Меню

Сетивното богатство на пренаталния живот

Сетивното богатство на пренаталния живот

Сетивното богатство на пренаталния живот

Идеята, че майчината утроба е място, където не съществуват каквито и да било усещания, е напълно отхвърлена. Нероденото дете е живо същество в непрекъснат контакт с околната среда. Мозъкът се развива бързо, контролирайки сетивните органи, които се развиват в следния ред: осезание, мирис, вкус, слух и зрение.

Последните изследвания върху новородените показват, че всички сетива вече се използват по време на бременността. По време на пренаталния си живот плодът подготвя своята стратегията за бъдещата си дейност в околната среда. В дългия период преди раждането се наблюдава не само бързо натрупване на тегло и нарастване на размери, но и бързо усъвършенстване на сензорните функции.

На този етап е полезно да се опише развитието на сетивата.

1. Кожата е първият и най-важен сетивен орган и е завършена след седем до осем седмици от бременността. Осезанието остава първият и най-важен източник на информация за нас самите и за околната среда.

Ако вземем предвид амниотичната течност, обкръжаваща детето, способността му да се движи, пъпната връв и факта, че ръцете на детето са близо до устата му, става ясно, че осезанието непрекъснато се стимулира и се свързва с околната среда. То действа като орган за комуникация и определя взаимоотношенията. Осезанието ни помага да общуваме дори когато всички други форми на комуникация все още не са налице или са загубени; удоволствието от тактилното стимулиране остава през целия живот.

Трябва да се отбележи, че докосването винаги предполага и това да бъдеш докоснат; винаги съществува реципрочност и възможността за осъществяване на връзка. В допълнение, при докосването винаги има и емоционална страна.

Франс Велдман, основателят на Института за аптономична комуникация (аптономията е науката за допира) в Холандия, препоръчва бъдещите родители да докосват корема на майката с ръце и да упражняват лек натиск върху него. От четвъртия месец нататък човек може да забележи, че плодът реагира на този допир с движение. Когато тази процедура се повтаря всеки ден по време на бременността, събужда чувствителността на родителите към живото дете в утробата, както и пренаталното емоционално привързване, което е основата на неговите емоционални взаимоотношения след раждането. В мозъка на детето се запазва положителната информация, че то е прието и очаквано.

2. Обонятелният анализатор започва да функционира от втория месец на бременността. Много вещества, които се извличат от храната на майката, преминават в амниотичната течност. Тези вещества могат да създадат обонятелни спомени у детето и по-късно да улеснят приемането на тези храни по време на отбиването.

3. Вкусовият анализатор е активен през третия месец на бременността. Всъщност навлизането на сладки или горчиви вещества в амниотичната течност може да накара детето да преглъща, да прави гримаси и да се движи, което показва, че то може да разпознае различията във вкуса. В амниотичната течност също така преминават и някои вкусове, които идват от храната, която майката яде. Индийските бебета, например, могат да разпознаят мириса на къри, а децата от южната част на Франция миризмата на чесън. В действителност те носят в себе си пренатални обонятелни спомени, които по-късно ще улеснят приемането на храната от околната среда.

4. Ухото завършва структурното си развитие между втория и петия месец на бременността; богатите темброво звуци могат да предизвикат по-бърз сърдечен ритъм. Важно е да се отбележи, че по време на пренаталния живот съществуват множество стимули за слуха както от вътрешни, така и от външни звуци. Някои вътрешни звуци се произвеждат 24 часа в денонощието (като сърдечния ритъм и дишането), докато други варират в зависимост от стила на живот и околната среда: гласовете на майката и бащата, музиката, трафикът и др. Изследвания, проведени в Япония, са показали, че новородените, чиито майки са живели близо до летище Осака по време на бременността, са могли след раждането да спят на фона на рева на самолетите, докато другите новородени се смущават от тези обезпокоителни шумове.

Зародишът абсорбира специфичните характерни ритми на езика на майката. В известен смисъл плодът вече се е захванал с научаването на езика!

Също така е важно да се пее на детето дори по време на бременността. Майката може да подготви някои специални песни за детето си. Тези песни ще бъдат запомнени и могат да бъдат от голяма полза при успокояването и умиряването на детето след раждането.

В Питивие (Франция) музикантката Мари-Луиз Ошер помага на бременните майки да изпитат това, което се нарича „изпято майчинство“. Тя казва, че звуците се регистрират не само от ушите, но и че цялото тяло е възприемчиво към звука и затова звуковите вибрации могат да дадат енергия и да помогнат за поддържането на неврофизиологичното равновесие. Дълбоките звуци се усещат с краката и таза, докато високи звуци се усещат главно с гръдния кош, ръцете и главата. Психофоничните експерименти показаха, че децата, които получават такова стимулиране по време на пренаталния живот, показват по-рафинирани движения на краката и ръцете.

Много е важно да се говори с плода и е също толкова важно да му се пее. Това стимулиране е като масаж на мозъка и тялото. В същото време и майката извлича полза от пеенето, тъй като то укрепва диафрагмата и всички мускули на гръдния кош и таза, а точно тези мускули са от особен интерес по време на раждането!

5. Окото е готово до четвъртия месец на бременността, а всички фоторецептори са завършени преди раждането. Утробата съвсем не е толкова тъмна, колкото се смята, и в нея могат да се наблюдават много вариации в зависимост от климата и начина на живот на майката. Със сигурност е вярно, че съществува някаква визуална стимулация в пренаталния живот и че новородените активно търсят всеки източник на светлина.

Детското преживяване за себе си

Цялото сетивно богатство, което току-що описахме, предлага на развиващото се дете много информация за него самото и му помага в изграждането на неговата „карта на тялото“. Картата на тялото е непосредственото запознанство със съществуването на единно триизмерно тяло. Терминът се отнася не само до формата на тялото, но също така показва и връзката между неговите съставни части. При разработването на „картата на тялото“ ние използваме чувството за докосване и самоосъзнаване, които постоянно ни информират за теглото, температурата, позицията и обема на нашето тяло. Познаването на нашата „карта на тялото“ ни помага да започнем да определяме своите граници и да започнем да разграничаваме телата си от външната среда. По този начин определяме основата на нашия живот в триизмерното пространство като прелюдия към движението ни в това пространство.

Има много пренатални детерминанти на „телесната карта“: те включват обема на амниотичната течност (който може да варира), размера и положението на пъпната връв, движенията на крайниците на детето (особено ръцете), допира до стените на матката и начина на живот на майката, който може да предостави на детето различни преживявания в утробата.

Интересно е да се отбележи, че движенията на човешкото същество в пространството още от пренаталния живот са насочени към изграждането на лична идентичност. Важно е също така и че това движение е от голяма полза за постигането на необходимото обособяване. Колкото повече детето усеща себе си като различаващо се от околната среда, толкова по-лесно може да постигне своя собствена индивидуалност по-късно в споделената среда.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook