Меню

Видове терапии при аутизъм

Видове терапии при аутизъм

Има ли лек за аутизма?

„Не мога да кажа, че съм се излекувал, защото не можеш наистина да се излекуваш от аутизъм, но го преодолях. Това можете да направите- да го преодолеете. Вече не го забелязвам изобщо."

(Майк Марино, спортната програма на CBS, 2002)

Лек все оше не е открит, което може да се обясни и с факта, че и причините не  са напълно изяснени. Ще цитирам Джоана Робледо и Даун Хам-Кучарски, автори на книгата „Аутизмът“:

„Ня­кои така наречени експерти могат да твърдят, че са от­крили антидот, а определен режим може и да облекчава повечето симптоми, но експертите са единодушни, че ня­ма разрешение, и каквото и да е лечението, децата не мо­гат да преодолеят напълно болестта. Всяка година учени­те правят крачки напред в изследванията си, като откри­ват по-добри начини, за да разберат болестта и на свой ред да учат родителите, лекарите и възпитателите на по-ефективни методи да помогнат на децата и възрастните с аутизъм. Въпреки че пословичното „магическо хапче" тепърва трябва да се създаде, не всичко е безнадеждно.“

Ако потърсим в интернет на английски „интервенции при аутизъм“, можем да получим над три милиона резултата. Прилагат се различни терапии, при които целта е да се развие пълния потенциал на детето. Различните деца се повлияват в различна степен при една и съща терапия, но при ранна интервенция почти всички деца постигат прогрес в развитието на комуникацията, социалните и игрови умения. Общата степен на когнитивни умения преди интервенцията са от значение за крайния резултат. Степента на заучаване, след стартиране на терапията е надежден критерий за скоростта с която напредва детето.

 

Някои ранни терапевтични интервенции при РАС

Децата с РАС се повлияват най-ефективно чрез високо структурирани обучителни програми, съобразени с потенциалните им възможности и индивидуални потребности. Разработени са много програми, които се прилагат интегрирано. Обучението трябва да е насочено към областите, които не успяват да се развият спонтанно. Затова  целта при деца с РАС е преди всичко развитие на социални умения и емпатия, както и към формиране на самостоятелност. Това се случва посредством развитие на комуникативни умения и стимулиране на различни форми на взаимоотношение. Всички деца от спектъра се нуждаят от изграждане на пространствена ориентация и умения за самообслужване. Ефективността на всеки подход е в зависимост от неговата гъвкавост, изграждане на мотивация чрез позитивна подкрепа и плавен преход към обучителна среда. Ефективната програма включва и работа с родителите и учителите.

Основната цел на терапията е да бъде намерен най-подходящия индивидуален  подход за корекционно въздействие.

 

Фактори, които се включват в добрите програми

1. Съгласуваност вътре и извън терапията.

2. Най-малко 2 часа седмично супервизия.

3. Родители и екип да присъстват на всички срещи.

4. Обучението на нов екип да предхожда лечението.

5. Оценяване на терапевтичния екип от родителите.

6. Приятна работна среда.

7. Проблемите се обсъждат със супервизор.

8. Децата не се сравняват.

9. Екипът не се сравнява.

10. Оценяване на различни терапевтични стилове.

11. Гъвкавост на графика.

12. Участие на родителите в част от терапевтичнете сесии.

13. Свободна комуникация между всички членове на екипа.

14. Активно, творческо задаване на въпроси и даване на отговори.

(A Work in Progress: Behavior Management Strategies and a Curric ulum for Intensive Behavioral Treatment of Autism, Ron Leaf & John McEachin, editors.  Published by Different Roads to Learning, New York, 1998).

 

Терапиите са психологически, логопедични и педагогически.  Заниманията с логопед са ефективни само когато поведението на детето е достигнало до определено ниво на съзнателна регулация. Друго задължително условие за пълноценна интервенция е хармоничната атмосфера в семейството, защото стабилните семейни отношение намаляват състоянието на тревожност у детето. За целта е необходимо да се провежда и фамилна терапия, като родителите се привличат в обучителните и терапевтични дейности. Логопедичната терапия включва всички видове речева терапия, развиване на слуховия гнозис, различаване на гласове, лица, лицеви изражения и жестове, установяване на зрителен контакт, подобряване на праксисните умения, доближаване до други деца, игра в група, инициативност.

 

Психологическа терапия  

Приложният поведенчески анализ (Applied Behavior Analysis, ABA) e най-често срещаният план за образова­ние и интервенция, следван от родителите на деца с аути­зъм в САЩ. Съществуват различни варианти, но най-популярен е моделът на доктор О. Ивар Ловаас. Подходът се основава на най-важните елементи от изменението на пове­дението и на идеята, че поведението се научава на базата на последствията от него. Приложният поведенчески анализ работи върху оперативното волево поведение, с което индивидът взаимодейства със средата си, за да  постигне конкретна цел. Оперативното поведение е резултат от подкреплението и наказанието, т.е. трябва да се съобразяват индивидуалните предпочитания на детето, какво би могло да го стимулира и чрез тях да бъде подкрепяно. Търсеният ефект на намесата стимул-оперативно поведение-последствие е детето да узнае, че като реагира по определен начин в конкретна ситуация, ще бъде подкрепено с нещо, което му доставя удоволствие. Този тип поведенческа интервенция редуцира нежеланите реакции- негативното поведение се игнорира, а положителното се подкрепя с награда. В България се прилага от психолози при трениране на функцията „потискане“ при индивидуално обучение. Според Робледо и Кучарски: „Както всеки друг подход, този също не действа при всяко дете. Един от големите недостатъци на обвързва­нето с истинския план за лечение чрез поведенчески ана­лиз (който включва дълги индивидуални сесии и оценки, обучение и материали) е докога можете да пла­щате за него... Някои родители считат, че приложният поведенчески анализ е твърде суров и това „обучение" кара децата да се чувстват неестествено или под принуда. Те не са до­волни от това, че техниката на повтаряне учи децата с аутизъм само да отговарят на определени дразнители и не им помага да променят подхода си към събитията от ежедневието“.

От друга страна, Кати Маниан, изпълни­телен директор на Асоциация за научни познания в лечението на аутизма, САЩ, казва, че АВА е  „..единстве­ното лечение за аутизъм, което издържа на научните кри­тики повече от тридесет години".

 

Логопедични терапии

Много и разнообразни логопедични терапии имат за цел подобряване на функционирането на детето в различни сфери. Те са ефективни, когато се прилагат в тясно сътудничество от мултидисциплинарен екип, включващ психиатри, невролози, психолози, логопеди, специални педагози, ерготерапевти, арт-терапевти, музикотерапевти и всички останали, които работят с децата ни. В началото на която и да е терапия е важно детето да бъде успокоено посредством влизане в неговия свят, чрез имитиране на начина по който то се самостимулира. По този начин детето с РАС ще усети съпричастността и подкрепата на другия. Когато е спечелено доверието му, се поставя началото на обратната връзка посредством реципрочната имитация – „аз правя като теб, ти правиш като мен“. Чрез подражаване на възрастния започва сътрудничеството. Тогава може да им покажем как да структурират средата си, така че да не изпадат в ужас от хаоса около себе си.  Аутистичните деца трябва да знаят какво да очакват, обичат да се спазват правилата, имат потребност винаги да са наясно какво следва. Представете си ситуация в която ние не можем да разберем детето и до какъв афект може да доведе това. Затова е абсолютно необходимо да му помогнем да използва алтернативни средства за комуникация. Една от подходящите за целта логопедични терапии е:

P.E.C.S. (Picture Exchange Communication System) е система за комуникация чрез размяна на картинки. Използва се да помага на децата с аутизъм да изградят алтернативна форма на общуване и да инициират такова. Като начало се разменят картинки на желан обект, за да бъде получен от детето, след което  се преминава към конструиране на цели изречения.

Подходът се ръководи от потребността за иницииране на комуникация. Някои специалисти и родители вярват, че общуването посредством картинки може да ограничи способността на детето да придобива или изработва вербални умения. Според други е точно обратното – комуникацията чрез картинки и увереността, че е разбрано, както и узнаването на смисъла на общуването, може да мотивира детето към иницииране на интеракция, на вербална комуникация. ПЕКС- стратегията се състои от шест основни етапа: предварителен, физически обмен, увеличаване на разстоянието и спонтанността, разграничаване на отделни зрителни стимули, структуриране на изречения, отговори на зададени въпроси, спонтанен коментар. Да не забравяме, че P.E.C.S. се базира на образното мислене, което е типично за аутистичните личности и точно затова е много ефикасна. Благодарение на тази алтернативна и прогресивна система за комуникация, децата при които има забавяне на говорното развитие, се научават да инициират общуване. Техники от тази програма са уместни и за постигане на опорни комуникативни навици, например очен контакт. От изключително значение за успеха на програмата е включването на родителите и всички възможни близки като ко-терапевти.

TEACCH- Treatment and Education of Autistic and Related Communication Handicapped Children"- терапевтиране и обучение на деца с аутизъм и подобни комуникативни нарушения. Създадена е през далечната 1970г. в Университета в Северна Каролина, САЩ и обхваща семейната среда, обществената адаптация и образованието. Формира у детето с РАС  социални умения. Работи се по индивидуализирана учебна програма и включва подкрепа и обучение на родителите и учителите. Цялата структурна методика се основава на принципа да се адаптира околната среда към детето с аутизъм, а не обратното. Мнозина специалисти и родители я намират за недостатъчно ефективна.

 

Макатон

Макатон е международно призната система за комуникация, която се прилага в повече от 40 страни по света и успешно се използва при работа с деца от спектъра (например в Карин дом, Варна).

Програмата се състои от неограничен речник, изграден от основни понятия. Речникът се преподава с мануални знаци и графични символи и е придружден от устна реч.

Системата за комуникация включва жестове - символи - реч. Децата са подкрепяни да комуникират чрез жестове, с надграждане на все по-нови понятия и поетапно включване на определени думи и/ или символи. Етапите  са: непосредствени нужди и установяване на контакти; дом, познати хора, предмети, храна, събития, самообслужване; заобикалящата действителност по теми- животни, плодове, превозни средства, действия, както и  определения и местоимения; училище, предмети, хора, пространствено положение; общество, чувства; по-обширни понятия- по-далечни места, мислене и знание, предлози; числа,  метеорологично  време,  количество,  пари; свободно време /забавления/, поведение в общество, отношения  с хората.

Защо Макатон ползва и символи? Символите на Макатон подкрепят писмената реч, така както жестовете подкрепят говора. Символите са специално създадени за подпомагане на визуално мислещите хора да общуват. Повечето са черно-бели и изобразяват най-важното значение на използваните понятия, като начин за онагледяване на произнесената дума. Деца и възрастни, които не могат да четат и пишат, могат да получат задачата или инструкцията си с тези символи, да обозначат събитие, да напишат програмата си за деня, да съставят списък за пазаруване, да оставят съобщение и всичко това със символите на Макатон. (по материал на Севджихан Еюбова, клиничен психолог).

 

Ерготерапия

Първоначалното название произлиза от английското "occupational therapy", което в буквален превод означава "занимателно лечение". Чрез разнообразни развлекателни дейности се изгражда базисна увереност, подобрява се сензорната интеграция, изобщо, подходът е холистичен– за да се постигне здраве и равновесие, се работи върху цялостното благосъстояние на индивида, във всичките му измерения. Затова ерготерапевтите, наблюдавайки детето, установят как то взаимодейства с обкръжаващата го среда и определят  върху какво трябва да се работи за да стане по независимо, като изгради умения за самоконтрол. Например: внимание; преход към нови дейности; игрови умения; двигателни умения; как реагира на различни стимули; равновесие и поза, фина моторика; агресия и т.н. Ерготерапията може да насърчи и подобри ежедневни дейности като: използване на тоалетна, миене на зъби, обличане, сресване, закопчаване, връзване, боравене с ножица, изкачване на стълби, каране на колело и много други. В процеса на ерготерапевтичните занимания детето би могло да реши редица социални проблеми свързани с отношения му с околните, да се научи да се фокусира върху определени задачи, да изразява по подходящ начин чувствата и емоциите си, да се включва в игри с други деца. За игровата дейност на аутистичните деца е характерна липсата на въображение и символност. Играят стереотипно и изпозват играчките по  специфичен начин. В техните игри липсват и традиционните социални елементи. Добре е на темата за игрите да се посвети допълнително внимание, защото децата учат най-добре играейки. Различаваме предметни, творчески, конструктивни игри и такива със спазване на правила. Всяка от тях е надграждаща и осъществява плавен преход в когнитивното развитие на децата.

 

Сензорно-интегративна терапия

Трудовите терапевти планират и комбинират внимателно организирани и релаксиращи техники чрез които  стимулират тактилни,   вестибуларни и проприоцептивни усещания при децата с РАС. Освен при лица с аутизъм SID (сензорно-интегративна дисфункция) се проявява и при лица с  хиперактивност и дефицит на вниманието, при деца с нарушения на способността за ученето и при деца с нарушения на развитието в резултат на различна етиология. Ерготерапевтите използват методи за тренинг на моторните умения, като адаптиращо физическо обучение, обучение за движение и гимнастика. Най-важният аспект при сензорно-интегративният подход е  мотивацията на детето за избора на дейности. При подходящо подбрани сензорни преживявания всички деца започват по-добре да преработват сензорната информация. В сензорната терапия има различни методи за обучаване на аутистичните деца. Патриша Уилбъргър, окупейшънъл терапевт, въвежда термина сензорна диета, с който обозначава индивидуалната програма с дейности, които осигуряват такава сензорната информация, която прави човека спокоен,  концентриран и организиран. Ефективната сензорна диета взима под внимание всички сензорни затруднения на детето. Терапевтът изготвя „диетата“, която трябва да прилагат и родителите. Той взима под внимание възрастта на детето, дали се нуждае от релаксация, защото е свръхвъзбудимо, или е необходимо да бъде стимулирано.

Само ще спомена гимнастиката на мозъка Brain Gym, която работи за едновременната преработка на информацията – работи върху интеграцията на мозъчните полукълба и едновременната преработка на информация и в двете мозъчни хемисфери.

Интересен педагогически подход  се прилага в училища Higashi  в Япония, Америка, Великобритания. Чрез занятия по групова динамика и физическа активност, съобразена с индивидуалните особености на децата, от една страна в групите се изгражда взаимодействие, от друга, се постига физическо укрепване и намаляване на стреса.

Релационната психомоторика е метод за работа с деца и възрастни, групово или индивидуално. Може да се работи с членове на семейството (напр. в двойката депресивен родител – дете с аутистична симптоматика). Основна цел на релационната психомоторика е подпомагане, възстановяване, подобряване връзката на детето, индивида със: собственото тяло; групата; другите, обектите от света (от лат: “relacio” – връзка). Ефективна е за овладяване на езика и вербализиране на преживяванията, както и за улесняване на комуникацията.

Друг метод за изграждане на социални умения е Floortime - The Developmental, Individual Difference, Relationship-based (DIR®/Floortime) Model. На базата на игровата терапия, д-р Stanley Greenspan (детски психиатър), доразвива програма, чиито акцент не пада върху говорните, двигателните или когнитивните умения поотделно. Вместо това тя оказва влияние върху цялостното изграждане на емоционални, интелектуални и социални способности. Родителите и специалистите „слизат на нивото“ на детето, като играят с него на пода. Възрастният следва интереса на детето и се стреми да го регулира, насърчава интеракция и се стреми да мотивира детето да изразява желанията си, помага при решаване на социални ситуации, които са от значение за детето докато се стигне до нивото, в което детето свързва различни идеи (емоционално мислене, чувство за реалност, логика). Методът на Интензивно взаимодействие /Intensive Interaction/ посреща основните комуникативни нужди на хората с аутистичен спектър и обучителни затруднения. Има широко приложение в Обединеното кралство, Австралия, и се налага все повече като успешна терапевтична практика в световен мащаб. Интензивно Взаимодействие е терапевтичен подход, при който човек е основният ресурс за преподаване. Само с помощта на личните си качества, емоция, език на тялото и глас е възможно обучаемия да бъде включен в прогресивни последователности от интерактивни дейности. Тези дейности предвиждат хората с обучителни трудности и ограничени комуникативни способности да научат предречевите основи на комуникацията. Те включват уменията да изпитваме удоволствие и да се наслаждаваме на взаимодействието с друго човешко същество, да споделяме общ интерес и внимание, да използваме и разбираме очния контакт, израженията на лицето, езика на тялото и невербалното сигнализиране. Фокусът на този вид терапия е насочен към нуждата от общуване за хората, които не са развили употребата на речта, може би не я разбират и е трудно те да бъдат привлечени в социалната комуникация по различни начини.

 (ЦентърЛогосАбв)


Арт терапията е форма на психотерапия, която използва изобразителното изкуство като основен способ на комуникация.

(Със съкращения от сайта на Британската асоциация на арт терапевтите)

Арт терапевтът не прави диагностична оценка на образите и символите, които хората създават. Целта на арт терапевта е да подпомогне детето да направи промяна и да развие личностовия си потенциал чрез използването на художествени материали и похвати в една сигурна и защитена среда. Това с което арт терапията се различава от другите психотерапевтични подходи е че, процесът на взаимодействие има три посоки: в него участват клиентът, терапевтът и продукта (образа). Това дава много възможности за изразяване и общуване особено за хора, които смятат, че трудно изразяват мислите и чувствата си по вербален начин.

Арт терапията е творчески процес при хора, преживяващи психично заболяване, депресия, дълбока емоционална травма или житейски несполуки. Тя включва разнообразни видове художествени дейности: музика, изобразителна дейност, театър, танци, поезия и проза. Насърчава човека, да даде израз на своите преживявания и проблеми, да погледне от друга гледна точка и да намери път към разрешаването им. С помощта на творчеството и размисъла, и самия процес, през който преминават, улесняват себепознанието и преодоляването на стреса.

Според доц. д-р Петер Цанев, преподавател по психология на изкуството и арт-терапия в Националната художествена академия, този тип терапия се основава на мобилизирането на целия творчески потенциал на човека и му помага да разкрие възможности, за които дори не подозира.

Хлебната терапия също е всестранно приложим арт-терапевтичен метод.

На всички е известен уникалният метод за научаване на Монтесори.

На последните две от изброените терапии могат да бъдат посветени отделни статии.

Още по темата

Публикации

Добротата на децата ►►►

Откъс от книгата „Момчето, което беше отгледано като куче“ на д-р Брус Пери и Мая Салавиц.

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook