Юни 2016

Всички сме чували израза „Липсват му първите седем,“ но задавали ли сме си въпроса каква истина крие тази народна мъдрост?

Повечето хора си мислят, че тя е свързана само с липсата на възпитание у едно детe, но всъщност именно първите 7 години са от ключово значение за развитието на всеки индивид. Повечето от психичните проблеми и отклонения в зряла възраст се коренят не в първите седем години, а в първи дни от живота ни, дори в деветте месеца, прекарани в корема на мама.

Чувството за Аз, за собствена стойност и граници се формира още в първите ни дни на бял свят. Тогава имаме нужда от безусловна любов, да бъдем обичани само защото ни има и дишаме. Безусловна обич, защото ние нищо не можем да дадем. Ако ни липсват ласка, физически контакт и нежност, това води до липса на чиста стойност в самочувствието ни и се стремим към трупане на „принадена стойност“ – всички награди, заслуги и дипломи, за да получим необходимото ни утвърждаване. За съжаление това не компенсира дълбоката вътрешна несигурност, чувството за празнота и ниската самооценка, които са следствие на неполучени достатъчно внимание в най-ранната фаза от живота ни. За да избегнем такива последствия е важно да имаме здравото майчино поведение, което е предвидено и от самата природа. То се изразява в топло отношение към детето, изпълнено с нежно докосване, мило говорени, подкрепящи реакции и възхищение от всяко малко постижение. Детето, отглеждано по този начин след време е по-самоуверено, по-интелигентно, по-доволно от живота и по-здраво изобщо. Колкото повече любов получава едно дете в началото на живота си, толкова повече любов ще може да даде като зрял индивид.

Любовта и подкрепата към детето са нужни и през следващите етапи от неговото развитие. Следващият етап от израстването е фазата на Аза – детето вече може да ходи и да говори. Различните деца проговарят и правят първите си стъпки по различно време, затова не трябва да ги насилваме да проходят или проговорят, когато ние сме решили. Докато детето се учи да ходи е изключително важна реакцията на родителите. Дали те ще бъдат тревожни при всяко падане или ще го приемат като нещо нормално и подкрепят всеки опит може да бъде погледнато като една метафора как ще продължи целия живот, как ще реагираме на провалите и дали спокойно ще ги приемаме и ще се изправяме с лекота след тях. Характерно за тази фаза е и честа реакция на детето с „НЕ!“ Това е начинът, по който то се учи на независимост, на вземане на собствени решения, на отговорност, т.е. готовност да се носят последиците от тези решения. Само това му гарантира порастването, узряването. Но когато ти диктуват всичко, индивидуалността се губи. Пораства един редник, развил до хипертрофия стадния си инстинкт, но не и Индивид. А когато човек не е научен да бъде индивид в детството си, става индивидуалист като зрял, за да компенсира липсващото самочувствие и удовлетвореност.

Това са само малка част от особеностите на първите седем години от живота на едно дете. Разберете повече за фазите, през които преминава детето през този период и подробни характеристика на всяка една от тях във видео курса с Мадлен Алгафари „Родителство за напреднали.“ В него тя дава много примери и съвети за отглеждането и възпитанието на даца от 0 до 7 години. Прочетете още за него тук.