Все повече деца са подложени на рисковете от тютюнев дим. По данни на Министерството на Здравеопазването (МЗ, 2007), относителният дял на пушачите над 15 години (епизодично и редовно пушещи, взети заедно) сред населението на България се е увеличил от 13.7% през 1952 г., на 31.1% за периода 1985 – 1986 г. и на 40.5% през 2001 г. 

Пасивните пушачи вдишват цигарен дим в резултат на активно пушене от друг човек, намиращ се в близост. Това е димът, излизащ от дробовете на един пушач, както и димът от самата горяща цигара, пура или лула. Той представлява смес от повече от 4000 вещества, за 40 от които е доказано, че представляват силни дразнители, но и са токсични и предизвикват рак при хора и животни (EPA, 1994). Децата имат по-малък обем на белите дробове и по-слаба имунна система, с което механизмите им на защита срещу дима са по-слаби. Още по-сериозен проблем е, че част от цигарения дим, който достига до тях като пасивни пушачи, не е пречистен от филтъра на цигарата. Димът, който тлее от цигарата съдържа 2 пъти повече никотин и катрани и 73 пъти повече амоняк. Затова и децата, чиито родители са пушачи, са най-силно изложените на пасивно пушене и рисковете от него.

По правило, пасивното пушене предизвиква дразнение на очите, носа и гърлото. Когато обаче става дума за деца на пушачи, вредите от тютюневия дим достигат до тях не само в качеството им на близко-стоящи до пушещи родители (често в затворени пространства), но още в утробата по време на бременността и след това по време на кърменето.

Основното въздействие на тютюнопушенето е поддържането на непрекъсното хронично възпаление в дихателната система – в кръвообръщението на пушача се регистрират молекули, с които имунната система, включително и костния мозък си изпраща сигнали (сигнални молекули), които стимулират различните етапи от възпалителните реакции.  Тези сигнални молекули преминават през плацентата и в кърмата, като могат да предизвикат същите възпалителни реакции и в дихателната система на плода и кърмачето. Това предизвикано възпаление отваря вратата за контакт на дихателната система на новороденото и кърмачето с алергените от околната среда по начин, който благоприятства развитието на дихателни алергични болести – астма и алергична хрема. Затова тютюнопушенето в дома се признава като самостоятелен рисков фактор за развитие на астма у детето.
 

По време на бременността

Факт е, че ако майката пуши по време на бременността, сериозно се увеличават рисковете от раждане на дете с ниско тегло, преждевременно раждане, прекъсване на бременността, раждане на мъртво бебе и други усложнения. Причината за това е, че цигареният дим заедно с всички 4000 химикали, достига до бебето чрез кръвния поток на майката. Никотинът в кръвта на плода е дори повече от този в кръвта на майката, която пуши. Доказано е, че ако майката пуши по 20 цигари дневно, заради действието на никотина в комбинация с въглеродния моноксид преносът на кислород до бебето намалява с 15 – 40%. Така то получава значително по-малко кислород и това му пречи да се развива нормално.

Пушенето по време на бременността води до повишена предразположеност към алергии и астма. Бебетата на пушачки е по-вероятно да бъдат поставени в кувьоз след раждането си, поради неспособността на бъбреците им да функционират пълноценно в първите дни. С пушенето в този период се свързва и по-голямата вероятност от сърдечни дефекти, както и проблемите с поведението и намалено IQ.  В изследването на Pattenden et al. (2006) беше потвърдено, че пушенето на двамата родители в периода на бременността, както и след раждането, може да стане причина за появата на респираторни заболявания. 

След раждането

Дори да са отказали цигарите по време на бременността, някои жени отново се връщат към стария навик скоро след раждането, особено ако имат проблеми или страдат от следродилна депресия.  Пушенето по време на кърмене обаче отваря нови рискове, защото не само никотинът, но е останалите вредни вещества от цигарите са нискомолекулни и много лесно преминават в кърмата. Известни са дори случаи, в които при пушене на голямо количество цигари от страна на майката, бебето е получавало симптоми на никотиново отравяне като повръщане, болки в коремчето и диария.
 

Рискове за бебето

Бебетата, чиито майки пушат след раждането, страдат по-често от колики и заболявания на дихателните пътища (бронхииолит, бронхит, пневмония). Инфекциите на синусите (синузит), възпаленията на ухото и астмата също са по-чести при децата в семейства, където се пуши. Пасивното пушене от страна на децата също намалява нивата на „добрия“ холестерол в кръвта им и увеличава рисковете от сърдечно-съдови проблеми.

Рисковете за децата не свършват до тук – ако някой от родителите пуши, седем пъти се увеличава вероятността детето да почине от синдром на внезапната детска смърт. Това е една от причините да не се препоръчва децата на семейство, в което единият родител е пушач, да спят в леглото на родителите.

Рискове за кърменето

Майките-пушачки имат по-ниски нива на хормона пролактин, което вероятно е причината при тях да се наблюдава по-малко количество кърма. Известно е също, че пушенето затруднява рефлекса на потичане. Тези фактори допринасят за това, че пушещите майки обикновено кърмят по-кратко и срещат повече проблеми.

Трябва ли майката-пушачка да кърми

Нека да го кажем в прав текст – всяка една цигара, която майката пуши по време на кърмене, е във вреда на нея и на детето. Единствената добра новина е, че кърменето все пак помага да се намалят до известна степен вредите от цигарения дим върху детето. В кърмата, независимо от преминаването на вредните вещества от цигарите, все пак се съдържат огромно количество съставки, които защитават и помагат на имунната система на детето. Кърменето има доказан протективен ефект срещу респираторните инфекции, към които децата на пушачите са особено податливи. Ако майката спре да кърми, алтернативата е детето да загуби тази протекция и да се храни с фабрично произведени млека, които не само не му осигуряват защита, а още повече увеличават рисковете от инфекции на дихателните пътища и средното ухо. Затова консенсусът е, че е важно майката да се насърчава да спре пушенето или поне да намали колкото е възможно повече броя на цигарите, които изпушва за деня. Ако успее да задържи броя цигари под 10-15, тогава ползите от това, че детето е кърмено, все още надвишават риска от това, че майката продължава да пуши.

За да се намалят до минимум рисковете за бебето от пушенето на майката, независимо дали го кърми или не, е важно да не се пуши непосредствено преди или по време на кърмене, тъй като това намалява рефлекса на потичане и заради бързото проникване в кърмата вредните вещества могат да достигнат опасни за бебето концентрации. Пушенето веднага след като кърменето е приключило оставя известно време нивата на вредностите да спаднат до следващото хранене на детето.

Не си позволявайте и не разрешавайте никой друг да пуши в същата стая или в близост до бебето ви, дори навън! След пушене е важно да измиете ръцете и лицето си, за да отстраните катраните и другите полепнали по кожата ви вредни вещества от цигарите.

Изследването ALLHOME

Вредното влияние на пасивното пушене се потвърждава в редица български и международни изследвания. В периода 2004–2005 г. беше проведено изследванието „ALLHOME” в гр. София и гр. Бургас, чиято основна цел бе да се съберат данни с цел да се изследва влиянието на вътрешната среда в домове върху появата на астма и алергии при деца в предучилищна възраст (от 2 до 7 години). Изводите:

Изследването показа, че при тютюнопушене в семейството рискът от поява на симптоми като свиркащо дишане и ринит както и наличието на диагноза астма, ринит или пневмония при децата е близо 2 пъти по-голям в сравнение със семейства, в които не се пуши. Подобни резултати бяха установени и при тютюнопушене от страна на родителите по време на бремеността и/или през първата година от раждането на изследваното дете. Това се отнася както за тютюнопушене от страна на майката, така също и от страна на бащата. Подобни резултати са публикувани и в изследването на Антова и колектив (2000), проведено също в България, където е установено наличието на 1.8 пъти по-голям риск за поява на оплаквания от свиркащо дишане в гърдите на детето при пушене от страна на майката. В заключение:

Тютюнопушенето е сериозен рисков фактор за появата на изследваните алергични/астматични симптоми и диагнози.

В заключение: тютюнопушенето по време на бремеността или през първата година от раждането на деца е рисков фактор. Това е в сила както за тютюнопушене от страна на майката, така също и от страна на бащата. Превръщането на децата в пасивни пушачи може да отключи вратата на редица здравословни проблеми, сред които едни от най-разпространените са алергиите и астмата.