателни вируси30-34. Едно проучване на носенето на маски по време на епидемии от сезонен грип в Япония отбелязва, че използването на маски е по-ефикасно при по-големите ученици (9-12-годишни деца от четвърти до шести клас), отколкото при по-малките (6-9-годишни от първи до трети клас)34. Според друго проучване, проведено при лабораторни условия с вируси, различни от бетакоронавируси, децата на възраст между 5 и 11 години са значително по-слабо защитени от маските в сравнение с възрастните, вероятно поради недостатъчното прилепване на маската35. В други проучвания са установени доказателства за известен защитен ефект както за контрол на източника30, така и за предпазване при децата34, въпреки че децата и най-вече децата под 15-годишна възраст не спазват системно изискването за ползване на маски.

Някои проучвания, включително проведени във връзка с грипа и замърсяването на въздуха, установяват големи различия при ползването и приемливостта на носенето на маски сред децата от много ниски до приемливи равнища с тенденция за намаляване във времето30, 31, 33, 36-38. Едно проучване сред ученици в началното училище по време на пандемията от COVID-19 съобщава за 51,6% спазване на изискването31.

Няколко проучвания установяват, че при ползването на маски децата съобщават за фактори като затопляне, дразнене, затруднено дишане, дискомфорт, разсейване, неприемане от околните и неудобства при поставянето и носенето на маската30, 33, 36, 37. Досега не са проучвани ефективността и въздействието на маските при децата по време на игра и физическа активност, но според едно проучване на възрастни респираторът N95 и хирургическите маски намаляват сърдечно-белодробния капацитет при големи натоварвания39.
 

Основни изводи

Според оскъдните налични доказателства малките деца може да не са толкова податливи на заразата, колкото възрастните11, 14, но наличните данни подсказват, че може да има различия сред децата в зависимост от възрастта17, 21-25. Данните от сероепидемиологични проучвания и проучвания на разпространението на вируса подсказват, че по-големите деца (например юношите) може да играят по-активна роля в разпространяването на заразата, отколкото по-малките деца11, 14, 17, 21-25.

Ползите от носенето на маски от деца за контрол на COVID-19 следва да се преценят на фона на потенциалните вреди, включително във връзка с достъпността и неудобствата, както и социалните и комуникационни трудности. Освен това трябва да се вземат предвид и такива фактори като възрастовата група, социално-културни съображения, конкретната среда, наличието на надзор от страна на възрастен и други ресурси за предотвратяване на разпространението на вируса.

Необходими са данни от висококачествени кохортни проучвания при различни условия, за да се установи ролята на децата и юношите в разпространението на SARS-CoV-240, да се определят начините, по които маските да станат по-приемливи и по-често носени, и да се оцени ефективността на ползването на маски от деца. На тези проучвания следва да се даде приоритет, като се включат проучвания на разпространението в училищна среда и в домакинството със стратификация по възрастови групи (в идеалния случай под двегодишна възраст, от 2 до 4 години, от 5 до 11 години и над 12 години) и с различни модели на заразяване и разпространение. Особено внимание трябва да се обърне на проучванията в училищата сред деца от домакинства с ниски и средни доходи.
 

Съвети за ръководителите във връзка с ползването на маски от деца на обществени места

Общи ръководни принципи

С оглед на оскъдните доказателства за ползването на маски от деца за COVID-19 и други заболявания на дихателната система, включително ограничените доказателства за разпространението на SARS-CoV-2 при деца на различна възраст, националните власти следва да се съобразяват със следните общи здравни и социални принципи в разработването на съответната политика:

  1. Не вреди: висшите интереси, здравето и благосъстоянието на детето трябва да бъдат приоритет.
  2. Предприеманите мерки не бива да водят до неблагоприятни последици за развитието и ученето на децата.
  3. Насоките следва да отчитат степента, до която препоръките са изпълними при различни социални, културни и географски условия, включително при ограничени ресурси, в хуманитарни условия и сред деца с увреждания или специфично здравословно състояние.
     

Съвети за ползването на маски от деца

СЗО и УНИЦЕФ съветват ръководителите да прилагат следните критерии за ползването на маски от деца при разработването на националната политика в страните или районите с известно разпространение на SARS-CoV-2 или съмнения за такова разпространение [a] и при условия, които пречат на физическото дистанциране.

1. Според становищата на експерти, събрани чрез срещи онлайн и консултации, децата до петгодишна възраст не бива да носят маски за контрол на източника. Този съвет е мотивиран от подхода „не вреди“ и отчита:

  • основните етапи в развитието на децата[b] 41
  • предизвикателствата при спазването на изискванията и
  • необходимата самостоятелност с оглед на правилното ползване на маската.

Експертите (в съответствие с описаните по-горе методи) признават, че няма достатъчно  доказателства в подкрепа на определена минимална възраст (вж по-горе раздела за разпространението на COVID-19 сред децата) и затова решението им е взето с консенсус. В мотивите е отразено обстоятелството, че към петгодишната си възраст децата обикновено са постигнали важни основни етапи в своето развитие, включително сръчност и координирана фина моторика, които са необходими за правилното ползване на маската с минимална помощ.

В някои държави насоките и политиката препоръчват различна и по-ниска минимална възраст за ползване на маски42-45. Признава се, че децата може да достигнат основните етапи в развитието на различна възраст и децата на петгодишна възраст или по-малките може вече да притежават необходимата сръчност да се справят с маската. С оглед на подхода „не вреди“ ако се приеме по-ниска минимална препоръчителна възраст за носене на маски от деца – две- или тригодишна възраст – трябва да се осигури подходящ и последователен надзор, включително детето винаги да е в полезрението на компетентен възрастен и да се спазват изискванията, особено когато се очаква маската да бъде носена продължително. По такъв начин се осигурява правилно ползване на маската и се предотвратяват потенциалните вреди от носенето на маски от деца.

В никакъв случай не бива да се изисква носене на маска от деца с тежки познавателни или дихателни увреждания, които трудно понасят маската.

Следва да се даде приоритет на други мерки за ПКИ, здравни и социални мерки, за да се сведе до минимум рискът от разпространяване на SARS-CoV-2 при деца до петгодишна възраст и по-конкретно да се поддържа по възможност физическа дистанция от поне един метър, децата да се приучат често да мият ръцете си и да се намали броят на учениците в една паралелка. Отбелязва се също така, че може да има и някои специфични фактори, като например присъствие на уязвими лица или други местни медицински съвети и мерки за опазване на общественото здраве, които следва да бъдат взети предвид, когато се решава дали децата до петгодишна възраст трябва да носят маски.

2. За децата на възраст от 6 до 11 години следва да се приложи подход на основата на риска, когато се взема решение дали да ползват маски. Подходът следва да отчете:

  • интензивността на разпространението в района, където се намира детето и актуализираните данни/наличните доказателства за риска от заразяване и разпространение на вируса в тази възрастова група;
  • социалната и културната среда – убеждения, обичаи, поведение или обществени норми, които влияят на общността и социалните взаимодействия между хората, особено със и сред децата;
  • способността на детето да се справи с правилното носене на маската и наличието на подходящ надзор от страна на възрастен;
  • потенциалното въздействие на носенето на маска върху ученето и психосоциалното развитие; и
  • други конкретни съображения и корекции с оглед на особеностите на средата, като например домакинства с роднини в напреднала възраст, училища, спорт или деца с увреждания или с придружаващи заболявания.

3. Съветите за ползване на маски от деца и юноши от 12-годишна възраст нагоре следва да бъдат съобразени с насоките на СЗО за ползването на маски от възрастни1 и/или националните насоки за възрастни лица.

Дори когато се прилагат националните насоки, следва да се конкретизират някои специфични съображения (вж по-долу) и да се внесат корекции с оглед на особеностите на средата, като например училища, спорт или деца с увреждания или с придружаващи заболявания.

4. Ползването на медицински маски от деца с отслабена имунна система или педиатрични пациенти с цистофиброза или някои други заболявания (например онкологични болести) обикновено се препоръчва, но трябва да се прецени с участието на лекуващия лекар46, 47.

За деца с разстройства в развитието, увреждания или друго специфично здравословно състояние, което може да попречи на носенето на маска, ползването на маска не бива да е задължително, независимо от възрастта, и следва да се прецени за всеки отделен случай с участието на възпитателя и/или лекуващия лекар на детето.

 

Съображения

Местните епидемиологични условия и средата – интензивността на разпространение, възможността за поддържане на физическа дистанция или осигуряването на подходящо проветряване на закритите пространства, смесването на различни възрастови групи, контактът с други уязвими лица и други фактори – следва да бъдат отчетени заедно с потенциалните вреди и неблагоприятни последици, когато се определят съветите за носене на маски от различни възрастови групи.

Родителите/настойниците, учителите, възпитателите и доверени членове на общността трябва да зададат ролевия модел и да общуват с децата според възрастта, за да обяснят целта на маските, безопасното и правилно носене и поддържането на маската. Материалите, посланията и механизмите за комуникация с децата по въпроса за маските трябва да останат гъвкави и лесно приспособими, както и системно да бъдат преразглеждани и актуализирани в светлината на промените в доказателствата и на потребностите и въпросите на общността48, 49. Освен това децата трябва да бъдат изслушвани, за да се изяснят техните възприятия и тревоги във връзка с носенето на маска. Следва да се подготви адаптирано комуникационно съдържание за различни социални, културни и езикови условия, като се предвидят механизми за обратна връзка, за да се отговори на въпросите и очакванията на децата.

Разработването на образователни и комуникационни послания следва да гарантира, че ползването на маски не води до измамно чувство на сигурност у децата или пренебрегване на други здравни мерки. Важно е да се подчертае, че ползването на маски е само едно от средствата и че децата трябва също да спазват физическа дистанция, хигиена на ръцете и дихателен етикет. Родителите, членовете на семейството, учителите и възпитателите играят решаваща роля за системното достигане на тези послания до децата.

При изпълнението на този съвет следва да се предвидят стратегии за подпомагане на децата, особено на по-малките, за да се справят с безопасното и ефикасно носене на маските. В тях може да се включат процедури за безопасно съхраняване на маската, за да бъде повторно използвана от същото дете след хранене или физкултура, съхраняване на замърсените маски (например в специални пликове или съдове) преди да бъдат изпрани и прибрани и за осигуряване на резервни чисти маски, ако маската на детето е зацапана, навлажнена или изгубена.

На децата, които живеят в домакинства или географски райони със социални уязвимости и ограничени ресурси за осигуряване на равнопоставен достъп на всички деца, трябва да се предоставят маски безплатно. Също така следва да се обмисли осигуряването на маски по време на пътуването до и от училище.

При разработването на предпазни маски за деца следва да се вземат предвид качеството на тъканта, възможността да се диша свободно и удобството1, както и особеностите на детската възраст (подходящ размер, цветове, кройка и т.н.), за да може децата по-лесно да ги приемат и носят. Особено внимание трябва да се обърне на грижата за маските и необходимостта от смяна при навлажняване или зацапване. Ще са необходими специални мерки за децата под 12-годишна възраст, които поради обстоятелствата трябва да носят маски.

Минималната препоръчителна възраст за носене на маска следва да се съобрази с условията в обществото или в училище, за да не се стигне до стигматизация и отчуждаване на децата в смесени възрастови групи, където може да има деца под и над минималната препоръчителна възраст. Така например когато по-големи деца, за които се препоръчват маски, са в един и същи клас с по-малки деца под минималната препоръчителна възраст за носене на маски, по-големите може да бъдат освободени от задължението да ползват маски.
 

Специално внимание трябва да се отдели на децата с увреждания.

За децата със затруднения в развитието или увреждания може да възникнат допълнителни пречки, ограничения и рискове. Затова на тях трябва да се предложат алтернативи на маските като например лицеви шлемове (вж по-долу). Политиката по отношение на маските следва да отчете социалните, културните и екологичните съображения за децата с увреждания.

Някои деца с увреждания се нуждаят от близък физически контакт с терапевти, възпитатели или социални работници. В тази връзка е изключително важно всички, които се грижат за тях, да изпълняват ключовите мерки за ПКИ, включително носене на маски, като средата трябва да се приспособи към засилени мерки за ПКИ.

Носенето на маски от деца със загуба на слуха или слухови проблеми може да попречи на учението и да породи допълнителни предизвикателства, усложнени още повече от необходимостта да се поддържа физическа дистанция50. Тези деца може да пропуснат определени образователни възможности поради влошеното качество на речта иззад маската, невъзможността да четат по устните на говорещия и да следят неговото изражение, както и поради физическата дистанция. Може да се проучат варианти за адаптиране на маските с цел да се чете по устните на говорещия (например прозрачни маски) или лицеви шлемове (вж по-долу) като алтернатива на маските от плат51.
 

Допълнителни особености на училищната среда

За да се улесни изпълнението на насоките в училищна среда (съгласно националните стандарти), препоръчително е възрастовите категории да бъдат съобразени със структурата на образователните степени на национално или местно равнище.

Ползването на маски от деца и юноши в училище трябва да се разглежда само като един от елементите на всеобхватната стратегия за ограничаване на разпространението на COVID-19. Като информационен източник при разработването на политики и програми за цялостна стратегия за безопасност при отварянето на училищата или продължаване на тяхната дейност в условията на

COVID-19 може да се ползват следните документи:

  • WHO considerations for school-related public health measures in the context of COVID-19
  • WB/WFP/UNESCO/UNICEF framework for school reopening
  • WHO/UNICEF/IFRC Interim Guidance for COVID-19 Prevention and Control in Schools

Цялостната стратегия за безопасност при отварянето на училищата следва да отрази мненията на учителите и възпитателите във връзка с възприятията за рисковете и времето, необходимо да се изпълнят изискванията на политиката по отношение на COVID-19 в училищата и класните стаи, включително за ползването на маски от деца. Особено внимание трябва да се обърне на ситуациите, при които маската може значително да попречи на учебния процес и да засегне важни училищни дейности като физкултурни занимания, хранене, игри и спорт, както и самото обучение.

Ако се препоръчва в училище да се носят маски от плат, следва да се предоставят конкретни указания и ресурси за тяхното безопасно съхранение и поддържане и да се осигурят наличности от маски (вж по-горе). За всички ученици следва да се осигурят достатъчни количества подходящи маски. Училищните сгради трябва да отговарят на основните изисквания за водоснабдяване, канализация и хигиена, за да могат да се прилагат комплексни мерки за ПКИ според образователните дейности за отделните възрастови групи.

Ако в определени случаи се ползват медицински или еднократни маски, ще трябва да се изгради система за управление на отпадъците, включително за обезвреждане на употребените маски, за да се намали рискът от изхвърляне на замърсени маски в класната стая или в училищния двор.

На нито едно дете не бива да се отказва достъп до образование, защото носи маска или защото няма маска поради ограничени средства или липса на наличност50.
 

Алтернативи на маските от плат за деца

Защитни лицеви шлемове

Лицевите шлемове са предназначени52 да предпазват от попадане на пръски биологична течност (особено на секрети от дихателната система), химикали и твърди частици53, 54 в очите. С цел предпазване от разпространението на SARS-CoV-2 чрез капчици секрет от дихателната система шлемовете се ползват от здравните работници като лични предпазни средства (ЛПС) за защита на очите в съчетание с медицинска маска или респиратор55, 56. При условията на COVID-19 в общността някои деца може да не са в състояние да носят маски по най-различни причини (например здравословно състояние, страх от маската) и затова шлемът може да се разглежда като алтернатива на маската като предпазно средство срещу капки секрет от дихателната система или за контрол на източника на основата на наличността, подобрената достъпност и по-добрата поносимост57,58. Някои държави като Австралия59 препоръчват лицевите шлемове като алтернатива на маската. Други като Сингапур60 съветват маската и шлемът да се носят заедно, но признават, че може да се наложи децата със специални потребности да бъдат освободени от изискване и на двете.

СЗО и УНИЦЕФ извършиха преглед на наличните в момента доказателства за ползването на лицеви шлемове за защита от капки секрет от дихателната система и/или за контрол на източника в условията на пандемията от COVID-19. Лицевият шлем може да осигури частична защита55 на лицето от капки секрет от дихателната система и освен това е лесен за ползване, но ефективността му за контрол на източника все още не е проучена в достатъчна степен. Капчиците може да бъдат издишани или вдишани през отвореното пространство между шлема и лицето52, което е недостатък на самото устройство на шлема53. Другите му недостатъци са отблясъци по повърхността, замъгляване, оптични несъвършенства и обемност в сравнение с предпазните очила61. Появяват се много нови модели лицеви шлемове със стремеж да се преодолеят недостатъците, но досегашните стандарти за лабораторни изпитвания изискват оценка само на способността им да предпазят очите от химически пръски61, 62. Спешно се налага необходимостта от по-нататъшни научни изследвания и стандарти за лабораторно натоварване, за да се проучи ефективността на лицевите шлемове за защита от капки секрет от дихателната система и/или контрол на източника56. Засега лицевите шлемове се предвиждат само за предпазване на очите и не бива да се възприемат като равностойни на маските в защитата от капки секрет от дихателната система и/или контрола на източника.

СЗО и УНИЦЕФ ще продължат да следят новата информация за използването на лицеви шлемове за предотвратяване на разпространението на дихателни вируси. Според СЗО и УНИЦЕФ при невъзможност да се поддържа физическа дистанция и в особени случаи, когато носено на маска не е практично (например от деца със загуба на слуха или други увреждания или здравословни състояния, които ограничават спазването на изискването за носене на платнени или медицински маски и оттам тяхната полезност се намалява) може да се ползват лицеви шлемове, като се вземе предвид следното:

  • Лицевият шлем е непълна физическа бариера и не притежава филтриращите слоеве на маската.
  • Лицевият шлем трябва да покрива цялото лице, да го обхваща от двете страни и да е под брадичката58.
  • Лицевите шлемове за многократно употреба трябва след всяка употреба да се почистват внимателно (със сапун или перилен препарат и вода), да се дезинфекцират (със 70-90% спирт) и да се съхраняват правилно44. За предпочитане са лицеви шлемове, при които ползването на дезинфектанти не влошава оптичните свойства.
  • При всяка възможност трябва да се поддържа физическа дистанция от поне 1 метър (3,3 фута) и да продължи да се утвърждава честото миене на ръцете и дихателният етикет56.
  • Трябва да се подхожда внимателно, когато децата наместват, носят и свалят лицевите шлемове, за да не се допуснат наранявания.
     

Наблюдение и оценка на въздействието на ползването на маски от децата

Ако властите решат да препоръчат носене на маски от деца, редовно трябва да се събира ключова информация в хода на изпълнението на мярката за целите на наблюдението. Още от самото начало следва да се предвидят наблюдение и оценка с показатели за измерване на въздействието върху здравето на децата, включително психичното им здраве, намаляването на разпространението на SARS-CoV-2, мотивиращите и възпиращите фактори за носенето на маски, както и на вторичното въздействие върху развитието и ученето на децата, посещаването на учебни занятия, възможността за себеизразяване или достъпа до училището и на въздействието върху деца със затруднения в развитието, заболявания, увреждания или други уязвимости.

Данните следва да се използват като информационен източник за комуникационни стратегии, обучение и подкрепа на учителите, възпитателите и родителите, ангажиране на децата и разпространение на материали, които помагат на децата да носят маските правилно.

Анализът следва да съдържа стратификация според пола, възрастта, физическите, социалните и икономическите показатели, за да може изпълнението на политиката да допринесе за намаляване на здравните и социалните неравенства.

СЗО и УНИЦЕФ ще продължат да следят отблизо новите доказателства по темата и всякакви промени в ситуацията, които налагат актуализация на тези насоки. При промяна на факторите СЗО и УНИЦЕФ ще публикуват актуализация. Ако няма актуализация, настоящият документ ще е валиден шест месеца, считано от датата на публикуване.
 

Благодарности

Настоящият документ е разработен в процеса на консултации със следните членове на:

Групата за разработване на насоки (ГРН) за COVID-19 към Програмата за извънредни здравни ситуации (ИЗС) на СЗО: Джамила Алсалман, Министерство на здравеопазването, Бахрейн; Ануча Аписарнтанарак, университетска болница „Тамсат“, Тайланд; Баба Айе, Международна организация за работещите в обществените услуги, Франция; Роджър Чу, Орегонски университет за здравни науки, САЩ; Мей Чу, Училище по обществено здравеопазване, Колорадо, САЩ; Джон Конли, система на здравеопазване в провинция Албърта, Канада; Бари Куксън, Университетски колеж Лондон, Великобритания; Низам Дамани, Служба по здравеопазване и социални грижи в район Южен, Великобритания; Дейл Фишър, Глобална мрежа за сигнализиране и реагиране на епидемии, Сингапур; Тиоуири Бенаиса Ханене, болница „Ла Рабта“, Тунис; Йост Хопман, университетски медицински център „Радбуд“, Нидерландия; Мущук Хусеин, Институт по епидемиология, „Контрол и изследвания на болестите“, Бангладеш; Кушлани Джаятилеке, болница „Шри Джаеварденапура“, Шри Ланка; Сето Винг Йонг, Училище по обществено здравеопазване, специален административен район Хонконг, Китай; Суха Канж, Американски университет в Бейрут, медицински център, Ливан; Даниел Лантан, университет „Тъфтс“, САЩ; Фернанда Леса, Центрове за контрол и профилактика на заболяванията, САЩ; Анна Левин, Университет в Сао Паоло, Бразилия; Югуо Ли, Хонконгски университет, Китай; Линг Мой Лин, Сингапурски здравни служби, Сингапур; Калин Матар, Световен алианс на здравните професии, САЩ; Мари-Луиз Маклоз, университет на Нов Южен Уелс, Австралия; Гита Мехта, списание „Безопасност на пациентите и контрол на инфекциите“, Индия; Шахин Мехтар, Африканска мрежа за контрол на заболяванията, Южна Африка; Зияд Мемиш, Министерство на здравеопазването, Саудитска Арабия; Бабакар Ндойе, Африканска мрежа за контрол на заболяванията, Сенегал; Фернандо Отаиза, Министерство на здравеопазването, Чили; Диамантис Плахурас, Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията, Швеция; Мария Клара Падовезе, сестринско училище, университет в Сао Паоло, Бразилия; Матиас Плетц, Йенски университет, Германия; Марина Салвадори, Агенция по обществено здравеопазване на Канада, Канада; Ингрид Шоман, неправителствена организация за профилактика и лечение на туберкулозата, Южна Африка; Мичъл Швабер, Министерство на здравеопазването, Израел; Нандини Шети, Агенция „Обществено здравеопазване“ в Англия, Великобритания; Марк Собси, университет в Северна Каролина, САЩ; Пол Анант Тамбия, Национална университетска болница, Сингапур; Андреас Фос, болница „Канизус-Вилхелмина“, Нидерландия; Валтер Зинг, болници към Женевския университет, Швейцария.

Експерти от УНИЦЕФ: Мая Ари, Грегъри Билт, Симон Картър, Карлос Наваро Колорадо, Ане Детен, Нада Елатар, Мария Аниезе Джордано, Гаган Гупта, Нагва Хасанин, Линда Джоунс, Раул Камадеу, Сара Кармин, Асма Маладвала, Ана Нието, Лувей Пиърсън, Сара Кармин, Жером Пфафман, .

Външни рецензенти: Сузана Еспозито, Световна асоциация по заразни болести и имунологични разстройства и Пармски университет, Италия; Ангела Драмовски, университет „Стеленбош“, Южна Африка; Алфредо Тагаро, Европейски университет в Мадрид, Испания.

Рецензенти от СПА: Бертолд Колецко, университет „Лудвиг Максимилиан“, Мюнхен, Германия; Маргарет Фишър, педиатрично отделение към медицински център „Монмът“, САЩ; Джонатан Клайн, Университет на Илинойс в Чикаго, Изпълнителен комитет на СПА и фокусна точка за сътрудничество със СЗО, САЩ; Джейн Е. Лукас, Международно здравеопазване и развитие на децата, стратегическа консултативна група на СПА по развитието в ранна детска възраст, САЩ; Мохамад Микати, отделение по педиатрична неврология и медицина на развитието, медицински център към университета „Дюк“, САЩ; Аман Пулунган, Индонезийски университет, Индонезийско педиатрично дружество и Азиатско-тихоокеанска педиатрична асоциация; Сюзън М. Сойър, Международна асоциация за юношеско здраве и Мелбърнски университет, Австралия; Мортада Ел-Шабрави, Каирски университет, Египет; Ръсел М. Вайнър, Факултет по обществено здравеопазване към Лондонския университетски колеж и Кралско дружество по педиатрия и детско здраве, Великобритания.

Секретариат на СЗО: Бенедета Алегранци, Гертруд Авортри, Мекдим Аяна, Ханан Балки, Ейприл Балър, Елизабет Барера-Канседа, Алесандро Касини, Джорджо Комето, Ана Паула Кутиньо Резе, Софи Хариет Денис, Сергей Ерьомин, Денис Нейтън Форд, Йонас Гонсед-Гарсия, Ребека Грант, Том Грейн, Иван Иванов, Ландри Кабего, Пиер Клавер Карийо, Ин Линг Лин, Оливие Льо Пулен, Орнела Линчето, Абди Рахман Махамуд, Мадисън Мун, Такеши Нишима, Пилар Рамон-Пардо, Алис Симничеану, Валеска Стемплюк, Маха Талаат Исмаил, Жоао Паулу Толедо, Антони Твиван, Мария Ван Керкхоф, Вики Уилет, Масахиро Закои, Басим Зайед, Уилсън Уиър.
 


Използвана литература

  • World Health Organization. Advice on the use of masks in the context of COVID-19. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://apps.who.int/iris/handle/10665/331693 accessed 20 August 2020).
  • UNICEF. Convention on the Rights of the Child text. 1990 (https://www.unicef.org/child-rights-convention/convention- text accessed 20 August 2020).
  • https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/situation-reports.
  • Guan WJ, Ni ZY, Hu Y, et al. Clinical Characteristics of Coronavirus Disease 2019 in China. N Engl J Med. 2020;382(18):1708-20. Epub 2020/02/29.
  • Wortham JM, Lee JT, Althomsons S, et al. Characteristics of Persons Who Died with COVID-19 - United States, February 12-May 18, 2020. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2020;69(28):923-9. Epub 2020/07/17.
  • European Centre for Disease Prevention and Control. COVID-19 in children and the role of school settings in COVID-19 transmission. 6 August 2020 (https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/COVID-19-schools-transmission-August%202020.pdf accessed 20 August 2020).
  • CDC COVID-19 Response Team. Coronavirus Disease 2019 in Children - United States, February 12-April 2, 2020. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2020;69(14):422-6. Epub 2020/04/10.
  • Ladhani SN, Amin-Chowdhury Z, Davies HG, et al. COVID-19 in children: analysis of the first pandemic peak in England. Arch Dis Child. 2020:archdischild-2020-320042.
  • Joint IPA-UNICEF COVID-19 Information Brief. Epidemiology, Spectrum, and Impact of COVID-19 on Children, Adolescents, and Pregnant Women. (https://ipa-world.org/society-resources/code/images/HjNYEyfuM250.pdf accessed 20 August 2020).
  • L'Huillier AG, Torriani G, Pigny F, Kaiser L, Eckerle I. Culture-Competent SARS-CoV-2 in Nasopharynx of Symptomatic Neonates, Children, and Adolescents. Emerg Infect Dis. 2020;26(10). Epub 2020/07/01.
  • Goldstein E, Lipsitch M, Cevik M. On the effect of age on the transmission of SARS-CoV-2 in households, schools and the community. medRxiv. 2020. (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.07.19.20157362v2 accessed 20 August 2020).
  • Li X, Xu W, Dozier M, et al. The role of children in transmission of SARS-CoV-2: A rapid review. J Glob Health. 2020;10(1):011101. Epub 2020/07/03.
  • Ludvigsson JF. Children are unlikely to be the main drivers of the COVID-19 pandemic - A systematic review. Acta Paediatr. 2020;109(8):1525-30. Epub 2020/05/21.
  • Viner M, Mytton O, Bonnell C, et al. Susceptibility to and transmission of COVID-19 amongst children and adolescents compared with adults: a systematic review and meta-analysis. medRxiv. 2020. (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.05.20.20108126v1 accessed 20 August 2020).
  • Macartney K, Quinn HE, Pillsbury AJ, Koirala A, Deng L, Winkler N, et al. Transmission of SARS-CoV-2 in Australian educational settings: a prospective cohort study. Lancet Child Adolesc Health. 2020. Epub 2020/08/08.
  • Fontanet A, Grant R, Tondeur L, et al. SARS-CoV-2 infection in primary schools in northern France: A retrospective cohort study in an area of high transmission. medRxiv. 2020. (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.06.25.20140178v2 accessed 20 August 2020).
  • Fontanet A, Tondeur L, Madec Y et al. Cluster of COVID-19 in northern France: A retrospective closed cohort study. medRxiv. 2020. (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.04.18.20071134v1 accessed 20 August 2020)
  • Stein-Zamir C, Abramson N, Shoob H, et al. A large COVID-19 outbreak in a high school 10 days after schools' reopening, Israel, May 2020. Euro Surveill. 2020;25(29). Epub 2020/07/29.
  • Torres JP, Pinera C, De La Maza V, et al. SARS-CoV-2 antibody prevalence in blood in a large school community subject to a Covid-19 outbreak: a cross-sectional study. Clin Infect Dis. 2020. Epub 2020/07/11.
  • Heavey L, Casey G, Kelly C, Kelly D, McDarby G. No evidence of secondary transmission of COVID-19 from children attending school in Ireland, 2020. Euro Surveill. 2020;25(21). Epub 2020/06/04.
  • Stringhini S, Wisniak A, Piumatti G, et al. Seroprevalence of anti-SARS-CoV-2 IgG antibodies in Geneva, Switzerland (SEROCoV-POP): a population-based study. Lancet. 2020;396(10247):313-9. Epub 2020/06/15.
  • Public Health England. Weekly Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) Surveillance Report. Summary of COVID-19 surveillance systems. 2020.
  • Streeck H, Schulte B, Kümmerer B, et al. Infection fatality rate of SARS-CoV-2 infection in a German community with a super-spreading event. medRxiv. 2020 (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.05.04.20090076v2 accessed 20 August 2020).
  • Shakiba M, Nazari S, Mehrabian F, et al. Seroprevalence of COVID-19 virus infection in Guilan province, Iran. medRxiv. 2020 (https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.04.26.20079244v1 accessed 20 August 2020).
  • Lu Y, Li Y, Deng W, et al. Symptomatic Infection is Associated with Prolonged Duration of Viral Shedding in Mild Coronavirus Disease 2019: A Retrospective Study of 110 Children in Wuhan. Pediatr Infect Dis J. 2020;39(7):e95-e9. Epub 2020/05/08.
  • Danis K, Epaulard O, Benet T, et al. Cluster of Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) in the French Alps, February 2020. Clin Infect Dis. 2020;71(15):825-32. Epub 2020/04/12.
  • Xu Y, Li X, Zhu B, , et al. Characteristics of pediatric SARS-CoV-2 infection and potential evidence for persistent fecal viral shedding. Nat Med. 2020;26(4):502-5. Epub 2020/04/15.
  • Heald-Sargent T, Muller WJ, Zheng X, Rippe J, Patel AB, Kociolek LK. Age-Related Differences in Nasopharyngeal Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus 2 (SARS-CoV-2) Levels in Patients With Mild to Moderate Coronavirus Disease 2019 (COVID-19). JAMA Pediatr. 2020. Epub 2020/08/04.
  • Jones TC, Mühlemann B, Veith T, et al. An analysis of SARS-CoV-2 viral load by patient age. medRxiv. 2020 (http://medrxiv.org/lookup/doi/10.1101/2020.06.08.20125484 accessed 20 August 2020).
  • Canini L, Andreoletti L, Ferrari P, et al. Surgical mask to prevent influenza transmission in households: a cluster randomized trial. PLoS One. 2010;5(11):e13998. Epub 2010/11/26.
  • Chen X, Ran L, Liu Q, Hu Q, Du X, Tan X. Hand Hygiene, Mask-Wearing Behaviors and Its Associated Factors during the COVID-19 Epidemic: A Cross-Sectional Study among Primary School Students in Wuhan, China. Int J Environ Res Public Health. 2020;17(8). Epub 2020/04/26.
  • Simmerman JM, Suntarattiwong P, Levy J, et al. Findings from a household randomized controlled trial of hand washing and face masks to reduce influenza transmission in Bangkok, Thailand. Influenza Other Respir Viruses. 2011;5(4):256-67. Epub 2011/06/10.
  • Suess T, Remschmidt C, Schink SB, et al. The role of facemasks and hand hygiene in the prevention of influenza transmission in households: results from a cluster randomised trial; Berlin, Germany, 2009-2011. BMC Infect Dis. 2012;12:26. Epub 2012/01/28.
  • Uchida M, Kaneko M, Hidaka Y, et al. Effectiveness of vaccination and wearing masks on seasonal influenza in Matsumoto City, Japan, in the 2014/2015 season: An observational study among all elementary schoolchildren. Prev Med Rep. 2017;5:86-91. Epub 2016/12/17.
  • van der Sande M, Teunis P, Sabel R. Professional and home-made face masks reduce exposure to respiratory infections among the general population. PLoS One. 2008;3(7):e2618. Epub 2008/07/10.
  • Allison MA, Guest-Warnick G, Nelson D, et al. Feasibility of elementary school children's use of hand gel and facemasks during influenza season. Influenza Other Respir Viruses. 2010;4(4):223-9. Epub 2010/09/15.
  • Stebbins S, Downs JS, Vukotich CJ, Jr. Using nonpharmaceutical interventions to prevent influenza transmission in elementary school children: parent and teacher perspectives. J Public Health Manag Pract. 2009;15(2):112-7. Epub 2009/02/10.
  • Smart NR, Horwell CJ, Smart TS, Galea KS. Assessment of the Wearability of Facemasks against Air Pollution in Primary School-Aged Children in London. Int J Environ Res Public Health. 2020;17(11). Epub 2020/06/06.
  • Fikenzer S, Uhe T, Lavall D, et al. Effects of surgical and FFP2/N95 face masks on cardiopulmonary exercise capacity. Clin Res Cardiol. 2020. Epub 2020/07/08.
  • World Health Organization. Transmission of SARS-CoV-2: implications for infection prevention precautions. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://www.who.int/publications/i/item/modes-of-transmission-of-virus-causing-covid- 19-implications-for-ipc-precaution-recommendations accessed 20 August 2020).
  • Shelov S AT. Caring for Your Baby and Young Child: Birth to Age 5, Fifth Edition. American Academy of Pediatrics. Elk Grove Village, IL. . 2009.
  • Centers for Disease Control and Prevention. Considerations for Wearing Masks.United States of America;2020 (https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/prevent-getting-sick/cloth-face-cover-guidance.html accessed 14 August 2020).
  • Swiss Federal Office for Public Health. New coronavirus: Masks. Koniz;2020 (https://www.bag.admin.ch/bag/en/home/krankheiten/ausbrueche-epidemien-pandemien/aktuelle-ausbrueche- epidemien/novel-cov/masken.html accessed 20 August 2020).
  • Department of Health and Social Care. Face coverings: when to wear one and how to make your own. United Kingdom;2020 (https://www.gov.uk/government/publications/face-coverings-when-to-wear-one-and-how-to-make-your- own/face-coverings-when-to-wear-one-and-how-to-make-your-own accessed 20 August 2020).
  • American Academy of Pediatrics. Cloth Face Coverings for Children During COVID-19. 2020 (https://www.healthychildren.org/English/health-issues/conditions/COVID-19/Pages/Cloth-Face-Coverings-for-Children- During-COVID-19.aspx accessed 20 August 2020).
  • Centers for Disease Control and Prevention. If You Are Immunocompromised, Protect Yourself From COVID-19. United States of America;2020 (https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/need-extra-precautions/immunocompromised.html accessed 20 August 2020).
  • Cystic Fibrosis Foundation. COVID-19 Community Questions and Answers. 2020 (https://www.cff.org/Life-With- CF/Daily-Life/Germs-and-Staying-Healthy/CF-and-Coronavirus/COVID-19-Community-Questions-and- Answers/#:~:text=People%20with%20CF%20should%20continue,cross%2Dinfection%20from%20CF%20germs. accessed 20 August 2020).
  • Esposito S, Principi N. To mask or not to mask children to overcome COVID-19. Eur J Pediatr. 2020. Epub 2020/05/11.
  • Del Valle SY, Tellier R, Settles GS, Tang JW. Can we reduce the spread of influenza in schools with face masks? Am J Infect Control. 2010;38(9):676-7. Epub 2010/07/08.
  • American Cochlear Implant Alliance. Consideration of face shields as a return to school option. 2020 (https://www.acialliance.org/page/consideration-of-face-shields-as-return-to-school-option accessed 20 August 2020).
  • United Nations. Transparent masks aid communication for hard of hearing. 2020 (https://www.un.org/en/coronavirus/transparent-masks-aid-communication-hard-hearing accessed 20 August 2020).
  • Lindsley WG, Noti JD, Blachere FM, Szalajda JV, Beezhold DH. Efficacy of face shields against cough aerosol droplets from a cough simulator. J Occup Environ Hyg. 2014;11(8):509-18. Epub 2014/01/29.
  • Hirschmann MT, Hart A, Henckel J, Sadoghi P, Seil R, Mouton C. COVID-19 coronavirus: recommended personal protective equipment for the orthopaedic and trauma surgeon. Knee Surg Sports Traumatol Arthrosc. 2020;28(6):1690-8. Epub 2020/04/29.
  • Anon JB, Denne C, Rees D. Patient-Worn Enhanced Protection Face Shield for Flexible Endoscopy. Otolaryngol Head Neck Surg. 2020;163(2):280-3. Epub 2020/06/10.
  • Kähler CJ, Hain R. Fundamental protective mechanisms of face masks against droplet infections. Journal of Aerosol Science 148, 105617. (https://doi.org/10.1016/j.jaerosci.2020.105617 accessed 20 August 2020).
  • World Health Organization. Rational use of personal protective equipment for coronavirus disease 2019 (COVID-19). Geneva: World Health Organization; 2020 (https://apps.who.int/iris/rest/bitstreams/1274340/retrieve accessed 20 August 2020).
  • Tony Blair Institute for Global Change. The Role of Face Shields in Responding to Covid-19. 2020 (https://institute.global/sites/default/files/articles/The-Role-of-Face-Shields-in-Responding-to-Covid-19.pdf accessed 20 August, 2020).
  • Perencevich EN, Diekema DJ, Edmond MB. Moving Personal Protective Equipment Into the Community: Face Shields and Containment of COVID-19. JAMA. 2020. Epub 2020/04/30.
  • Victoria State Health and Human Services. Face coverings: whole of Victoria. 2020 (https://www.dhhs.vic.gov.au/face- coverings-covid-19#what-does-wearing-a-face-covering-mean accessed 20 August 2020).
  • Ministry of Health. Guidance for use of masks and face shields. Singapore;2020 (https://www.moh.gov.sg/news- highlights/details/guidance-for-use-of-masks-and-face-shields accessed 20 August 2020).
  • Roberge RJ. Face shields for infection control: A review. J Occup Environ Hyg. 2016;13(4):235-42. Epub 2015/11/13.
  • World Health Organization. Disease Commodity Package v5. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://www.who.int/emergencies/what-we-do/prevention-readiness/disease-commodity-packages/dcp-ncov.pdf?ua=1 accessed August 20, 2020).

СЗО и УНИЦЕФ продължават да следят отблизо всякакви промени в ситуацията, които може да засегнат тези насоки. При промяна на факторите ще бъде публикувана актуализация. Ако няма актуализация, настоящият документ ще е валиден две години, считано от датата на публикуване.

© World Health Organization and the United Nations Children’s Fund (UNICEF), 2020. Някои права запазени. Публикацията се разпространява по разрешително CC BY-NC-SA 3.0 IGO.

Референтен номер на СЗО: WHO/2019-nCoV/IPC_Masks/Children/2020.1

 

[a] Според определението на СЗО „характеризирани с по-големи огнища на местно разпространение, които се установяват чрез оценка на такива фактори като голям брой заразени и заболели, които не могат да се свържат с веригите на разпространение, голям брой случаи от наблюденията на конкретните условия и/или многобройни несвързани помежду си групи в няколко района на страната/територията/областта“ (https://www.who.int/publications-detail/global-surveillance-for-covid-19-caused-by- human-infection-with-covid-19-virus-interim-guidance)

[b]Пример за отчитането на основните етапи в развитието на децата според определението на CDC може да намерите тук:
https://www.cdc.gov/ncbddd/actearly/pdf/checklists/Checklists-with-Tips_Reader_508.pdfhttps://www.cdc.gov/ncbddd/actearly/pdf/checklists/Checklists-with-Tips_Reader_508.pdf

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook