Груби двигателни умения

1. Детето сяда и се задържа в седнало положение, без да губи равновесие.
2. Ако се научи да пълзи, се придвижва стабилно, но бавно напред, назад, като може да сяда от това положение.
3. Изправя се самостоятелно до неподвижна опора, пристъпва встрани, а по-късно и напред.

Фини двигателни умения

1. Детето самò достига до играчка и я взема в ръце.
2. Хваща малък предмет между палеца и показалеца, мести го от едната ръка в другата, пуска го.

Сензорно-двигателни умения

1. Детето опипва предмет с ръцете си, чука две кубчета едно в друго.
2. Реагира по различен начин на шум и музика.

Физическо развитие и активност

1. За периода детето наддава на тегло с общо около 1350 гр и увеличава ръста си с общо около 4,5 см.
2. Детето става по-подвижно, като се опитва да се придвижва самостоятелно в пространството (чрез пълзене или ходене около неподвижна опора).
3. Играе активно, продължително, търси контакт с възрастни, възприема и възпроизвежда техните действия.

Хранене

1. Предъвква, без да има храна в устата, като се подготвя за прием на нови, по-твърди храни.

Безопасни практики

1. Детето плаче при неволно удряне, падане и др.

Поддържане на личното здраве и хигиена

1. Детето подава ръцете си, когато възрастният му ги мие.

Ранна комуникация в семейството

1. Детето насочва вниманието си към предмети, посочени и назовавани от майката (грижещия се) – споделено внимание с майката.
2. Забавлява се при съвместни игри с майката (грижещия се) – например на „боц“,„криеница“ и т.н.
3. Разстройва се, когато е самò, разделено за кратко от майката (грижещия се за него възрастен).
4. В присъствието на непознати става неспокойно и може да се разплаче.

Взаимодействие с връстници и други деца

1. Детето проявява интерес към други деца, радва се, издава звуци, когато са в близост до него.

Овладяване на правила и норми

1. Детето подражава на жестове „чао“, „браво“ и т.н.
2. Възпроизвежда някои движения и прости действия, които му показва майката (грижещият се за него възрастен).

Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност

1. Детето реагира оживено, когато се произнесе името му.
2. Успява да запомни някои действия за кратко време и да ги възпроизведе успешно.
3. Настойчиво проявява желанията и предпочитанията си (например демонстрира вкусови предпочитания).

Емоционален опит. Изразяване на чувства

1. Детето изпитва радост при действия с интересни предмети, при откриване на физическите им свойства и при установяване на причинно-следствени връзки между обекти и/или събития.
2. Проявява предпочитания към определени лица или играчки (радва се при контакт с близък човек, когато е получило любимата си играчка и др.).
3. Може да се разплаче в присъствието на непознат.
4. Става неспокойно, ако е свидетел на конфликт между други хора (деца, възрастни).
5. Страхува се при възприемането на предмет или обстановка, които свързва с неприятни усещания (например спринцовка, лекарски кабинет и др.).
6. Изразява раздразнение при различни негативни въздействия (ограничения на движенията, отнемане на играчката) и дискомфорт.
7. Предава със съответен емоционален израз своето позитивно/негативно отношение, желание/нежелание за действие.

Познание за емоции

1. Детето разграничава едни и същи чувства (радост, тъга, гняв и др.), изразени по различен начин от майката и други лица (усмихва се, когато му се усмихват майката или друг човек).

Емоционална регулация

1. При безпокойство детето започва активно да търси заместващи обекти, към които пренасочва своя интерес.

Любопитство и интерес

1. Детето насочва интереса си към формата на предметите и техните свойства, оглежда ги от всички страни, обръща ги, бавно ги придвижва.
2. Наблюдава предмет, показан и назован от възрастния.
3. Занимава се с интерес с близък възрастен или с дете.

Активно проучване на средата

1. Детето проявява избирателност към някои познати играчки, както и желание за участие в съвместни игри и действия с грижещия.
2. Избирателно се заслушва в познати думи, изрази.
3. Проявява инициативно поведение към възрастните, като предизвиква тяхното внимание (вокализира, гледа към тях).

Постоянство и адаптация на опита

1. Детето фиксира и задържа вниманието си при непосредствено възприемане на променящи се свойства (движение, звук) на различни обекти.
2. Заиграва се по-продължително с играчки/предмети.
3. Забелязва резултата от собствено действие с предмет(и) и го възпроизвежда.

Игра и креативност

1. Детето изследва предметите/играчките, като използва повече сетива (зрение, осезание, вкус, обоняние).
2. Играе с предмети/играчки съобразно някои от характерните им свойства (поклаща дрънкалка с ръка, за да чуе звука).
3. Имитира някои действия на възрастен (чукане на две кубчета едно в друго).
4. Изследва лицето и части на тялото (докосва уши, коса, ръце) на майката (грижещия се).

Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки

1. Детето може да се съсредоточи върху интересна играчка и да се занимава с нея за около 10 минути.
2. Започва да разбира времеви връзки между причина и следствие (например разбира, че когато удариш един обект, той се задвижва веднага след удара).
3. Когато чуе звука на позната играчка, я търси с поглед.

Наивни теории за света. Знание за одушевеност – неодушевеност и физически закономерности

1. Детето търси с поглед скрита играчка.
2. Многократно бута играчка от масата и я наблюдава как пада.

Познание за количество и числа

1. При избор, детето насочва вниманието си към мястото, където има по-голямо количество желани предмети.

Решаване на проблеми

1. Детето решава проблеми на принципа опит–грешка (например натиска всички копчета на играчката, докато уцели копчето, което произвежда звук).

Категории и класифициране

1. Детето познава все повече разнообразни екземпляри (например познава повече животни), което позволява да направи сравнение между тях и впоследствие да ги групира.

Рецептивна реч (разбиране): речник

1. Детето започва да реагира на названието на някои лица или предмети, включително на името си.
2. Реагира с интерес на фрази или изречения, които описват обичайни действия, като: „Пляс-пляс ръчички“, „Дай целувка“, „Довиждане“, криеница, придружена с „Ку-ку-бау“ и т. н.

Експресивна реч (говорене): речник

1. Детето спонтанно произнася срички – единични или повторени два-три пъти, като„ба“, „ба-ба“, „ма-ма-ма“, „та-та“ и пр.

Умения за общуване

1. Детето участва в диалог с отглеждащото го лице, като започва да „отговаря“ със сричков лепет на говора, отправен към него, например па-па-па, та-та, ба-ба-ба и т.н.;
2. Подражава на някои жестове, например маха с ръка за„довиждане“.