Меню

Захранване на недоносеното - кога да започнем

Захранване на недоносеното - кога да започнем

Кога е най-подходящият момент за захранване на бебетата продължава да е доста оспорвана тема както сред медицинските специалисти, така и сред майките. Въпросът е още по-сложен, когато бебето е родено по-рано от термина.

Трябва ли да изчакам детето да стане на 6 месеца коригирана възраст? Кой е подходящият момент и как да се ориентирам?

Отговорите на тези въпроси ще са различни в зависимост от това колко по-рано е родено вашето бебе и какво е здравословното му състояние. За децата, които са родени след 36 г.с. може да не е проблем да се ръководите от реалната възраст на бебето и признаците за готовност като при здраво доносено дете. Ако обаче вашето бебе е родено с много ниско (под 1500 гр) и изключително ниско тегло (под 1000 гр) има различни фактори, които може да повлияят на избора на подходяща възраст за захранване.
 

Какви са медицинските препоръки?

Няма стандартизирани препоръки за захранване на недоносените деца, нито са проведени достатъчно изследвания по въпроса. Счита се, че е най-добре да се преценява индивидуално за всяко дете спрямо срока, в който е родено и състоянието му в месеците след раждането.

Известно е, че кърмата или фабрично произведеното бебешко мляко са достатъчни да задоволяват всички хранителни нужди на здравите доносени деца за приблизително първите 6 месеца от живота на детето. Затова препоръките са доносените деца да започнат да получават твърди храни като добавка към млякото около средата на първата година след раждането. Тези препоръки обаче не важат за недоносените деца, които имат специфични потребности.

Добре известно е, че децата, родени преждевременно, страдат в различна степен от недостиг на редица важни елементи, сред които желязо, цинк, калций, витамин Д. Затова често и след изписването от болницата може да ви препоръчат бебето да приема желязо, витамини или други добавки.

Бебетата натрупват запасите си от желязо, калций и фосфор в последните седмици от бременността. Недоносените бебета се раждат по-рано и не успяват да се запасят с достатъчно количество от тези ключови елементи. Поради недостига им и липсата на движение, костите на прежедвременно родените бебета са крехки и те често имат проблеми с усвояването на достатъчно калций от храните. Затова приемът на витамин Д под формата на капки е много важен за недоносените деца и се предписва от по-рано и в по-високи дози, отколкото при раждане на термин.

Нуждите от енергия, протеини и мазнини на недоносеното бебе също са по-големи от тези при доносените деца и се запазват повишени дълго време. Тези повишени нужди са причината захранването при тях често да започва по-рано, отколкото при доносените. Твърдите храни ще внесат допълнително енергия и специфични микроелементи, от които вашето бебе има нужда.

Твърде ранното включване на твърди храни обаче носи своите рискове като алергични прояви, проблеми с усвояването на храните и оттам – засилване на анемията. Затова е нужно да се намери един момент във времето, когато

  • храносмилателната система е сравнително зряла, за да може да усвоява храните
  • бебето е достатъчно зряло, за да може да поема твърди храни с лъжица (не през биберон!)
     

По какво да се ориентирам дали бебето е готово за захранване

Има различни методи, които са предлагани като ориентир за готовността на бебето да приеме твърди храни.

  1. Тегло

Понякога като ориентир за този момент се използва теглото. Най-често се очаква вашето дете да е станало поне 5 кг.

! Теглото обаче е много несигурен показател. Колкото по-рано е родено бебето, с толкова по-ниско тегло стартира и толкова повече време му е необходимо да достигне тези килограми. Ако вашето бебе се е родило с изключително ниско тегло, може да достигне 5-6 кг едва година след раждането. Проблемите след раждането също се отразяват изключително много на наддаването. Те може да забавят достигането до „желаните“ килограми, но не е добре захранването да се отлага толкова време.
 

  1. Реална спрямо коригирана* възраст

Друг, по-често препоръчван вариант, е да се изчислява подходящата възраст спрямо датата на раждане и датата на предполагаемия термин. От изследванията за най-подходяща възраст за въвеждане на твърди храни при доносените деца е известно, че 17 седмици след раждането на термин е най-ранният срок, в който твърди храни може да се въвеждат относително безопасно. Заради повишените нужди на недоносените деца се използва този най-ранен възможен момент за въвеждане на твърдите храни.

Затова се предлага изчисляването за недоносените бебета да се прави така:

Отбелязвате 16 седмици (около 4 месеца) след раждането на бебето, а след това – 16 седмици след предполагаемия термин. Търси се приблизителната среда между тези две дати и се приема, че това е най-ранната възраст, в която вашето дете би могло да започне да приема твърди храни (без да е задължително да се започне тогава, ако бебето расте и се чувства добре).

! Този подход обаче също не е подходящ за всяка ситуация, тъй като с него най-рано родените недоносени деца, които са и най-незрели, би трябвало да се захранват на около 2 месеца коригирана възраст, което е твърде рано. За да има добър контрол над главичката си, което е необходимо условие за хранене с твърди храни, вашето преждевременно родено бебе трябва да е на поне 3 месеца коригирана възраст. Изследванията при недоносени деца също показват, че въвеждането на твърди храни преди 16 седмици след термина води до увеличаване на риска от развитие на екзема.
 

  1. Признаци за готовност

Като най-добър показател остава да се гледа бебето, състоянието му и признаците за готовност. Педиатърът и неонатологът, които следят вашето бебе, ще ви окуражат да започнете, когато преценят, че бебето има нужда от допълване на млечните хранения и изглежда готово. В много случаи това може да е по-рано, отколкото се препоръчва за доносените деца, т.е. четири вместо шест месеца коригирана възраст. Ако обаче вашето дете е родено само няколко седмици преди термин, расте прекрасно и състоянието му е чудесно, е възможно да се изчака до навършване на коригираната възраст за захранване като при доносените деца (т.е. около 6 месеца след термина).


 

Съчетано с останалите методи, може да се каже, че вашето бебе вероятно ще е готово за захранване, когато:

  1. от раждането са изминали не по-малко от 17 седмици и не повече от 7-8 месеца;
  2. теглото на бебето е не по-малко от 3,5 кг, за предпочитане около и над 5 кг;
  3. бебето може да държи добре главата си в една линия с тялото, когато е подпряно в седнало положение – напр. главичката не клюмва напред, когато го държите седнало в скута ви;
  4. в седнало положение бебето може да приближи и „срещне“ ръцете си към средата на тялото, напр. когато държи с две ръце играчка;
  5. детето може да държи играчка и да я поднася към устата си или поне целенасочено и умело поставя ръцете си в устата;
  6. когато слага в устата си играчка или ръчичка, то вече не прави сукателни движения, а се опитва да захапе и да дъвче – движенията на челюстта са вертикални;
  7. рефлексът за избутване с език започва да изчезва (може да не е изчезнал напълно, но е важно другите признаци за готовност да са убедително налице);
  8. бебето показва повишен апетит, иска да яде по-често и изглежда недоволно след млечните хранения. Изчакайте 10-14 дни, за да се уверите, че това поведение не се дължи просто на скок в растежа.

 

* Коригирана възраст е възрастта, на която бебето би било, ако се беше родило на датата на предполагаемия термин. Ако едно дете е родено 6 седмици по-рано от термина, когато е на 12 седмици (броено от датата на раждането), коригираната му възраст ще бъде 6 седмици. Съответно способностите му отговарят на тези на бебе на месец и половина, а не на тримесечно дете.

 

Как да увеличим калорийното съдържание на храната при недоносени

Целта на захранването на недоносените деца, особено когато то започва на по-ранен етап, е да осигури две основни неща:

Да достави допълнително енергия за растеж и развитие

Да помогне в компенсирането на липсите

Едно изследване сравнява развитието на две групи недоносени бебета. Едните били захранвани според препоръките за доносени деца, т.е. при навършени около 5 месеца коригирана възраст и с храни, каквито обичайно се препоръчват за начало на захранване. Другата група бебета започнали захранване по-рано, на около 4 месеца (а някои и по-рано), като родителите били съветвани да избират храните по следния начин:

Млечните хранения, които бебето е получавало досега, са с калоричност приблизително 70 калории за 100 мл. Млякото в диетата на бебето не се замества, а се допълва от твърдите храни. За да не намаляват калориите, които детето е получавало, а само да се допълват енергийните му нужди, родителите били посъветвани при захранването да подбират храни, които да са също:

  • високо енергийни (да доставят над 60-70 калории за 100 гр);
  • с високо протеиново съдържание (да съдържат между 2 и 5 гр протеин на 100 гр), за да подпомагат растежа;
  • богати на желязо, тъй като почти всички недоносени деца се борят с анемия.

При проследяване на нарастването на ръст, тегло и обиколки недоносените бебета, които започнали захранване около четвъртия месец коригирана възраст и чиито родители избирали високоенергийни и високо протеинови храни, показали по-бързо наддаване по всеки от показателите. Изследванията на хемоглобина и на енергийния прием също били по-добри, отколкото при стандартно захранваните деца.

Един бърз поглед над етикетите на фабрично произведените бебешки храни ще ви покаже, че не е толкова лесно да набавяте високоенергийни и високопротеинови храни. Повечето плодови и зеленчукови пюрета например са нискокалорийни (30-40 калории за 100 гр) и с ниско протеиново съдържание - около или под 1%, а в някои дори почти няма протеин (напр. в пюрето от ябълки).

 

Как да увеличим калорийното съдържание на пюретата

Съществуват няколко начина:

 

С добавка от мазнини към домашно приготвените пюрета

Добавя се не повече от 1 ч.л. мазнина на 100-120 гр пюре!, например студенопресован зехтин или натурално кокосово маслo. Това количество мазнини осигурява около 30-40 допълнителни калории и някои мастноразтворими витамини, но не увеличава протеиновото съдържание. Не добавяйте мазнини към фабрично приготвени пюрета!

 

С добавяне на обогатена с желязо зърнена каша

Зърнените храни съдържат много малко желязо в натуралния си вид, така че е важно да търсите обогатени с желязо каши. Много подходящо е плодовите пюрета да се смесват с каша, за да се увеличи калоричността им – кашата добавя калории, протеин (и желязо, ако е обогатена). Витамин С от плодовете пък подобрява усвояването на желязото от растителните източници.

 

С добавяне на мляко

В някои ситуации по лекарско предписание може да се използва специално мляко за недоносени деца, което съдържа повече калории и протеини от обикновеното. Млякото увеличава съдържанието на калории, протеини, мазнини и соли, както и някои микроелементи, които са допълнително прибавени в специалните млека. Не добавяйте допълнително мляко или кърма към пюрета, които съдържат мляко, освен ако това не е изрично предписано от лекар, тъй като може да се натоварят бъбреците на бебето. Добавянето на кърма към зърнените каши ги втечнява буквално за минути, тъй като в нея се съдържат ензими, които разграждат въглехидратите.

 

С добавка от месо

Месото осигурява едновременно протеини, калории, мазнини и желязо/цинк. Готовите месни пюрета често съдържат доста нисък процент месо – едва около 15% или около 8-9 гр за 190 гр пюре. Затова може да се налага да добавяте допълнително количество месо към тях. Избирайте пюрета, в които месото стои на възможно по-предно място сред изброените съставки в съдържанието – това означава, че количеството му е по-голямо. За домашно приготвените пюрета е добре да се стремите да смесвате около 15-20 гр месо (1 с.л.) с толкова пюре, че да се получи порцията, която детето е способно да изяде в настоящия момент. За цяло бурканче от 190 гр следва да се добавят до 27 гр месо.

Както се вижда, месото в най-пълна степен покрива специфичните хранителни липси при недоносените деца. То има и още едно предимство – тъй като всички тези вещества се съдържат в него по естествен път, те се усвояват по-добре и по-пълноценно от организма на детето. Това е особено важно за желязото – в месото то е във форма, която се усвоява много лесно. В състава на млякото и зърнените храни, които по природа не са богати на желязо, добавеното желязо има много ниска усвояемост, дори когато е прибавено много голямо количество.

Затова е разумно и препоръчително месото да се включи в храната на недоносеното бебе още сред първите няколко храни след захранването и да се дава ежедневно.

Тъй като целта ви е да предлагате храни, които са висококалорични и с високо протеиново съдържание, е важно да се избягват всякакви „пълнители“ – чайчета, сокове, бульони, бисквитки, снаксове. Те не осигуряват протеин и богати на нутриенти калории, а запълват място в стомахчето и убиват апетита за твърди храни.

 

 

Референции:

D Marriott, K D Foote, J A Bishop, A C Kimber, J B Morgan Weaning preterm infants: a randomised controlled trial Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed 2003;88:F302–F307

Palmer DJ, Makrides M. Introducing solid foods to preterm infants in developed countries. Ann Nutr Metab. 2012;60 Suppl 2:31-8. doi: 10.1159/000335336. Epub 2012 Apr 30.

 

Очаквайте таблица на калориите в най-често използваните храни за захранване!

 

 

Готовност и начало на захранване

Можете да четете тези редове, когато:

Искате да се подготвите за захранването на бебето;

Вече сте опитали да захраните детето, но сте срещнали някои проблеми, като например:

  • детето отказва да се храни с лъжичка – изблъсква я с езиче.
  • детето не приема храната – изплюва я обратно, прави гримаси.

При всички случаи може би си задавате едни и същи въпроси като например дали е време за захранване и дали детето получава необходимите хранителни вещества?

Препоръчително е захранване около 6-ти месец, но не по-рано от 17-та и не по-късно от 26-та седмица от раждането. Препоръчително е продължаване на кърменето през целия период на въвеждане на храни, допълващи кърмата, за оптимален растеж и развитие на детето. 

Ранно захранване (след навършване на 4-5 месеца) може да се препоръча при намаляла кърма и ниско наддаване; при хранене с мляко за кърмачета и при проблеми от страна на бебето (например рефлукс). При всички случаи е необходима консултация с лекаря на детето. 


Детето е готово за захранване, когато: 

  1. Може да седи само и държи главата си изправена; 
  2. Може само да взема предмети и да ги слага в устата си; 
  3. Не избутва храната с език навън, а я преглъща;
  4. Не се задавя и не кашля от храната (случва се понякога, но не непрекъснато); 
  5. Проявява интерес, когато се храните, имитира как ядете; 

Да имитира как се храните означава да умее да поднася към устата си предмет или играчка. 

  1. Показва интерес към храната, посяга да я пипне с ръце; 
  2. Скъсява интервалите между кърменията и 2-3 седмици на често кърмене не помагат – детето може да е гладно и след кърмене.

 

Захранването не бива да бъде отлагано за по-късно от навършването на 6 месеца. Това е свързано с още един въпрос, който е възможно да си задавате:


Дали детето получава нужните хранителни вещества?

След 6-тия месец, майчината кърма и изкуственото мляко не могат да затоволят нуждите на детето от хранителни вещества. Детето се нуждае от храна, която включва основните хранителни вещества, най-вече:

  1. Висококачествени белтъчини (протеини) – важни са за растежа на тялото и му доставят енергия. Съдържат се в месото, рибата, яйцата, млякото, бобовите, ядките, зърнените храни. Недостигът на белтъчини в храната води до забавяне на растежа и развитието в ранната детска възраст, отслабва имунозащитните механизми, води до анемия и др. 
  2. Незаменими мастни киселини (полезни мазнини, най-вече омега-3 и омега-6 ) – важни са за умственото развитие и познавателните процеси, укрепват устойчивостта към болести, помагат при алергии и атопичен дерматит. Дефицитът на незаменими мастни киселини при децата може да затрудни растежа и развитието. Съдържат се в майчиното мляко и в млека за кърмачета и преходните млека (различни структурно от тези в кърмата), растителните мазнини, рибата. Подпомагат усвояването на витамин Д
  3. Витамин А – укрепва устойчивостта на детето към болести, подпомага здравето на кожата, както и зрението при здрач. Недостигът му води до забавяне на растежа и развитието, влошена устойчивост към инфекции, промени в епитела на кожата и лигавиците. Съдържа се в майчиното мляко, черния дроб, месото, яйцата, млечните продукти
     
  4. Йод – за развитието на мозъка на детето и за имунитета. Недостигът му предизвиква нарушение в обмяната на веществата, понижение на имунитета, забавяне в развитието. Съдържа се в рибата, млякото, яйцата, спанака
     
  5. Желязо – за умствените и психическите способности, за правилния растеж и развитие, особено през първата година. Съдържа се в майчина кърма, млека за кърмачета, преходни млека и други бебешки храни, обогатени с желязо (четете етикета), черния дроб, яйцата, месото, пълнозърнестите храни, тъмно-зелените зеленчуци, вариата (бял боб, нахут, леща). Около 6 месечна възраст започват да се изчерпват запасите от желязо.  Според препоръките на експертните организации, ранното въвеждане на месни продукти и храни, обогатени на желязо (каши) са важна превенция на дефицити на желязо и желязно-дефицитни анемии при децата.
     
  6. Витамин C – подсилва имунитета и помага за усвояването на желязото. Съдържа се в портокалите, дините, пъпешите, броколите, доматите, червените чушки, листните зеленчуци, магданоза, копъра и др. Важно е захранването с плодове, защото съдържащият се в тях Витамин C подпомага усвояването на желязото, което детето ще започне да приема най-вече с месото, обогатените с желязо каши, зелените зеленчуци. Храненето може да завърши с 1-2 лъжички плодово пюре „за десерт“.


Според последните проучвания, месо може да се предложи на детето почти веднага след първата храна, но не преди навършването на 6 м., когато храносмилателната система все още не е готова за усвояването му. След тази възраст то е лесно усвоимо и важно заради съдържащото се в него желязо и пълноценни белтъчини. 

 

Какво е важно: 

  1. При включване на захранващи храни кърмачето се нуждае от допълнителен прием на течности. Макар че в периода на захранване много бебета все още отказват вода, добре е да изградите навика да предлагате. 
  2. Не се тревожете, ако през първите седмици детето яде все още само символични количества от новата храна – това е съвсем нормално. Целта на този етап е то да свикне с нея, да се научи да се храни от лъжичка и да преглъща. В началото на захранването детето се нуждае само от 2-3 супени лъжици храна като постепенно количеството се увеличава до една порция твърда храна = 1/2 чаена чаша на всяко хранене при 2-3 хранения на ден и дневен прием на 550 мл мляко (кърма). 
  3. Признаци на непоносимост или алергия са повръщане, диария или обрив. В тези случаи – консултирайте се с лекаря. 
  4. Ако детето отказва или не понася добре дадена храна, сменете я с друга и след седмица опитайте да я предложите отново. Ако отново има същите оплаквания, консултирайте се с лекаря, вероятно не я понася. 
  5. Ако трудно приема вкуса на новата храна, можете да я добавяте по малко към такава, която вече харесва (например плодово пюре към зеленчуково). Пюрето от тиква обикновено е предпочитана първа храна заради по-сладкия си вкус, който децата харесват. 
  6. Промяна в цвета, консистенцията и честотата на изхожданията е нормална в периода на въвеждане на нови храни. 
  7. Не отлагайте въвеждането на храните алергени. Според съвременните научни доказателства въвеждането на алергенни храни преди 1-годишна възраст води до създаване на толеранс, а не до сенсибилизиране. 

 

Въпроса за плодовите сокчета

  • получили сте съвет да започнете да предлагате на детето плодов сок преди да го захраните, под предлог, че това не е захранване.
  • предложили сте плодов сок и смятате, че детето не го понася добре 

Това често се случва още след навършването на 2 месеца.

Стомахчето на вашето бебе все още не е готово за храна, различна от майчиното мляко. Адаптираните млека максимално наподобяват майчиното мляко, но въпреки това не са майчино мляко. Какво да кажем за плодовия сок... ако го предложите сега, стомахчето на бебето за първи път ще посрещне хранителни вещества, които не познава и за които не е готово. Заради по-голямата чревна пропускливост, те ще преминат лесно и в кръвта, което може да активизира реакция като към алерген. Бебето няма все още в пълен обем и нужните ензими, за да може да разгражда добре и да усвоява хранителни вещества от другите храни, заради което е по-вероятно и да получи проблеми с коремчето като колики или диария.

Предлагането на плодови сокове преди навършване на 6 месеца увеличава и риска от зъбен кариес и алергични реакции, поради незрялата имунна система; създава риск от инфекции, предизвикани от Escherichia coli при възможното замърсяване на плодовете. 

Затова според последните препоръки, до 12 месеца децата не се нуждаят от плодов сок, много по-подходящи са плодовите пюрета или плодовете за ядене с пръсти. Предлагането на сок отложете поне до 8 месечна възраст и то в малки количества (30-50 мл), разреден с вода 50:50 към едно от основните хранения на детето, а не между храненията, с цел намаляване на риска от зъбен кариес.

В материала са използвани и текстове от книжното издание Дневникът на мама и татко с автори и консултанти д-р Анета Попиванова, Христина Янева-Хедра. проф. д-р Стефка Петрова

 

Референции:

Kramer MS, Kakuma R.Optimal duration of exclusive breastfeeding. Cochrane Database Syst Rev. 2002;(1):CD003517. 

Palmer DJ, Makrides M. Introducing solid foods to preterm infants in developed countries. Ann Nutr Metab. 2012;60 Suppl 2:31-8. doi: 10.1159/000335336. Epub 2012 Apr 30.

Morgan J, Williams P, Norris F, Williams CM, Larkin M, Hampton S. Eczema and early solid feeding in preterm infants. Arch Dis Child. 2004 Apr;89(4):309-14. 

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook