Меню

Телевизорът и детето – невъзможна любов

Телевизорът и детето – невъзможна любов

От започване до завършване на училище американчетата прекарват 13 хил. часа в учебното заведение и 18 хил. часа пред телевизора, твърди авторитетно изследване. Статистиката е впечатляваща, а изводът прост – телевизорът присъства в живота на децата повече от училището. Всъщност тези деца отделят повече време на телевизията отколкото на което и да било друго занимание. Ясно е, че докато седи пред екрана детето НЕ играе, тича, чете, комуникира, пее, рисува и т.н. То учи, гледайки телевизия. Въпросът е какво гледа.

Да приемем, че сме ограничили телевизията на децата ни само до детските анимации и да разгледаме въздействието им върху малките зрители.

На първо място следва да посочим насилието като сериозен фактор за детската психика. То присъства в изобилие в детските филми, но не само там. Описаното на хартия насилие обаче, не въздейства на децата под осем години, защото съзнанието го филтрира. Акустично изразеното насилие е неразбираемо под четиригодишна възраст, защото се преработва в предния дял на мозъка, преди да се приеме емоционално. Напълно различно е при оптическото изразяване. Знаем, че след годинка детето се опитва да подражава на всичко, което види. На 18 месеца картините на насилие

въздействат непосредствено на емоционалния център

Пряка последица от това е, че

  • децата стават по-малко чувствителни към болката и страданието на другите;
  • насилието започва да се приема като нещо нормално от малките зрители;
  • децата, които гледат много насилие, има по-голяма вероятност да станат агресивни впоследствие;
  • насилието във филмчетата ражда страха да не станеш жертва на насилие.

 

На второ място, силно подценяван от родителите и обществото проблем на детските филмчета е

безопасността на децата

Във филмчетата героите скачат, падат, удрят се, гърмят се, запалват се и т.н. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно може да направи разлика между фикцията и реалния живот. Детето се нуждае от обяснението, че ако скочи от 3-ия етаж може сериозно да пострада, за разлика от любимия си анимационен герой, който е без драскотина; ако удари друг човек с тежък предмет последиците няма да се ограничат само със смешна цицина. Тъжни примери за последиците от липсата на обяснения на тези факти има вече и у нас. Така че ако филмчето не съдържа сцени на насилие или секс, това още не означава, че е безопасно за детето.

На трето място поставяме проблем, който засяга този вид медиа въобще –

играта на цветове, светлини и бърза смяна на кадри

Те въздействат силно на мозъка, хипнотизирайки зрителя. Това впоследствие може да доведе до синдром на дефицит на вниманието, произтичащ от неспособността да се възприема детайлно и методологично представена информация, както е в училище например.

Оказа се обаче, че тези визуални ефекти могат да имат и още по-сериозно въздействие върху зрителя. Излъчването на епизод от любимата детска поредица, известна като „Покемони”, в Япония на 16 декември 1997 г. показа недвусмислено това. Използваните ефекти предизвикват гърчове в много зрители. 685 души са откарани в болница. Епизодът не е излъчван повече. Скандалът е голям и сериалът е спрян... за известно време. Впоследствие манията по покемоните обхваща почти целия западен свят, в това число и България. Оказва се, че почти всички пострадали са имали неврологично заболяване, но това не променя значението на случилото се и възможностите за въздействие на филмчетата.

На четвърто място трябва да се обърне внимание на

съдържанието, сюжета, посланията и начина на изразяване

във филмчетата, който се копира от децата. Наистина много филмчета разказват приказките на класиците, предоставяйки обаче смляна информация, която не изисква голямо усилие, за да бъде усвоена. Развитието на въображението от една страна, и четенето, от друга, стават излишни. Да не говорим, че много от филмчетата подменят сериозно сюжета в приказките. Един от многото примери е „Малката русалка” на Дисни, която сериозно се различава с историята на Андерсен.

С течение на времето и развитието на техниката стана възможно разглеждането на детските филмчета кадър по кадър в домашни условия. Това откри множество скрити послания в тях. Причините за закодирането на тези съобщения, често пъти със сексуален подтекст, които се възприемат на подсъзнателно ниво от гледащия, са описвани в много изследвания от различно естество и едва ли могат да се поберат тук. За всеки родител обаче, едва ли е приятна мисълта детето да приема неясно какви

внушения,

неясно от кого и с каква цел.

По-явните внушения в повечето случаи също не са особено приятни – ако героят яде нещо (нездравословно) и това го прави „готин”, то детето задължително ще го поиска, ако е облечен по някакъв начин – също и т.н. Това може да рефлектира в определен тип поведение или пък в желанието да му се купи нещо, което вече е конкретен маркетингов подход на компаниите, насочен към малките потребители.

Още един въпрос възниква, когато обсъждаме влиянието на филмчетата – начинът, по който изглеждат героите. Ако човек проследи филмовата поредица на Дисни, не може да не забележи, че „принцесите” стават все по-секси – фигура, гърди, устни. Като любимки на малките момичета, тези героини стават модел за подражание и стремеж да изглеждат по този начин. Докато момченцата се учат, че като награда ще получат хубавицата, т.е наслагва се определен

стереотип на мислене

От друга страна, в телевизионните сериали героите стават все по-грозни. И въпреки че грозното е част от живота, гледането на тези безформени анимации натоварва, което навежда на мисълта, че човек несъзнателно се стреми към красивото. Естествената красота, която не е лишена от „дефекти”, е това, което трябва да обкръжава децата ни без внушения за натруфена сексуалност.

В заключение – детските филмчета въздействат върху подрастващите психологически, неврологично, поведенчески. В това само по себе си няма нищо лошо, стига създателите им да поемат тази голяма отговорност и да изхождат от това какво е най-добро за малките зрители. Всеки родител може да прецени доколко дадено филмче се базира на този принцип, стига разбира се да го е гледал и да знае с какво всъщност се забавлява детето му.

Накрая ще посочим препоръката на Американската педиатрична асоциация: деца под две години да не гледат телевизия въобще. Според нея „всякакъв позитивен ефект на телевизията върху подрастващите все още е под въпрос, но ползите от взаимодействието родител-дете са доказани. Под 2 години разговарянето, пеенето, четенето, слушането на музика или играта са далеч по-важни за детското развитие от телевизията.”

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook