Рубрики

2.04.2013

С темата „Внезапен стрес и ефекти върху щитовидната жлеза. Помощ с хомеопатия” започва седмицата на хомеопатията. "Това е световна инициатива, чиято цел е повече хора по света да осъзнаят възможностите на хомеопатията", казва д-р Дора Пачова, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България. 

"Термостатът" на нашето тяло

Седмицата на хомеопатията беше обявена миналата седмица с лекция на проф. д-р Аджит Кулкарни, Индия, на тема "Стресът и нарушенията на щитовидната жлеза. Роля на биохимичните Шуслерови соли". Според професор Кулкарни, щитовидната жлеза е "термостатът на нашето тяло". Прекалено активната жлеза ни дава знак, че “термостатът” ни е пуснат на максимална степен и е прекалено топло. Символично, хипер-функцията на щитовидната жлеза (хипертитиоидизъм) се свързва с агресия, бързане; докато при намалена активност (хипотироидизъм), “къщата” ни е студена - такива пациенти обикновено са стигнали до това да се предадат, да се откажат от започнатото. И в двата случая свързваме нарушенията на функцията на щитовидната жлеза със стреса.

Щитовидната жлеза реагира силно например при унижение и липсата на признание - т.нар от професора Дехуманизация на обществото. Силата на реакцията зависи от начина, по който човек се справя със стреса, а всеки човек е различен. Променените функции на щитовидната жлеза предизвикват и промени в мозъка - на ниво биохимия, където намират приложение Шуслеровите соли.

Стресът при децата - възрастта между 7 и 12 е решаваща

Едва ли има дете, което да няма нужда от признание и което да не страда при унижение (като например при крясъци и бой) или неудовлетворените емоционални нужди - когато например малките не получават достатъчно внимание и време от родителите. Според професор Кулкарни, възрастта, в която подобни състояния могат да заложат проблеми със щитовидната жлеза, е между 7 и 12 г. Съвременната училищна система, казва той, е насочена към изграждане на егото. Малко родители се фокусират върху изграждане на способности, на качество. Така у детето се изгражда "измамно" его и то не може да приеме обратната връзка със света. От там произлизат изрази като "Аз знам най-добре.", които детето често повтаря. Решението на подобен проблем се състои в обучението на децата да виждат живота реално, казва професорът.         

Д-р Пачова коментира състояние, което в еднаква степен се отнася и за децата, провокирани от амбициите на своите родители: Според нея "все повече хора страдат от синдрома “burnt out” (прегаряне) – пълно изтощение и загуба на интерес към живота, в резултат на преумора. От нас се изисква да вършим все повече неща и то все по-бързо, да сме все по-ефективни, никъде и в нищо да не грешим. Това е моделът на перфекционизма, който идва от Запад. Рекламите ни заливат с подобни внушения- перфектна организация, перфектна чистота и перфектен контрол. Перфектният човек може в крайна сметка много тежко да се разболее”, коментира лекарката.