Меню

Рубрики

Защо децата не трябва да се лъжат

Защо децата не трябва да се лъжат

Една истинска история от навечерието на Втората световна война за мъката и огорчението на дете, излъгано и пренебрегнато от майка си. Детски емоции, толкова дълго време таени в душата... Децата ни ще остареят, може би носейки все още чувствата от днешното им детство: "Аз не крещях; плачех кротко, по-скоро ридаех от обида, защото бях излъгана." пише едно пораснало дете ..."буцата, която ми заседна в гърлото от лъжата и измамата, никога не можах да преглътна."           (от редактора)


Бях само на пет години и когато ходех при баба ми, а това се случваше, ако мама ме е изпратила, както тогава се употребявше израза “по някаква работа”, обичах да разговарям с вуйна, която винаги ме обграждаше с голямо внимание. Вуйна беше много млада и се занимаваше освен с всичко друго, което ù се възлагаше в един дом на заможни селяни, и с цветните градини пред и около къщата. Отглеждаше много теменужки, разноцветни мушката, карамфили от нискостеблените до саксийните. При всяко посещение ми откъсваше цветчета от най-дъхавите карамфили. Един ден двете с вуйна се уговорихме тя да ми посади клонка от любимото ми цвете в саксия, която впоследствие да си занеса у дома. Условието ù беше по-често да ходя у тях, за да го поливам.

Речено, сторено. От време–навреме с разрешение на мама ходех да си поливам карамфилчето в саксията. А то яко се захвана за почвата и блажено се развиваше под грижите на вуйна, за моя радост и голямо удовлетворение.

Пролетта пукна и разцъфна навсякъде. Моето цвете също укрепна и наближаваше денят, когато да пренеса саксията в нашата къща. Беше втората половина на м. Май, когато за пръв път се убедих, че няма вечно щастие и радост, че има и лъжа, и измама.

Бях много послушно дете. Думата на мама беше повече от закон за мен и никога не правех нищо против волята ù. Редът и дисциплината в къщата бяха привилегия на мама; баща ми не се вмесваше в нейните методи на възпитание.

В един прекрасен майски ден, когато в съседното село имаше събор с всичките въртележки и виенско колело, мама решила за себе си, че най-лесно ще е за нея да ме изпрати да положа грижи за любимото си цвете, с обяснението, че отиването до бабината къща е по заръка на вуйна ми. Аз отлетях натам като вихър. Но разочарованието ми настъпи още в мига, когато вместо вуйна, вратата ми отвори баба. Вуйна, вуйчо и братовчедите ми бяха отишли на събора в съседното село.

Полях с водичка моето цвете, поподскачах с въженцето на братовчедката ми и ето, че съборяните, т.е. гостите, ходили на събора, се завърнаха. На братовчедите ми им бяха купили по една ярко украсена гумена топка. Позволиха ми да си поиграя с техните нови топки, ама за много малко. Стана ми тъжно, че не притежавам толкова шарена топка и си тръгнах. Това беше началото на още по-тъжния край.

Пристигнах на нашата улица, а тя беше главното междуселищно шосе. Като в кошмарен сън, пред мен се изсипаха от една кираджийска (специализирана за превози) каруца майка ми с брат ми на ръце, който по това време беше бебе, баща ми и двете ми по-големи сестри. Всички бяха пременени в най-новите си дрехи като за събор. Окончателно се сринах. От мъка и огорчение легнах в канавката на шосето и заплаках. Аз не крещях; плачех кротко, по-скоро ридаех от обида, защото бях излъгана. Не исках да стана и да се прибирам у дома, защото се почувствах излишния човек на фамилията. Баща ми ми носеше зрели череши, рано-зрели, купени от събора. Аз ги изсипах в канавката и не ги докоснах.


Много отдавна съм простила тази постъпка на мама; изпитвала някакво неудобство да иде на гости с четирите си деца. Явно неписаното правило за благоприличие го е изисквало...

Оттогава изминаха много, твърде много години. В потвърждение на това ще кажа, че месеци по-късно започна Втората световна война. Но буцата, която ми заседна в гърлото от лъжата и измамата, никога не можах да преглътна. Ето защо децата не трябва да се лъжат. Няма нищо по-чисто и свято от истината. Ако мама ми беше обяснила, че не желае да ме заведе на гости, че трябва от благоприличие да не води три пораснали деца, вероятно щях да я разбера и да се съглася да остана при някоя от бабите си. Но не би.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook