За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Към края на първия месец е подходящо поне три пъти на ден детето да бъде в позиция по корем, за да се опитва да повдига глава за кратко.

2. Създаване на позитивна среда – ласкав говор, усмивка на майката/грижещия се, подходящи предмети и играчки на близко разстояние с цел повишаване на двигателната и сензорно-двигателната активност на детето.

3. Да се поставят на подходящи места около креватчето на детето висящи играчки с ярки цветове и възпроизвеждащи приятни звуци. Разстоянието от очите на детето, подходящо за по-добро зрително възприемане на играчките, е около 30 см; добре е позицията им да е по-скоро над гърдите (не над очите) и тя да се променя периодично – вляво и вдясно.

4. Да се подава играчка на детето, за да се стимулира протягането на ръцете му и хващането.

5. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля, като се сменя по-често местоположението му, когато е бодро – от креватчето на дивана, оттам на друго подходящо място; да се поставя детето и във вертикална позиция, тъй като по този начин се подпомага зрителното възприемане на средата и обектите в нея.

6. Да се разнообразява опитът на детето с предмети, които ангажират повече сетива – например зрение, слух, допир, обоняние, без свръхстимулация, която би могла да доведе до превъзбуда на детето (например прекалено много играчки, много хора в стаята, много шум и т. н.).

7. Да се отстранят тези фактори на средата, които биха могли да причиняват безпокойство (например силен шум, ярка светлина).

8. Да се реагира адекватно, когато детето има нужда от утеха и успокояване, като майката (грижещият се) го прегръща, гали, говори му нежно и др.

9. Необходимо е отзоваване и своевременна реакция на емоционалните и физическите нужди на детето, на неговите сигнали и послания; да се различават нюансите в плача на детето, за да се реагира правилно на знаците и „съобщенията” му.

10. Както превъзбудата, така и отсъствието на двигателна активност са сигнали, на които следва да се обръща внимание (детето лежи отпуснато, вяло, не маха с ръчички и крака и т. н.).

11. Да се осъществява непосредствен телесен и емоционален контакт с детето с повече усмивки, прегръдки, галене, за да усеща близост до майката (грижещия се) и да формира чувство за сигурност и доверие.

12. Майката (грижещият се) да се старае да овладява негативните си емоции, тъй като може да ги предаде на детето.

13. Да се осигуряват успокояващи детето вещи (например меко одеяло или мека играчка).

14. Да се говори нежно на детето по време на различните всекидневни дейности с него (хранене, къпане и т. н.), като се гледа в очите, за да има възможност да наблюдава изразите на лицето.

15. Обръщението към детето да е по име (пълното или галеното).

16. При масаж и гимнастика да се извършват повтарящи се движения по тялото, както и с краката и ръцете.

17. Да се повтарят звукове, които издава понякога детето; да се разширяват възможностите за общуване, като в отговор на издадени от него звукове (гукане) се произнасят отделни думи, както и кратки изречения.

18. Да се разказват кратки разкази и приказки, да се пеят песнички и да се рецитират стихчета с рими.

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева