Меню

Вие: кошче за емоционални отпадъци

Вие: кошче за емоционални отпадъци

Откъс от книгата „Лабиринтът на порастването" на Лиса Дамур.

Тийнейджърките често се справят с чувствата си, като изливат некомфортните от тях върху родителите си, затова не се изненадвайте, ако откриете, че настъпването на пубертета идва с вълна от оплаквания. За нула време петокласничката, която споделяше забавни разкази за игрите, които са измислили с приятелките си в обедната почивка, се превръща в шестокласничка, чиито истории се сливат в шумен поток от недоволство. Няма родители, които да се наслаждават на безкрайния поток от оплаквания на дъщеря си, но е много по-лесно да го понесем, ако осъзнаваме, че мрънкането ѝ обслужва важна цел.

Когато се оплаква на вас, това позволява на дъщеря ви да извади най-доброто от себе си в училище. Възрастните обикновено имат захаросани спомени за това какво е да прекараш училищния ден с връстниците си. Мислим, че тийнейджърите са късметлии да могат по цял ден да са с приятелите си, но реалността в училище обикновено е много далеч от това, което смятаме, че си спомняме. Ако можехте невидими да последвате дъщеря си през деня в училище, мога да ви гарантирам трите реакции, които ще преживеете. Първо ще си помислите: „Боже, денят ѝ е труден и тегав; часовникът в часа по история сякаш върви назад.“ Второ: „Много от тези деца са наистина дразнещи. Никога няма да доживея обедната почивка.“ И накрая: „О! Тя се справя невероятно елегантно с деня си – не знам как успява. Особено след като по цял ден ѝ казват какво да прави и дори не може да отиде до тоалетната без разрешение.“

Разбира се, децата трябва да се адаптират към връстниците си, към учителите и към изискванията на училището още от предучилищна възраст, но като цяло не са склонни да се оплакват интензивно от деня си, докато не влязат в пубертета. Защо това е така? Тъй като всяко чувство е усилено до максимум, съученичката, която в четвърти клас е била просто дразнеща, в седми става направо непоносима. А тийнейджърите имат много по-малко търпение с възрастни (защото те са много по-добри в това да ги разгадават), отколкото децата. Освен това малките деца често се задействат в съответствие с гнева си и оставят импулсите си да надделеят; те удрят, бутат, обиждат или намират други начини да се държат зле в училище. Тийнейджърите (и много възрастни) все още имат същите импулси, но използват волята си, за да сдържат негативните си чувства и да стоят далеч от неприятности през учебния ден. Тук в картинката влизате вие.

Вместо да бъде груба и агресивна с връстниците си или с учителите в училище, дъщеря ви сдържа раздразнението си и чака, докато се окаже в безопасност в компанията ви, за да го изрази. Ако може да се сдържа по цял ден в училище, може да се зачудите защо дъщеря ви не може да се сдържа още малко, за да се държи приятно и с вас. Както се оказва, волята е ограничен ресурс – откритие, демонстрирано от едно от любимите ми полусадистични, но безобидни и креативни изследователски проучвания. Психолозите, провеждащи изследването, помолили гимназисти в предпоследен клас да участват в нещо, което учениците мислели за проучване относно вкусовите възприятия. Участниците били изпратени сами в стая, където открили две чинии на маса. В едната чиния имало току-що опечени бисквити с шоколадови парченца, които били приготвени направо в лабораторията, за да изпълнят цялото помещение с апетитния си аромат. Другата чиния съдържала сурови репички. Половината от участниците били инструктирани да се насладят на една-две бисквитки, докато на останалите участници им било казано да хапнат малко репички и да не докосват бисквитките. (Ако се чудите дали изследователите са шпионирали учениците, за да се уверят, че ядат само от посочената храна, отговорът е „да“.)

След като участниците изяли отредената им храна, изследователите им дали някакъв фалшив предлог, за да останат в лабораторията още 15 минути. Докато участниците чакали, изследователите им предложили да си запълнят времето, като помогнат на учени да изследват способността за решаване на проблеми. При последния си ход изследователите дали на участниците невъзможен за решение пъзел и засекли колко дълго всеки участник ще работи върху пъзела, преди да се откаже. Вероятно вече сте се досетили накъде отиват нещата. Като цяло тези, които яли бисквити, използвали волята си да работят върху пъзела повече от два пъти по-дълго, отколкото ялите репички, които вероятно са използвали цялата си воля, за да устоят на бисквитките. За много тийнейджъри училището е чиния с репички. Докато стигнат до края на деня, просто не им остава енергия, за да сдържат раздразнението си, и оплакването започва.

Момичетата, които получат шанса да говорят за изобилните разочарования през деня, обикновено се чувстват по-добре, след като са разтоварили бедите си върху вас. Всеки възрастен, който е прекарал вечерта си, недоволствайки срещу колега, съсед или шеф, разбира, че споделянето на истинските чувства у дома улеснява много това да бъде очарователен извън дома си. С тийнейджърите е същото. Когато ви използват като кошче за емоционални отпадъци, те са подготвени да се върнат в училище и да играят ролята на добри граждани. И наистина, те може би са в състояние да се държат като добри граждани в училище точно защото прекарват част от времето си, представяйки си цветистите оплаквания, които ще споделят след края на учебния ден.

Когато дъщеря ви се оплаква, слушайте мълчаливо и си напомняйте, че така ѝ давате начин да се разтовари от стреса през деня. Много родители установяват, че им се иска да направят нещо, докато слушат за несгодите на дъщеря си – да ѝ дадат съвет, да ѝ посочат заблудите ѝ, да съставят план за справяне с проблемите ѝ и т.н. Не се чувствайте притиснати да разрешавате проблемите на дъщеря си; вероятно вече сте опитали и сте установили, че тя редовно отхвърля предложенията ви, дори и най-брилянтните от тях. Ако наистина искате да помогнете на дъщеря си да се справи с бедите си, помогнете ѝ да види разликата между оплакването и разтоварването. Оплакването обикновено внушава усещане от типа: „Някой трябва да оправи това“, докато разтоварването внушава: „Чувствам се по-добре, когато някой, когото го е грижа за мен, ме изслуша“. Повечето от нещата, за които тийнейджърките се оплакват, не могат да бъдат поправени. Няма магическа пръчка, която да направи връстниците, учителите, треньорите, разположението на шкафчето ѝ или домашните по-малко дразнещи. За нея е най-добре да се оплаква по-малко за подобни неща и да се разтоварва повече. Така тя се отдалечава от детинската представа, че светът трябва да се кланя на желанията ѝ, и се доближава до зрялата представа, че в живота има много неизбежни препятствия.

Как да я накарате да направи това? Когато започне да излива оплакванията си, можете да я попитате: „Имаш ли нужда да ти помогна за нещата, които ми разказваш, или просто искаш да се разтовариш?“ Ако се нуждае от помощта ви, тя ще ви каже. Още повече че може дори да послуша съвета ви, след като е помолила за него. Ако иска да се разтовари, ще ви каже и ще можете да се отпуснете и да сте наясно, че само като я слушате, ѝ оказвате полезна помощ. По-важното е, че тя ще започне да научава, че понякога, само като я изслушвате, можете да ѝ предоставите цялата помощ, която ѝ е нужна. Дъщеря ви може и да е подозрителна към мотивите ви първия път, в който ѝ предложите възможност за безпрепятствено разтоварване. Ако тя е свикнала да получава (и разбира се, автоматично да отхвърля) съветите ви, когато се оплаква, може и да се зачуди какво сте намислили. Но вие дръжте курса и ѝ обяснете, че вярвате в оздравителния ефект на „обикновеното разтоварване“. Скоро тя ще се успокои. Не очаквайте, че разтоварването ще замести напълно оплакването или пък че това е нужно. Но се възползвайте от възможностите да помогнете на дъщеря си да направи разликата между проблемите, които могат и трябва да бъдат разрешени, и проблемите, с които е най-добре да се справи, като ги сподели с някого, когото го е грижа за нея.

Ако съдържанието, което дъщеря ви разтоварва, ви се струва напълно нередно и се чувствате задължени да се намесите, можете да кажете: „Аз възприемам нещата по различен начин. Искаш ли да го чуеш?“ Ако тя се съгласи, продължете. Ако откаже, дръж­те си езика зад зъбите и се успокойте от факта, че сега дъщеря ви е наясно, че не трябва да бърка мълчанието ви с мълчаливо одобрение на възгледите ѝ.

Поздравете се, когато успеете да накарате дъщеря си да направи крачка напред към разтоварването, защото ще има моменти, в които дори няма да можете да разберете как изразява неудоволствието си, докато не достигне директно до нивото на оплакване (да не говорим за разтоварване). Това са дните, в които тя просто излива недоволството си върху всеки, който ѝ се изпречи – особено неприятна и често срещана форма на това да използва вас (другите деца в семейството или семейното куче) като кошче за емоционални отпадъци.

Ако дъщеря ви чувства, че трябва да накаже семейството ви заради лошия си ден, можете да пропуснете край ушите си един-два остри коментара. Но ако стане ясно, че тя смята да бъде невъзможна цяла вечер, кажете: „Може и да не си в добро настроение, но не ти е позволено да се държиш зле с нас. Ако искаш да споделиш какво те притеснява, целите сме слух. Ако смяташ да си кисела цяла вечер, не го прави тук.“

Още по темата

Публикации

Децата трябва да знаят как да търсят помощ в трудни моменти ►►►

Откъс от книгата на Монсе Доменеч "Възпитай ме добре" 100 отговора на въпроси на загрижени майки и бащи.

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook