Спорите от плесени (мухъл) се срещат навсякъде, но за да се наблюдава растеж е необходима прекомерна влажност на въздуха в помещението. Наличието на видима плесен е често срещано явление в българските домове. За съжаление, на него се гледа повече като на козметичен и естетичен проблем, а не на проблем, свързан с причиняването на здравословни проблеми сред обитателите.  За вас и децата, които живеят в домове с висока влажност на въздуха, съществува повишен риск от алергии и развитие на астма. Симптомите, обвързани с мухъл (плесен) и влагата в дома могат да бъдат хриптене, ринит, сутрешна кашлица, екзема.
 

Мухъл

Мухълът (плесените) обхващат разнородна група гъби (спадат към низшите гъби). Те не се класифицират нито като растения, нито като животни. Мухълът се разпространява чрез освобождаване на милиони спори във въздуха. Тези спори се срещат на практика навсякъде. Попадайки на подходящи условия, те се развиват и формират мицел (това, по което разпознаваме, че има мухъл). Малки фрагменти от мицела могат да бъдат изпускани във въздуха и така да създадат нови колонии.

Мухълът секретира различни ензими, които могат да повредят материалите, върху които той расте, както и отделя редица биологично активни вещества като микотоксините (гъбични токсини). Съществуват различни видове мухъл и цвета на всеки един от тях се определя както от неговия вид, така и от материала, върху който се развива. Цветът не дава информация за това колко опасен може да бъде той за здравето на човека. Ензимите и микотоксините не са свързани с алергиите, но последните оказват допълнителна вреда на човека.
 

Условия за развитие на мухъл

В жилищните помещения мухъл се образува най-често при наличие на термомостове (по вътрешната повърхност на външните стени, ръбовете и ъглите, первазите, стените от гипсокартон и др). Наличието му означава, че в жилището има подходящи условия за растеж на плесен, а именно:

• липса на движение на въздуха;
• относително ниска температура на стената;
• висока относителната влажност на въздуха в помещението (над 75-80%);
• наличие на органичен материал, като домашен прах, дървени материали, хартия, текстилни материали, храна или растения.
   

Вредата от мухъла

Хората реагират по различен начин на наличието на мухъл в помещението. Някои могат да живеят в дом, засегнат от мухъл от няколко десетелетия, докато други могат да почувстват дискомфорт в момента, в който влязат в помещение с плесен. Вредното въздействие се причинява от спорите, освобождавани във въздуха, както и от отделяните от мухъла биологично активни вещества като микотоксините.

1. Спорите

В спорите на мухъла, които вдишваме или попадат в очите, се намират алергените. Алергените предизвикват алергичните реакции. Алергените са антигени, които се свързват с антителата в организма на човека. Антителата (имуноглобулини) се използват от имунната система за идентифициране и неутрализиране на чужди тела, като бактерии и вируси.

Възпалението е една най-често срещаните форми на проява на дискомфорт при хората след излагането им на мухъл и/или влага (висока влажност на въздуха) в обитаваните помещения. Симптомите могат да включват дразнене на очите, носа и горните дихателни пътища, главоболие, отпадналост, кашлица и обрив. Хората с алергична хрема и астма са особено чувствителни. Възпалението на дихателните пътища в резултат от алергичната реакция може да увеличи допълнително риска от респираторни инфекции.

За децата, които растат в домове с висока влажност на въздуха, има повишен риск от развитие на астма (Sundhedsstyrelsen, 2006). Алергични респираторни заболявания са най-често причинени от гъбите Alternaria, Aspergillus, Cladosporium и Penicillium SPP (Chapman, 2006).

Ако Вие или Вашите деца имате симптоми на алергия целогодишно или ако те се влошат във влажно време, може да сте алергични към мухъл. Докато хората с поленовите алергии са склонни да имат сезонни симптоми, алергията към влага и мухъл може да се проявява целогодишно.

1. Токсините

Микотоксините имат системни (главоболие, уморяемост и т.н.) и локални (дразнене на очите, кожата, лигавицата на носа и бронхите) действия. Локалните им действия причиняват и нарушаване на бариерните функции на засегнатите телесни покривки, което увеличава и проникването на алергени и инфекти, което води до по-честото боледуване както от алергични, така и от инфекциозни и дори злокачествени болести.

В екстремни случаи при висока концентрация на микотоксини във въздуха може да настъпи тежка токсична реакция. При контакт с материали, по които има микотоксини може да се появят кожни обриви.

Симптоми като дразнене на очите, носа и горните дихателни пътища, умора, кашлица и стягане в гърдите често са свързани с наличието на глюкан (биологично активен въглехидрат в клетъчната стена на мухъла) във въздуха.*

Редица плесени отделят микотоксини (гъбични токсини). Такива са:

Aspergillus versicolor – може да бъде открита в домашния прах на пода;

Chaetomium globosum – намира се преди всичко върху дървото и целулозните материали;

Stachybotrys chartarum – може да бъде открита главно в мокър гипсокартон.
 

Влага/прекомерна влажност на въздуха в помещенията

Освен алергените, съществуват и други важни фактори, които могат да допринесат за свръхчувствителност или да предизвикат обостряне на симптомите на алергия при чувствителни деца и възрастни. Влагата в сградата е рисков фактор за възникване на технически и здравословни проблеми.

Източникът на нежелана влага в сградата може да бъде външен – резултат от проникване на вода в нейната конструкция през огражденията, или вътрешен - поява на кондензация при висока влажност на въздуха в помещенията, ниска температура на стените и недостатъчна вентилация. 

Водата от почвата може да проникне в основите на сградата. Това се наблюдава обикновено при по-стари сгради. Това може да се дължи например на запушена канализация или неправилно изолиране на основите на сградата. Проникването на вода през покрива, стените, вратите или прозорците в резултат на лоша поддръжка на сградата или строителни грешки е също възможна причина за наличие на влага в помещенията. Наводнения, причинени от корозия на водопроводни или канални тръби или неуплътнени тръбни връзки, както и конденз по студените повърхности (външни стени, ъгли, прозорци) е също срещана причина за нежелана влага.
 

Сигнали, че има влага в дома

Кондензацията е проблем при висока влажност на въздуха в помещенията, когато във въздуха се отделя повече вода, отколкото се отстранява чрез вентилацията. Това се случва при къпане, готвене, чистене, пране и сушене на дрехи. При липса на достатъчна вентилация и отопление на въздуха нежеланата влага в помещенията не може да бъде отстранена. Основни сигнали за това са:

• конденз (повече от 5 см) по вътрешната повърхност на стъклото на прозореца;
• видим мухъл и влажни петна на пода, стените, тавана

Конденз по вътрешната повърхност на стъклото на прозореца (повече от 5 см) е по-често срещащо се явление в жилища на семейства, използващи електрическо отопление - 35,9% срещу 27,9% за жилищата с централно отопление и за тези, които разчитат само на естествена вентилация - 30.3% срещу 26.3% за жилищата с аспиратор в кухнята като допълнение на естествена вентилация. Данните са от изследването към проекта „ALLHOME“.
 

Данни за влагата в българските домове

В България, 30% от семействата съобщават за наличето на влага в домовете им (Антова и Никифоров, 2002). Информация за 4224 жилища в София и Бургас беше събрана и в първата част на проекта „ALLHOME“ (Найденов, 2007). 82% от тези жилища бяха многофамилни (панелни жилища). Повече от 30% от семействата съобщиха за видими плесен/мухъл или влажни петна на пода, стените или тавана в стаята на детето и/или в спалнята на родителите. Наличието на тези следи от прекомерна влажност на въздуха в дома бяха докладвани по-често за жилищата в Бургас - 39.2% срещу 31.9% от жилищата в София. Почти 30% от родителите докладваха за конденз (повече от 5 см) от вътрешната страна на стъклото на прозореца през зимата. Това се наблюдаваше по-често при семействата, живеещи в тухлени, в сравнение с панелни апартаменти.

В хода на втората част от проучването бяха посетени общо 209 жилища в Бургас и София. Беше извършена субективна оценка на микроклимата включително наличие на влага в жилищата. За 37% от посетените жилища инспекторите докладваха за наличие на видим мухъл или влажни петна в детската стая и/или стаята на родителите.
 

Вредата от влагата

Наличието на влага в дома е свързано с появата и влошавенето на следните симптоми и заболявания: 

• хриптене
• ринит
• екзема
• сутрешна кашлица
• бронхит
• астма

Редица изследвания от всички краища на света показват, че относителният риск за поява на кашлица, хрипове и астма се увеличава 1.4-2.2 пъти за хората, живеещи във "влажни" сгради (Bornehag и др., 2001).

Авторите Антова и Никифоров докладват за връзка между наличието на влага и сутрешна кашлица, хрипове и бронхит при деца на възраст от 7 до 11 години в България.

Според изследването към проекта „ALLHOME“ съществува от 1.4 до 1.6 пъти по-висок риск за поява на симптоми на хриптене, ринит, екзема при деца, живеещи в домове с видими плесени и/или влажни петна, в сравнение с тези, живеещи в домове без такива проблеми. Рискът е по-висок за децата, живеещи в Бургас в сравнение с тези в София. Комбинацията от щети от наводнение в миналото и винил или балатум на пода на детската стая и/или спалнята на родителите значително повишава риска (от 1.8 до 2.0 пъти) за появата на симптоми на хриптене и поставянето на диагноза от лекар за наличието на астма, алергичен ринит и пневмония, в сравнение с отсъствие на подобни щети от наводнение в стаята на детето или родителите.

Както беше споменато по-горе, спорите от плесени (мухъл) се срещат навсякъде, но за да се наблюдава растеж е необходима прекомерна влажност на въздуха в помещението. До голяма степен влажността на въздуха в помещението зависи от самите нас и ние самите можем да предотвратим създаването на технически проблеми по сградата, както и здравословни проблеми сред обитателите. За да се елиминират тези проблеми е необходимо наличието на ефективна топлоизолация и осигуряването на достатъчна вентилация в дома (принципът: „Build tight, ventilate right“)."

Очаквайте въпроси, които биха Ви помогнали да идентифицирате наличие на влага във Вашия дом, както и съвети за избягване на нежеланата влага в жилището.

Част от представените данни в настоящата статия се базират на данни от проекта „ALLHOME”, в който тримата автори участваха. В следващите редове Ви представяме кратка визитка на проекта.

Проектът „ALLHOME“

В периода 2004 – 2005 бяха извършени полеви изследвания по проекта „ALLHOME”, чиято основна цел бе да се изследва влиянието на вътрешната среда в домове върху появата на астма и алергии при деца на възраст от 2 до 7 години. Партньори по проекта бяха специалисти от Датски Технически Университет, Технически Университет-София и Асоциация „Астма”, България. Изследването беше извършено в София и Бургас по модел на проекта „DBH” (”Влага в жилищата и здраве”) започнал в Швеция през 2000 година. Проектът „ALLHOME” даде възможност да се събере информация относно характеристиките на сградите, вътрешния климат и различни рискови фактори за появата на астма и алергии, която да бъде сравнена с подобна информация налична от изследването в Швеция, т.е. от страна с напълно различни социални, културни, политически, икономически и климатични условия.

* Изводите са на база Епидемиологични проучвания (Sundhedsstyrelsen, 2006), особено сред деца.
  Снимките са направени по време на изследването "ALLHOME"

Литература:

Sundhedsstyrelsen, HELBREDSPROBLEMER VED FUGT OG SKIMMELSVAMPE IBYGNINGER – om udredning og diagnostik hos alment praktiserende læger, 2006

Chapman  MD.  Challenges  associated  with  indoor  moulds:  Health  effects,  immune  response  and exposure assessment. Med Mycol. 2006; 44 Suppl:29-32

Katz  Y,  Verleger  H,  Barr  J,  Rachmiel  M,  Kiviti  S,  Kuttin  ES.  Indoor  survey  of  moulds  and prevalence of mould atopy in Israel. Clin Exp Allergy 1999;29(2):186-92. 

Leeuwen, WS. Bronchial asthma in relation to climate. Proc Roy Soc Med 1924:17-19

Bornehag CG,  Blomquist G,  Gyntelberg  F, Jarvholm  B,  Malmberg  P,  Nordvall  L,  Nielsen  A,

Pershagen G, Sundell  J.Dampness  in  buildings and health. Nordic interdisciplinary review  of  the scientific evidence on associations between exposure to "dampness" in buildings and health effects (NORDDAMP). Indoor Air 2001;11(2):72-86.

Bornehag,  C-G,  Sundell,  J,  Bonini,  S,  Custovic,  A,  Malmberg,  P,  Skerfving,  S,  Sigsgaard,  T, Verhoeff,   A.   Dampness   in   buildings   as   a   risk   factor   for   health   effects,   EUROEXPO,   a multidisciplinary review of the literature (1998–2000) on dampness and mite exposure in buildings and health effects, Indoor Air 2004, 14, 243–257.

Antova T, Nikiforov B, Indoor air quality and children’s health, Hygiene problems 2002; XXIII: 3: 22-28, in Bulgarian

Antova T, Nikiforov B, Boeva B, Slavova N. A questionnaire study of the respiratory and allergic complains in children in Silistra town, Hygiene and Public Health 2000, XLIII, N 5-6, in Bulgarian.

Найденов,2007, On   the   Association   between   Home Exposure   and   Asthma   and   Allergies among Children in Bulgaria /The ALLHOME study/, With  special  reference  to  dampness,  smoking,  pet-keeping  and phthalates, Ph.D. thesis, DTU