Не съм технократ и не си падам по дигитални играчки, а и не се интересувам много от тях. Таблетът обаче ме заинтригува още с появата си на пазара. Първоначалната ми идея – колкото и глупаво да ми звучи сега – бе да заместя лаптопа си и да ми е по-леко в чантата. Честно казано не бях все още съвсем наясно за точното му предназначение и разликата с PC-то, но се опитах пред себе си да изброя трите най-добри довода, които да оправдаят тази покупка: работата ми, работата ми и.... работата ми.

„Госпожата с таблета”

Бях експериментирала и преди с технологиите в детската класна стая и от опит знам, че компютърът винаги е по-интересен от учебника. Децата с нетърпение чакат реда си да хванат мишката и поемат контрола над случващото се на екрана. Предполагах, че таблетът ще има същият позитивен ефект в процеса на ученето, но всъщност не съм и подозирала колко по-силно ще се окаже влиянието му от това на доброто старо PC. Когато за първи път влязох в час с таблета, децата с едва сдържано любопитство тестваха възможностите му и веднага последва небивал интерес и желание всеки да участва. Някои от тях не знаеха все още името ми, но ме наричаха „госпожата с таблета” – така ме познаваха и родителите.

Кой пръв ще напише буквата?

Една от образователните цели в програмата за деца на възраст 3 - 4 годинки е азбуката. Ранните занимания с буквите, съчетани с различни картинки, флаш-карти и таблет, се оказаха хит в  нашите часове:

Буквата А например е представена от мравка (ant), натоварила ябълка (apple) на гърба си. Щом децата докоснат ябълката, тя започва да расте, докато стане толкова голяма, че мравката пада под тежестта на товара си. Децата се забавляват невероятно и искат да го видят отново. Всеки иска да мине по реда си и да пипне ябълката. Така научаваме буквата А. А is for apple, A is for ant.

Следва писане с пръстче по екрана. Децата виждат буквата и всеки иска да е първият, който ще я напише. Винаги се налага да обяснявам, че трябва търпеливо да изчакат реда си. Докато пишат буквата, мъниците се стараят неимоверно - нито с молив, нито с пастел или фулмастер съм ги виждала така педантично да се опитват да следват очертанията. И искат да пишат букви пак и пак. Учат толкова бързо английската азбука, че започжам да се питам дали и с българската ще е така...

Има и игри, в които всеки трябва да сложи правилните буквички на правилното място (което е подсказано със силуета на буквата). Децата трябва да хванат буквата с пръстче на екрана и да я довлекат до правилното място в думата. След като всички букви са на мястото си, се получава дума и се появява картинка. Децата са щастливи и повтарят думичката.

Моят таблет е по-интересен от този на мама

Не само с буквите се занимаваме. Много често ме молят „Ще пуснеш ли една игра?” – вероятно защото на домашния таблет има предимно игри. Тогава пускам приложение, в което „играем” с цветовете, формите, числата; интерактивни книжки, в които децата могат да слушат приказки, разказани от истински англичанин,  американец,  шотландец или австралиец ­­– наистина вече има приложения, които предлагат опциите за английски с различен акцент. Гордея се с моя таблет, който често получава комплимента, че е по-интересен от този на мама или татко, защото има толкова много „игри”.

И най-малките са мотивирани

Най-мъничките, с които използвам таблет са на 2+. Те винаги ме изненадват с концентрацията, която мигом се появява щом светне екрана. Несъмнено при тази възрастова група фаворит са песничките и игрите, но таблетът някак си достойно се съревновава с тях. Мъниците обожават да докоснат с пръстче екрана и да накарат нещо да мръдне или да се промени, да издаде звук или да каже думичка, която те с готовност повтарят. Освен това са съвършено податливи и внимателни към инструкции за работа и то на английски. Чуждият език се превръща в средство за постигане на целите, затова всеки става особено внимателен, слуша и полага всички усилия да разбере какво казва мис Мария.

Междупредметни и "междупланетни" връзки при по-големите  

При по-големите деца (между 6 и 8 годинки),  таблетът предоставя прекрасни възможности за осъществяване и на така наречените междупредметни връзки, на които много държа в часовете си, т.е. занимания, проведени на чуждия език, но с изместен фокус, например наука, география, история... Star Walk е любимото приложение на всички възрастови групи, в това число и възрастните, особено когато изгасим лампата в класната стая. Тогава всички гледаме звездите, планетите и спътниците, които са над нас в дадения момент. Можем да се приближим близо до слънцето или да отидем на Сатурн... И през цялото време обсъждаме нещата на английски. Децата са увлечени от картините пред тях и употребата на чуждия език става почти несъзнателна. Друго любимо приложение е Google Earth,  с което ходим до Еверест, а после прелитаме над Атлантика и отиваме в Ню Йорк, за да се разходим по улиците му с augmented reality… Възможностите са безкрайни...
 

Къде е ролята на учителя?

Преди все още някой от родителите да се е досетил да ми зададе следния въпрос, си го зададох сама на себе си: не се ли превръща целият процес от учене в игра, отърсена от учебни цели. Тук е мястото да се спомене ролята на учителя (по чужд език в конкретния случай), който контролира кога, кой, какво и колко дълго ще прави; учителят е този, който не оставя децата да се занимават само с движещите се картинки, но и да казват думичките, да отговарят на въпроси по приказката, да посочват буквата или да прочетат думата; учителят знае в коя част на урока да започне работа по таблета и как да я комбинира с останалите дейности по плана и темата на урока.  Като учителка по английски като чужд език, все още се изправям и пред предизвикателството да намирам и адаптирам към нивото и нуждите на моите ученици наличното в Apple App Store. Голяма част от приложенията там са за деца, чиито роден език е английският и това прави някои от тях неизползваеми.  Но пък слава Богу, че се появява нов вид труд, който да занимае учителската глава и да покаже, че тази професия се развива наравно със съвремието.

Книгите или таблета?

Съществува тенденция, която може би ще ужаси голяма група от майки: с появата на таблета се появиха и интерактивните книжки. Всяка една от тях е от забавна, по-забавна за децата: картинките там се движат, променят местата си, някои са дори анимирани, има музика и различни дейности... Да не говорим за тези, които имат опцията да разказват приказка с гласа на мама или да показват реални снимки на членове от семейството като приказни герои! Опциите стават все по-невъобразими. В същото време обикновените хартиени книжки остават фаворитът на мама. Погледнато от позитвната страна обаче, появата на таблета разви и книжките и доведе и до своеобразна еволюция в обикновените книжки и тяхната интерактивност. На страниците им вече има 3D картинки, тайни писма, скрити съкровища, визуални заигравки... Наскоро получих поредната поръчка книжки от Англия и една от тях беше именно такава 3D книжка. Още на следващия ден я използвах в урок с група, в която имаше хиперактивни деца. В този час никой не беше хиперактивен и децата пожелаха да разгледаме цялата книжка от начало до край 4 пъти. Затова на всички ни е ясно, че книгата не губи своето място в сърцата на деца и родители. Но не бива и да отхвърляме таблета и интерактивните книжки в него като алтернатива или поне паралелна възможност. Днешните деца са от ново поколение, за което новите технологии ще са неизбежна част от живота, независимо какво предпочитат родителите.

Мария Караиванова (Мис Мария) е основател на новооткрития езиков клуб Mary Eton, който предлага образователни програми за деца и възрастни. Част от дейността на клуба е и програмата  „Чужди езици за мъници”, която е посветена на ранното чуждоезиково обучение.

Следвайки интереса на родителите към това как да прилагат таблета за учене, езиков клуб Mary Eton организира безплатен семинар за родители, на който те ще могат включително да изпробват лично някои от най-добрите приложения, да задават въпроси и най-вече да научат как да го използват с учебни цели вкъщи.