Меню

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 25 до 30 месеца

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 25 до 30 месеца

За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Участие на детето няколко часа на ден в подвижни игри на открито, които стимулират развитието на всички движения.

2. С помощ детето да се качва нагоре или да слиза надолу по стълби, а когато започне да се справя добре, насърчаване да извършва самостоятелно тези движения, като използва опората на парапета.

3. По възможност да се осигурят играчки, подходящи за развитието както на грубите движения (топки с различна големина, велосипед с три колела, шейна, детски гимнастически уреди и т.н.), така и на фините (книжки, кукли, возила/коли, камиони, плюшени, пластмасови, гумени животни, кубчета, строители, лесни пъзели, играчки мебели, кухненски принадлежности и пр.).

4. Игра заедно с детето или наблюдаване на самостоятелната му игра и ако е необходимо, демонстриране на начини за игра с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

5. Осигуряване на материали (пластилин, цветни моливи, боички, изрязани и готови за лепене картинки, лепило и пр.) за развиване на изобразителните умения на детето, демонстриране на различни достъпни техники за експериментиране и изобразяване. Тези дейности са особено подходящи за усъвършенстване на движенията на ръцете и координацията им с очите.

6. Разнообразяване на игровата среда с повече детски музикални инструменти (барабан, китара, пиано) за пълноценно развитие на слуха, зрението и движенията.

7. Игри, в които се подреждат обекти, които си съответстват едно към едно (поставяне на един човек в един камион).

8. Стимулиране на въпроси у детето за промяна на обекти от всекидневието, като му се отговаря при проявен интерес от негова страна. Даване на отговор на всички въпроси на детето. Поставяне на разнообразни разбираеми (но не само прости) въпроси и търпеливо изчакване на отговорите му.

9. Насочване на вниманието на детето към това, по което обектите от средата си приличат.

10. Насочване на вниманието на детето към пространствени отношения между повече обекти в средата (например: човекът е пред колата, която е зад къщата).

11. Обясняване на специфични характеристики на живите същества като например, че те порастват с времето, раждат деца и т.н., докато неодушевените обекти не притежават тези характеристики.

12. Да се поощряват първите опити на детето да преброява обекти.

13. Насочване на вниманието на детето към членовете на отделни категории (например кои са членовете на семейството му).

14. Организиране на разнообразна привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – максимално разнообразни обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. за дейности с ръцете).

15. Предоставяне на възможност на детето за самостоятелно вземане на решение (например с какви играчки и с кого да играе, какви дрехи да облече и т.н.).

16. Да се води разговор по темите, които детето предлага, като се разширява информацията му във връзка с кръга от неговите интереси.

17. В подходящи моменти от всекидневието детето да слуша разнообразна музика и да се насърчава да танцува и пляска в такт, както и да се опитва да пее.

18. Демонстриране на детето как да съпровожда играта (дейността) с думи, за да я осмисля и проектира, като описва и обяснява действията и събитията.

19. Разговори с детето за лицата, обектите, местата и събитията, които са извън рамките на непосредственото му обкръжение, като се поощрява да употребява необходимите нови думи.

20. Обсъждане на различни лица, включително самото дете, като се говори за това, кой какъв е, какво има и какво прави: „Татко ходи на работа“, „Чичо доктор има слушалка. Той преглежда болните деца“, „Момчето има колело и обича да го кара“, „Продавачката в магазина продава различни неща“, „Това е любимата храна на котките“ и т.н.

21. Да се прави описание на лица, обекти и събития, като се съпоставят и сравняват, например: „Ваньо е по-голям от Пепи“; „Това е най-новата ми рокля“, „Ябълката е зелена, а бананът е жълт“ и т.н.

22. Разговори с детето за бъдещи събития, като се употребяват форми за бъдеще време, например: „Сега ще се облечем и ще отидем до магазина“, “Баба ще дойде и ще донесе баничка“, „Какво ще сложиш в чантичката? Ще сложиш ли куклата?“ Поощряване детето също да употребява такива форми. Не се повтарят детските неправилни форми.

23. Разговори с детето за минали събития и общи преживявания или за събития, които са се случили с него извън присъствието на разговарящия с него. Употреба на различни форми за минали времена и поощряване на детето също да ги употребява. Например: ако на въпроса „Вчера ходихте ли на пързалката?“ детето отговори: „Ходим на пързалката“, използвайте същия глагол, но в минало време: „А, значи ходихте на пързалката“.

24. Разговор за събития, които са свързани помежду си, например: „Отиваме да играем на двора, когато времето е хубаво“, „Като се върне от работа, татко помага на мама да приготви вечерята“ и т.н. Разширяване на темите на разговор, като се включват герои от детски приказки, разказчета, стихчета, филмчета и т. н. Това обогатява речника на децата и ги стимулира да научават и употребяват нови думи.

25. Поощряване на децата да употребяват правилните форми на думите. Помощ за преодоляване на погрешни форми като „две столове“ (вм. два стола), много „съни“ (вм. сънища), „мъжове“ (вм. мъже), аз можа (вм. аз мога); „бешах“ вм. „бях“ и т.н.

26. Понякога децата и възрастните назовават себе си и другия с имената си вместо с „аз“ и „ти“, например: „Мама ще сипе сокче на Пепи“ вм. „(Аз) ще ти сипя сокче“, „Лелята да отвори вратата!“ вм. „Отвори вратата!“. Този начин на говорене е приемлив за по-малките деца, но постепенно трябва да се преодолява. Да се стимулира детето да употребява лични местоимения.

27. Детето да изразява волята си – даване на пример как може да прави това с различни езикови средства, без да се налага грубо; отклоняване на опитите му да постига целите си с неезикови средства – плач, крясъци, тропане с крака и т.н.

28. Обясняване в каква ситуация какво трябва да се казва и прави, например когато влезем в кабинета на лекаря, трябва да поздравим, когато ни дават нещо – да кажем „благодаря/мерси“.

29. Подпомагане на детето да разбере, че другите хора имат различни желания и чувства, различни интереси, които са свързани с техните избори и действия.

30. Показване на любов и загриженост към детето, като се реагира със съпричастност и разбиране, особено когато изпитва болка, страх, безпокойство.

31. Изслушване внимателно на детето и поощряване у него на желанието да споделя с близките своята болка, безпокойство и това, което го вълнува.

32. Внимателно отношение към състоянията на детето особено в случаите на промяна на обстановката, на условията; да се подготвя предварително за това, за да намалите безпокойството от новото и непознато място (например при постъпване в детска градина, при смяна от една група в друга) и др.

33. Насърчаване опитите на детето за самостоятелни действия, като му се помага да поставя пред себе си възможни за реализация цели, без да се ограничава неговата инициатива.

34. Насочване и стимулиране на детето самò да търси решения в много ситуации.

35. Подкрепяне стремежа на детето да различава добро от лошо поведение – разговори за това, какво правят добрите и лошите деца/хора. Отбелязване на подходящото поведение и добрите постъпки на детето и поощряването му да ги повтаря в различни ситуации.

36. Подпомагане на детето да разбере грешките, които е направило, без чувство за вина и налагане на наказания. Системност в изискванията към детето и стремеж към съгласуваност с останалите възрастни – в семейството или в детското заведение.

37. Предразполагане на детето да открива позитивни и по-конструктивни начини за решаване на конфликтите, в които понякога може да влезе с другите деца.

38. Даване на личен пример с поведение на респект, уважение и помощ към другите хора като добра практика на междуличностно общуване.

 

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пеневапроф. д.ф.н. Ю. Стояновад-р И. Янчевагл. ас. д-р Н. Колчевагл. ас. д-р М. Мутафчиева

Още по темата

Митове, относно родителството ►►►

Откъс от книгата на Шефали Тсабари "Осъзнатост в семейството. Как да отгледаме силни, устойчиви и самоуверени деца".

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook