Връзката между майката и детето по време на бременността

Сега ще разгледаме бременността от гледна точка на специалната връзка, която се развива между майката и детето. Животът им заедно може да бъде много различен поради различни биологични и психологични фактори.

Биологичните компоненти могат лесно да бъдат разбрани: възрастта на майката, нейното здраве, качеството и количеството на храната, която приема, както и въздухът, който диша и всички те влияят на средата, необходима за физическото израстване на детето. Психологическите компоненти обаче са по-трудни за разбиране.

По време на този специален период на човешкия живот, човек (детето) остава в контейнер, съставен от друго човешко същество – майката. За правилното развитие на психическия живот на детето е важно живият контейнер, майката, да проявява отношение на приемане. Бион, английски психоаналитик, нарича това взаимоотношение „общителност“. Тази ситуация може да се опише като основно доверие на майката по време на бременността. Това доверие преминава към детето и се превръща в състояние и стимул за неговото развитие.

Когато съществува такава ситуация, всички сензорни преживявания и тяхното емоционално значение могат да бъдат обработени и трансформирани в умствено съдържание, което след това се съхранява в паметта. Този процес се нарича учене и използвайки този процес, детето започва да мисли.

Когато обаче майката проявява основно недоверие по време на бременността или когато майката пренебрегва бременността като емоционално се откъсва от нея, връзката между „контейнера“ и детето е съвсем различна: Бион я нарича „паразитизъм“. Не всички преживявания могат да бъдат обработени и следователно стимулацията и информацията, получени от сетивата, не могат да се трансформират в умствено съдържание. Детето не може да ги разбере или да ги интегрира в своята психика. Подобно на храната, която не може да се усвои, тези преживявания не могат да бъдат асимилирани и създават само объркване в ума. Това положение е в противоречие с интегрираното развитие на детето. Емоционалните и когнитивните компоненти на живота остават разделени и целият процес на психологическо развитие е силно разстроен.

В отношенията майка-дете по време на бременността ясно можем да видим значението на човешката медиация, през която трябва да премине всеки физически и психическиживот. Само когато средата показва непосредствено и непрекъснато приемане, този живот може да стане по-човешки и да се подобри качествено и количествено. Средата, осигурена от майката, се превръща в благоприятно място за развитието и на двамата партньори и на детето се предлага функционален модел, който може да доведе до познание. Франко Форнари, италиански психоаналитик, казва, че майката помага и „спасява“ детето, като приема като свой опит преживяванията, които плодът все още не може да трансформира самостоятелно.

Подобна задача се изпълнява биологично от майката, която, елиминирайки въглеродния диоксид и други токсични вещества, позволява на детето да се развива в подходяща среда. По време на бременността нищо не може да достигне до детето, ако не премине през майката. Тази връзка е един от най-важните компоненти в развитието на новото човешко същество.

У плода се наблюдават всички емоции, способността да се учи, както и много различни форми на поведение. Изучаването на този период от девет месеца ни помага да разберем много неща, които се проявяват значително по-късно след раждането.

Психиатърът Лестър Зонтаг е посветил повече от 30 години на изучаването на влиянието на пренаталния живот върху поведението на детето след раждането и е провел много наблюдения върху последствията от негативните майчини емоции. Децата могат да бъдат по-раздразнителни или свръх активни и могат да имат проблеми с храненето и храносмилането. Днес сме много добре запознати с факта, че майчините емоции променят биохимията на тялото, което може да окаже краткосрочно и дългосрочно влияние върху детето. Психолозите започнаха да обръщат голямо внимание на тази област и в резултат на това се появи ново подразделение на науката, наречено пренатална психология.

Усиленото развитие на нервната система по време на бременността обяснява активния живот на плода и как умът получава и съхранява преживяванията. Тези преживявания ще повлияят на живота след раждането.

За бъдещите родители, които могат да помогнат на детето си почти от зачеването и да се опитат да предложат по-добра среда за неговото развитие, е важно да са запознати с пренаталната психология. Образователната роля на родителите започва незабавно. Нашето взаимодействието с детето ни е значимо още от първия момент: семейството и неговите членове вече са там и могат да си помагат взаимно за подобряване на качеството на живот. Всяка бременност дава възможност на родителите да преразгледат начина си на живот и да се опитат да го подобрят, за да помогнат на новия член на семейството по възможно най-добрия начин. Най-доброто нещо, което можете да предложите на децата си, е връзка, основана на любов. Това остава непроменено през целия живот: човешката любов е основна необходимост!