Меню

Течащият нос при децата – основни причини

Течащият нос при децата – основни причини

Дневникът на мама благодари на д-р Бъчварова и МЦ "Детско здраве" за оказаното съдействие при подготовката на тази тема.

Течащият нос е ежедневие и притеснение за много родители. Повечето деца до 6 години, особено посещаващите детски колективи – ясли и детски градини – боледуват от 2 до 8 пъти годишно от остри инфекции на горните дихателни пътища.

Течащият нос е най-честата проява на такива инфекции, които протичат с възпаление на лигавицата на носа (ринит) и/или на синусите (риносинуит). При децата, в повечето случаи говорим за остри инфекции, т.е. инфекции, които продължават 7–10 дни. При нелекуването им обаче може да се стигне и до хронични инфекции с продължителност над 3 месеца. Хроничните инфекции се срещат по-често при по-големите деца, предимно в училищна възраст.
 

Как да разпознаем сигналите, които ни дава течащото носле

Добре е да следите вида на секрета и състоянието на детето, за да можете да дадете точна информация на лекаря. Изтичащият секрет от носа може да бъде:

  1. прозрачен, бистър, воднист – при остра вирусна хрема и алергичен ринит.
  2. гноевиден ­– белег на бактериална инфекция в носа и синусите. Когато гноевидният секрет е само от едната ноздра трябва да се мисли за чуждо тяло в носа.
     

Риносинуит

Към секрецията от носа често се добавят и симптомите на риносинуит:

  • кашлица – от суха до влажна, предимно през нощта, в резултат на стичащия се секрет по фаринкса;
  • температура;
  • запушване на носа;
  • дишане през устата и лош дъх;
  • болка в проекционните места на синусите – при по-големите деца;
  • често възпаление на ушите;
  • главоболие, тежест в лицевата област (засилващо се при навеждане на главата) – при по-големите деца. При по-малките, еквиваленти на главоболие са търкане на бузите или челото, дърпане на косата, притискане на лицето към родителите;
  • обща отпадналост, раздразнителност, нарушение на съня.
     

Алергичен ринит

При алергичната хрема водещи са проявите на:

  • кихане – често многократно, особено при сезонния алергичен ринит;
  • сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал;
  • запушване на носа – изразено и доминиращо при целогодишния алергичен ринит;
  • секреция ­– водниста или слузна, съпроводена със задно носно стичане– т.нар. „задна хрема” – когато секретът се стича от носа към гърлото. Това стичане предизвиква суха, дразнеща, упорита кашлица, която може да бъде сбъркана с кашличен вариант на бронхиална астма.

Симптомите на алергичен ринит са с определена повтаряемост през пролетните месеци, при контакт с домашен любимец или сутрин при ставане от леглото, когато детето има алергия към акарите в домашен прах. Много често алергичните заболявния са наследствени. Има и собствен алергичен терен, проявен още в кърмаческа възраст като атопичен дерматит.

Прочетете статията Алергичен ринит при децата


От какво се причинява хремата

Най-често първопричина за течащия нос могат да бъдат инфекции – вируси или бактерии и алергени. Секрецията на носа е защитната реакция на носната лигавица срещу тях. Така например, децата в детски градини и училища ежедневно си обменят стотици бактерии чрез контакт помежду си или чрез предметите, като например, играчките. Нослето е входна врата и за вирусите, които най-често се предават по въздушно-капков път.
 

  1. Вируси

В 98% от случаите на инфекциозна хрема като причинители се откриват вируси: риновируси, корона вируси, грипни, парагрипни вируси, респираторно-синцитиален вирус (RSV), аденовируси.
 

  1.  Бактерии

В останалите 2% от случаите на инфекциозен ринит причината е бактериална инфекция, в много случаи резултат от усложнена (неизлекувана) вирусна инфекция. След изследване на носен секрет най-често се откриват бактериите Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella cattharalis.
 

  1.  Алергени

Алергичният ринит се причинява от контакта на лигавицата на носа с т.нар. дихателни алергени. Причинители:

  • Акарите в домашен прах;
  • Домашни животни – котки, кучета, морски свинчета, хамстери, зайци, коне;
  • Полени – тревни, житни, дървесни, плевели – поленът е тичинковият прашец, чрез който се размножават растенията чрез вятъра.
  • Спори на плесени – намират се във влажни места, където се образува мухъл, саксии (плесен върху почвата в саксията), хладилници – мухлясали храни.

Хранителните алергени рядко причиняват изолирано само хрема. Срещат се като симптом на хранителната алергия при деца, в съчетание с обриви по кожата.

През последните години честотата на алергичен ринит в световен мащаб значително нараства от 1-15% във възрастта 6-7 год. до 1,5-40% във възрастта 13-14 год. (ISAAC study). При децата до 2 годишна възраст се среща рядко.

 

Неалергичен ринит
 

  1.  Вазомоторен ринит

Може да се причини от:

  • промени на температурата и/или влажността;
  • силни миризми;
  • респираторни дразнители, като например изгорели газови, дизелови частици, серен диоксид;
  • храни със силни подправки – например лют пипер;
  • Кожно-алергичните проби при този вид ринит са отрицателни.
     
  1. Хормонален ринит

Най-често се асоциира с хипотиреоидизъм, акромегалия, пубертет;
 

  1.  Медикаментозен ринит

Причинява се от употребата на лекарства като например локални деконгестанти (капки за отпушване на нос):

Капки за нос могат да се прилагат за кратък период от време – не повече от 5-7 дни, в съответната за възрастта на детето концентрация. По-продължителната им употреба може да предизвика обратния ефект – постоянно запушен нос.
 

  1.  Трета сливица

До 4-5 г. ринитите най-често се дължат на наличие на „трета сливица”. Сигнал за това са хъркане през нощта, спане с отворена уста, чести отити (възпаление на ушите). Консултация с УНГ специалист ще установи  дали причината за ринита е нейното уголемяване. При уголемяването й (първична хипертрофия) се нарушава носното дишане и отичането на носния секрет. Той се задържа в носните ходове, инфектира се и се благоприятства появата на синуит.

От друга страна обаче, възможно е секретът да се стича поради наличие на синуит и това да причинява възпаление и увеличение на третата сливица т.е. увеличението на третата сливица да е вторично.
 

  1. Гастро-езофагиален рефлукс

Ако детето има затруднено дишане през носа, дрезгав глас, хронична кашлица и хронично запушен нос, чести повръщания в кърмаческа възраст – възможно е да става дума за наличие на гастро-езофагиален рефлукс. Необходима е консултация с гастроентеролог.  
 

  1. Анатомични аномалии, чужди тела в носа, плуване в замърсени водни басейни – водата , която минава през носа може да съдържа бактерии, които да причинят възпаление на носната лигавица.

 

В детската възраст съществуват структурни особености, които обуславят по-честото развитие на възпаление на лигавицата на носа и синусите:

  • по-тесни носни ходове;
  • малки размери на синусите и анатомичното им развитие през годините – от ембрионалния период до пубертета;
  • лигавицата на синусите е относително по-дебела и склонна към по-дълготраен оток, който нарушава дренажа, задържа секрет и повишава налягането в синусите;
  • аденоидна вегетация ­– т. нар. „трета сливица” – като механична пречка на нормалната физиология или като огнище на инфекция;
  • имунологична незрялост, обуславяща по-чести остри вирусни инфекции. Прочетете за това в раздел Имунитет.

 

Още по темата

Публикации

 

Какви обувки да опаковате за лагера на детето? Подсказваме веднага!

платена публикация

Харесай ни във Facebook