Меню

Рубрики

3 предложения за ясна роля на държавата по политиките за детето и семейството

3 предложения за ясна роля на държавата по политиките за детето и семейството

29.05.19

Министър на детето и семейството, детски омбудсман и обществен дебат на политиките поиска Национална мрежа за децата от държавата. Бездействие, некомпетентност и разпокъсаност на политиките и министерствата са в основата на неефективна държавна политика. Пресконференцията, проведена едновременно в 11 града, беше поредният призив към политиците за действие в интерес на семействата и децата. Беше поискана ясна лидерска роля на държавата в политиките за детето и семейството. Беше отправена и покана за включване в обсъждането на конкретните проблеми във фейсбук групата "За по-добра държава на децата ни". Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, представи трите конкретни предложения към политиците така:

1. Да започне обществен дебат за това какви политики искаме за детето и семейството и какво можем да направим като общество.

2. Да бъде излъчен Министър на детето и семейството – за да може политиките за здраве, образование, социални политики да се представят от него и да има ясен ангажимент към децата и семействата.

3. България да има детски омбудсман – както в много други държави в Европа. Той да защитава правата на децата и да помага на семействата да разбират тези права.


"Гласът на децата и семействата не се чува в министерски съвет. Ние като организации, професионалисти и като хора се опитваме да дискутираме проблемите на детето без дезинформация, но диалогът трябва да се води от държавата", подчерта Георги Богданов. Тези предложения отново ще бъдат изпратени на Министерски съвет.

“Искаме да видим кой в държавата отговаря за политиките за децата за семействата. Искаме да видим визия за детето и семейството. Искаме да видим координация между отделните политики за децата”, каза Ваня Кънева от фондация “За нашите деца” Тя представи визията за единен документ, който да създава семейно ориентирани политики във всички сфери и за всички възрасти на детето. Документ, който има силата на обществен договор, резултат от сериозен обществен дебат. Така, както има министерства за много други неща, така трябва да има отделно министерство, което да отговаря за изпълнението на тази визия и политики за децата, защото само така  ще бъде ясно и кой носи отговорността. Един подход на събиране на националните политики в едно министерство би могло да има ефект, само ако то има чуваемост към хората.

Здравната, образователната и социалната система работят разпокъсано и именно това води до част от проблемите. Министерството на образованието и министерството на здравеопазването не е възможно да седнат заедно и да обсъждат ключови и важни въпроси. В същото време виждаме комплексни проблеми, които не са само здравни или социални, като например епидемията от морбили. Законът за детето и семейството имаше потенциал да внесе този интегриран подход, но се оказва, че работа по него не е започната, не получаваме и информация какво предстои по него. 

Ваня Кънева подчерта нуждата от детски омбудсман, който да следи работата на един министър на детето и семейството и който да защитава интересите на хората и да ги чува, включително в случаите на злоупотреба на държавни институции. Такива случаи са например дебатите по стратегията за детето за неправомерно отнемане на деца от институции.

За липсата на координация между политиците и политиките за децата говори и Марияна Писарска, изпълнителен директор на Сдружение „Деца и юноши”.

Тя посочи, че в България има над 20 нормативни и поднормативни акта, които касаят благоденствието на децата и семействата, но повечето не са синхронизирани помежду си, дори си противоречат, следователно са неприложими в практиката. Неслучайно изследване на Национална мрежа за децата преди 3 години показва мнението на 91% от семействията, че държавната политика за семействата и децата не е ефективна, като някои дори усещат вреда от нея. 

Марияна Писарска изрази критичното си отношение към компетентностите на институциите и познаването на смисъла на Закона за детето и Конвенцията за правата на детето. “Отговорностите за правата на децата в държавата са разпределени между Министерство на образованието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Общини, Държавна агенция за Закрила на детето. Всички те имат задължения да изпълняват политиките за децата, но само имитират работа – машината върти на празен ход. Институциите гледат да прехвърлят конкретни случаи от една на друга, без да се съберат и да се координират, за да помогнат на хората. Така в добрите си намерения да опазим правата на децата вече имаме регрес. Хора, които пряко и ежедневно са свързани да помагат на децата си са обезсилени, обезверени, немотивирани да работят и ги губим като ресурс - това са учители, лекари, медицински сестри, социални работници.”

Бездействие на държавните институции се наблюдава и от специалистите от фондация “За нашите деца”. Висок брой деца в крайна бедност, деца с увреждания, деца, които не посещават или отпадат от училище, показват, че България не е добро място, в което всяко семейство да може да се чувства сигурно, да отглежда деца колкото иска и да се радва на подкрепа.”

 

 

Още по темата

Митове, относно родителството ►►►

Откъс от книгата на Шефали Тсабари "Осъзнатост в семейството. Как да отгледаме силни, устойчиви и самоуверени деца".

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook