1. Вируси

В 98% от случаите на инфекциозна хрема като причинители се откриват вируси: риновируси, корона вируси, грипни, парагрипни вируси, респираторно-синцитиален вирус (RSV), аденовируси.
 

1.  Бактерии

В останалите 2% от случаите на инфекциозен ринит причината е бактериална инфекция, в много случаи резултат от усложнена (неизлекувана) вирусна инфекция. След изследване на носен секрет най-често се откриват бактериите Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella cattharalis.
 

1.  Алергени

Алергичният ринит се причинява от контакта на лигавицата на носа с т.нар. дихателни алергени. Причинители:

• Акарите в домашен прах;
• Домашни животни – котки, кучета, морски свинчета, хамстери, зайци, коне;
• Полени – тревни, житни, дървесни, плевели – поленът е тичинковият прашец, чрез който се размножават растенията чрез вятъра.
• Спори на плесени – намират се във влажни места, където се образува мухъл, саксии (плесен върху почвата в саксията), хладилници – мухлясали храни.

Хранителните алергени рядко причиняват изолирано само хрема. Срещат се като симптом на хранителната алергия при деца, в съчетание с обриви по кожата.

През последните години честотата на алергичен ринит в световен мащаб значително нараства от 1-15% във възрастта 6-7 год. до 1,5-40% във възрастта 13-14 год. (ISAAC study). При децата до 2 годишна възраст се среща рядко.

 

Неалергичен ринит
 

1.  Вазомоторен ринит

Може да се причини от:

• промени на температурата и/или влажността;
• силни миризми;
• респираторни дразнители, като например изгорели газови, дизелови частици, серен диоксид;
• храни със силни подправки – например лют пипер;
• Кожно-алергичните проби при този вид ринит са отрицателни.
   

1. Хормонален ринит

Най-често се асоциира с хипотиреоидизъм, акромегалия, пубертет;
 

1.  Медикаментозен ринит

Причинява се от употребата на лекарства като например локални деконгестанти (капки за отпушване на нос):

Капки за нос могат да се прилагат за кратък период от време – не повече от 5-7 дни, в съответната за възрастта на детето концентрация. По-продължителната им употреба може да предизвика обратния ефект – постоянно запушен нос.
 

1.  Трета сливица

До 4-5 г. ринитите най-често се дължат на наличие на „трета сливица”. Сигнал за това са хъркане през нощта, спане с отворена уста, чести отити (възпаление на ушите). Консултация с УНГ специалист ще установи  дали причината за ринита е нейното уголемяване. При уголемяването й (първична хипертрофия) се нарушава носното дишане и отичането на носния секрет. Той се задържа в носните ходове, инфектира се и се благоприятства появата на синуит.

От друга страна обаче, възможно е секретът да се стича поради наличие на синуит и това да причинява възпаление и увеличение на третата сливица т.е. увеличението на третата сливица да е вторично.
 

1. Гастро-езофагиален рефлукс

Ако детето има затруднено дишане през носа, дрезгав глас, хронична кашлица и хронично запушен нос, чести повръщания в кърмаческа възраст – възможно е да става дума за наличие на гастро-езофагиален рефлукс. Необходима е консултация с гастроентеролог.  
 

1. Анатомични аномалии, чужди тела в носа, плуване в замърсени водни басейни – водата , която минава през носа може да съдържа бактерии, които да причинят възпаление на носната лигавица.

В детската възраст съществуват структурни особености, които обуславят по-честото развитие на възпаление на лигавицата на носа и синусите:

• по-тесни носни ходове;
• малки размери на синусите и анатомичното им развитие през годините – от ембрионалния период до пубертета;
• лигавицата на синусите е относително по-дебела и склонна към по-дълготраен оток, който нарушава дренажа, задържа секрет и повишава налягането в синусите;
• аденоидна вегетация ­– т. нар. „трета сливица” – като механична пречка на нормалната физиология или като огнище на инфекция;
• имунологична незрялост, обуславяща по-чести остри вирусни инфекции. Прочетете за това в раздел Имунитет.