Възпаление или инфекция? Сигурно сте чували и двете думи, когато вие или детето ви се разболеете. Значението на двете думи обаче не е едно и също, макар да се отнасят на пръв поглед за едно и също състояние.
 

Възпаление

Възпалението е реакцията на тъканите в организма на вредни за него дразнители. Тези дразнители може да са микроорганизми като вируси, бактерии, гъбички, но също така и токсини, химикали, алергени, нарушена цялост на клетките (нараняване), изгаряне, измръзване, чуждо тяло, радиация (включително ултравиолетови лъчи).

Възпалението е предпазна реакция на организма, с която той се опитва да изхвърли нещото, което дразни тъканите или цялата система, да спре разпространението на дразнителя, както и да започне процеса на лечение на засегнатите тъкани.
 

Признаци на възпалението:

• подуване (оток);
• зачервяване
• затопляне (на засегнатото място и/или температура);
• болка;
• нарушена функция.

Възпалението често е предизвикано от инфекция, но инфекция и възпаление не са едно и също нещо. За разлика от инфекциите, които се причиняват от външни за тялото микроорганизми, съпътстващото ги възпаление е „вътрешния“ отговор на организма спрямо причинителя. Този отговор е стереотипен, нарича се още неспецифична имунна защита, която всъщност отваря пътя и за специфичния имунен отговор, който атакува разпознатите микроорганизми със специализирани имунни клетки и способи.
 

Възпалението може да е:

• остро – започва в рамките на часове или 1-2 дни от нараняването или заразяването и трае няколко дни;
• хронично – началото му е отложено във времето и може да продължи месеци и дори години, ако микроорганизмите не са унищожени или да речем чуждото тяло не е отстранено, както и при автоимунните заболявания.

При неуспешно лечение на острото възпаление то може да се превърне в хронично. В крайна сметка хроничното възпаление почти винаги води до разрушаване на засегнатите тъкани.
 

Инфекция

Инфекцията е заразяване на тъканите на тялото с болестотворни микроорганизми и тяхното размножаване в клетките, както и специфичната имунна реакция към микроорганизмите и към токсините, които те произвеждат. Инфекциите се причиняват от микроорганизми като вируси и бактерии, но по-големите организми като макропаразитите (глисти, кърлежи) и гъби(чки)те (причиняват различни микози) също могат да бъдат източник за инфекции.
 

Признаци на инфекцията

Зависят от вида на заболяването, често и от вида на микроорганизма, който ги причинява. Някои от тези симптоми засягат цялото тяло:

• умора;
• загуба на апетит;
• загуба на тегло;
• температура и втрисания;
• нощни изпотявания;
• болки.

Има и симптоми, засягащи отделни части на тялото:

• кожа – обриви;
• дихателни органи – кашлица, запушен нос, хрема;
• храносмилателен тракт – повръщане, разстройство, болки в корема.

Най-чести при децата са вирусните и бактериалните инфекции, по-рядко гъбичните. За лечението и възстановяването е особено важно да се определи вируси или бактерии причиняват инфекцията, тъй като вирусите не се влияят от антибиотици. Това разграничение обаче не винаги е лесно, защото много от симптомите на вирусните и бактериалните инфекции се припокриват.

Вирусните инфекции най-общо казано са „системни“ – симптомите засягат едновременно различни части на тялото: хрема, кашлица, болки в мускулите и ставите. Има, разбира се, и вирусни инфекции като конюнктивит или херпес, които засягат очите или носа и устните.

Класически симптоми на бактериалната инфекция са зачервяване на инфектираното място, загряване, подуване и болка. Болката е отличителен белег – болка в определено място на тялото. Както при порязване и инфектиране на раната, както при болно гърло, когато болката обикновено е по-силна от едната страна, или при отит, когато болката засяга едното ухо. Появата на гной на засегнатото място също е белег за бактериална инфекция.