Важната разлика между прогноза на слънчева и геомагнитна активност
Знае се, че магнитните бури могат да предизвикат както проблеми с комуникациите и техниката, така и проблеми със здравето и състоянието на човека. Ето защо прогнозите за магнитните бури са добили голяма популярност. Важно е обаче да се прави разлика между прогнозите на слънчевата активност и прогнозите на магнитната активност на Земята:
Прогноза на слънчевата активност
Прогнозата на слънчевата активност може да бъде краткосрочна – 27-дневна и 55-дневна, и дългосрочна – от 11 и 22 годишни периоди. Прогнозата има отношение към геомагнитната активност.
Под слънчева активност се разбират промените в количеството излъчена енергия от слънцето. Едно от проявленията на слънчевата активност са КОРОНАЛНИТЕ ИЗХВЪРЛЯНИЯ НА МАСА (КИМ), при които в междупланетното пространство се отделя високо енергитичен облак от слънчева плазма. За 2-3 дни, той достига до най-външната обвивка на земята– магнитосферата – магнитното поле на Земята. Сблъсъкът на слънчевата плазма със земното магнитно поле може да предизвика смущения в него – магнитни смущения, а при силни промени в магнитното поле – магнитни бури. Наричани са още геомагнитни (от Гея– земя).
Прогноза на (гео)магнитната активност
Геомагнитната активност е свързана със слънчевата активност, но не винаги съвпада с нея. Геомагнитната активност е свързана с отделни събития на Слънцето.
Прогнозирането на геомагнитни смущения и бури е с най-висок процент на достоверност за тридневен период от време. Това е така, тъйкато събития и процеси, вече настъпили на Слънцето и са геоефективни, проявяват ефектите си два до три дни. Затова прогнози за периоди, по-големи от три дни са по- неточни и излизат извън рамките на прогнози с висока достоверност.
Центърът за Прогнози на Космическото Време и Космическия Климат към Българска Академия на Науките е официалният източник на краткосрочни и средносрочни прогнози за състоянието на геомагнитната активности. Неговата основна цел е предоставянето на легитимна и научно-обоснована информация. Анализите и прогнозите се осигуряват с данни от наземни измервания, спътникови наблюдения, данни от математически модели.
Още от Доц. д-р Йордан Тасев, Елена Бачева