В свят на битки не се учудвайте за поредното пребито дете
Животът, казват е борба. Ей това никога не съм го харесвала. Та „живот” е толкова прекрасна дума, наситена с вибрации и нюанси, не бива тъй да я обиждаме.
Но така си живеем. Жените се борят за право на естествено раждане или спокойно майчинство, семействата се борят за място в детската градина, която пък е задължителна, за желаното училище също се борят. Децата се борят за оценки, борят се за титли, медали, постижения, въобще нечие одобрение. Растат пасивно, външно оценявани, приравнени, рамкирани.
Кои качества им показваме, че са ценни? Амбиция, хъс, борбеност – разбира се, поведение ориентирано към индивидуален успех, безкомпромисност…
И после, шокиращо за всички нас – дете пребива дете. Отличник. Борбен. Добре оценен.
Жалък е калъпът, който нашето общество само си скроява. Ще борим агресията с охрана, с камери, с контрол и свръхконтрол. Ще подчиним, унижим и обезличим. Но, така е, животът е борба.
И с поклон пред Джон Ленън. Представете си…
Представете си, че майката е царица в своето раждане и нейният избор е свещен. Представете си че децата са бисерчета за своите родители и те могат да намерят своя личен ритъм в отглеждането им. Представете си, че учащите са всъщност развиващи, растящи и хармонично израстващи личности. Представете си, че са творящи, вътрешномотивирани и активни хора. Представете си, че могат да правят избори и да носят отговорност за тях. Представете си, че се развиват емоционално зрели, емпатични и диалогични, хора, разпознаващи и уважаващи чувствата на себе си и обкръжението си, хора, които умеят да работят в група и ценят индивидуалните заложби и умения...
Да, знам че това няма да се случи. Но, моля, помогнете ми, намерете онези животворни думи, заместващи омразното клише „борба”. Заменете ги в мислите си, заменете ги в изказа си, заменете ги в посланията, отправяни към децата ни, и моля, открехнете вратата към истинските ценности в живота.
Благодаря!
Люба Пенчева
11 май 2017 г.
Още от Люба Пенчева