Възпаление и инфекция не са синоними
Възпаление или инфекция? Сигурно сте чували и двете думи, когато вие или детето ви се разболеете. Значението на двете думи обаче не е едно и също, макар да се отнасят на пръв поглед за едно и също състояние.
Възпаление
Възпалението е реакцията на тъканите в организма на вредни за него дразнители. Тези дразнители може да са микроорганизми като вируси, бактерии, гъбички, но също така и токсини, химикали, алергени, нарушена цялост на клетките (нараняване), изгаряне, измръзване, чуждо тяло, радиация (включително ултравиолетови лъчи).
Възпалението е предпазна реакция на организма, с която той се опитва да изхвърли нещото, което дразни тъканите или цялата система, да спре разпространението на дразнителя, както и да започне процеса на лечение на засегнатите тъкани.
Признаци на възпалението:
- подуване (оток);
- зачервяване
- затопляне (на засегнатото място и/или температура);
- болка;
- нарушена функция.
Възпалението често е предизвикано от инфекция, но инфекция и възпаление не са едно и също нещо. За разлика от инфекциите, които се причиняват от външни за тялото микроорганизми, съпътстващото ги възпаление е „вътрешния“ отговор на организма спрямо причинителя. Този отговор е стереотипен, нарича се още неспецифична имунна защита, която всъщност отваря пътя и за специфичния имунен отговор, който атакува разпознатите микроорганизми със специализирани имунни клетки и способи.
Възпалението може да е:
- остро – започва в рамките на часове или 1-2 дни от нараняването или заразяването и трае няколко дни;
- хронично – началото му е отложено във времето и може да продължи месеци и дори години, ако микроорганизмите не са унищожени или да речем чуждото тяло не е отстранено, както и при автоимунните заболявания.
При неуспешно лечение на острото възпаление то може да се превърне в хронично. В крайна сметка хроничното възпаление почти винаги води до разрушаване на засегнатите тъкани.
Инфекция
Инфекцията е заразяване на тъканите на тялото с болестотворни микроорганизми и тяхното размножаване в клетките, както и специфичната имунна реакция към микроорганизмите и към токсините, които те произвеждат. Инфекциите се причиняват от микроорганизми като вируси и бактерии, но по-големите организми като макропаразитите (глисти, кърлежи) и гъби(чки)те (причиняват различни микози) също могат да бъдат източник за инфекции.
Признаци на инфекцията
Зависят от вида на заболяването, често и от вида на микроорганизма, който ги причинява. Някои от тези симптоми засягат цялото тяло:
- умора;
- загуба на апетит;
- загуба на тегло;
- температура и втрисания;
- нощни изпотявания;
- болки.
Има и симптоми, засягащи отделни части на тялото:
- кожа – обриви;
- дихателни органи – кашлица, запушен нос, хрема;
- храносмилателен тракт – повръщане, разстройство, болки в корема.
Най-чести при децата са вирусните и бактериалните инфекции, по-рядко гъбичните. За лечението и възстановяването е особено важно да се определи вируси или бактерии причиняват инфекцията, тъй като вирусите не се влияят от антибиотици. Това разграничение обаче не винаги е лесно, защото много от симптомите на вирусните и бактериалните инфекции се припокриват.
Вирусните инфекции най-общо казано са „системни“ – симптомите засягат едновременно различни части на тялото: хрема, кашлица, болки в мускулите и ставите. Има, разбира се, и вирусни инфекции като конюнктивит или херпес, които засягат очите или носа и устните.
Класически симптоми на бактериалната инфекция са зачервяване на инфектираното място, загряване, подуване и болка. Болката е отличителен белег – болка в определено място на тялото. Както при порязване и инфектиране на раната, както при болно гърло, когато болката обикновено е по-силна от едната страна, или при отит, когато болката засяга едното ухо. Появата на гной на засегнатото място също е белег за бактериална инфекция.
Още от д-р Захаринка Гочева, Чайка Христова