Занималнята в училище - право или липса на избор?
Едно време ни оставяха сами още в първи клас. Дали това ни е научило на самостоятелност? Учебният материал беше по-лесен. Дали това ни е помагало сами да си пишем домашните? Трудно е да се правят такива сравнения. Но безспорно е, че родителите ни са били по-спокойни да ни оставят сами, отколкото днес. А вечер не сме били така изнервени и преуморени от прекарания ден. Имали сме повече…свобода.
Днес с романтика разказваме за това как сме си прекарвали едно време деня. Ще има ли романтика в разказите на нашите деца, когато порастнат?
Вече има законово прието целодневно училищно обучение за децата от 1-ви до 4-ти клас. Това е опит да се помогне на многото родители, които нямат на разположение баби, гледачки, не могат да зарежат работата си, нито пък да плащат за частни занимални. Щастливи са онези, чиито деца учат в паралелки с по 15 деца (в клас и в занималнята), и онези, в чиито училища могат да осигурят на децата им игра, спорт, занимания извън периметъра на дървеното им столче. За повечето от децата обаче училищната занималня е изтощителна, но е единствено възможното решение.
Според Силвия Андреева, родител и наш автор,
"В училищата занималните са зле организирани, с много деца, основно в класната стая (особено през зимата), където дишат прахта по цял ден и не правят нищо, освен да напишат няколко домашни. Не е логично да има 5-6 последователни часа, след което детето да не прави нищо цял следобед (освен да се катери по главата на съучениците си и възпитателя)."
Решението, според нея, е в "равномерното разпределение на програмата така, че да има време за свободни ОРГАНИЗИРАНИ занимания и сутрин, и следобед. Като тук организирани означава целенасочени занимания с децата, но по интереси и избор.
- Целодневното обучение предполага промяна в цялостната методика, по която се учи, така че да се използва пълноценно цялото това време на детето в училище.”
Според училищния психолог Елизабета Вихрийска*:
- Липсва разбиране относно това какво значи целодневно обучение и какво значи отдих;
- В какви помещения се водят заниманията и къде е мястото за почивка;
- Полезен ли е този дървен стол за децата?
Според нея за деца, които срещат образователни трудности, целодневното обучение не е подходящо – те имат нужда от по-тиха атмосфера, иначе се демотивират, защото не се справят.
В този шум трудно се пишат домашни. Една занималня трябва да изглежда по друг начин: да се оптимизира броя деца, за да могат да получат качествено образование.
- Хубаво е да има целодневно обучение, но така, че да е най-добре за децата. Има познания как то да се прави, но не се прилагат.
Според Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите,
"Ако онези, които ползват образованието (родители-ученици), избират чрез ваучер как да се харчи субсидията за образование, те могат да имат контрол върху образователния модел. Тук говорим за самоуправление в образованието.
Вредно е взимането на институционални решения за отглеждането на децата. Образованието е част от отглеждането на децата. Вредно е децата да престояват където и да е, ако не желаят да го правят, ако ще да е от злато и слонова кост. Да се критикува лошата организация/материална база измества разговора от съществения въпрос – кой взима решенията за образованието.
- Излиза, че ние протестираме, когато решенията на държавата са лоши, но не и че нямаме възможност да взимаме собствени решения."
Остава въпроса за избора
Елизабета Вихрийска в качеството ú на училищен психолог, описва денят на децата в едно от големите Софийски училища. Нейното описание може да мотивира родителите в техния избор, и в тяхната гражданска активност:
"Когато са сутрешна смяна, в 8.00 ч. децата са доведени на училище. Средно 5 часа те трябва да бъдат концентрирани, да се съобразяват с изискванията, с правилата, с учебния процес (който невинаги е интересен), с настроенията и емоциите на всички около тях. След петия час са уморени, както и останалите деца. Затова всички стават по-шумни и агресивни.
Още по време на обяда започва надигане на вербалната и физическа агресия. След това отиват в занималнята. Учителката е друга и трябва да изучи смесена група от 30 деца, които работят с различно темпо и различни домашни. Няма време за индивидуални занимания, но ако имат късмет и времето е хубаво, ще играят навън. Ако вали, от 8.00 до 18.30 са на дървеното столче...., а има и чести случаи до 20.00 ч. да чакат при охраната!
Идват при мен и плачат, после свикват, но са уморени и променени.
Ако родителите стоят един ден в училище толкова дълго, дори без да правят нищо, ще са уморени (само от шума).
Родители, моля, мислете за децата! Тогава аз съм с тях и ги прегръщам и бърша сълзите им вместо всички вас!"
*Елизабета Вихрийска е детски психолог в 104 ОУ "Захари Стоянов", която работи при 850 обичани деца и страхотни педагози
Още от Елена Бачева