Меню

Рубрики

Земетресението в душите на децата

Земетресението в душите на децата

Как реагира вашето дете на земния трус? Събуди ли се от него или вие го събудихте? Забелязвате ли промени в поведението и настроенията му след труса? Как реагира на вторичните трусове? Говорите ли за природното бедствие?

Сигурно сте се изплашили – човек се плаши, когато събитията са извън негов контрол.

Но паникьосахте ли се? Вие и възрастните в семейството. Как реагирате, когато отново и отново разлюлява?
Навярно сте чували: паниката е най-лошия съветник. И е вярно. Защото паниката е неконтролируем страх, той доминира над разума и логичното мислене, човек се подчинява само на вътрешния си подтик „бори се или бягай“, и тъй като земният трус е точно толкова неконтролируем, бягството е единственото действие. Но то е и единствено неразумното, в повечето случаи.

Една позната, иначе грижовна майка, по време на земетресението във Велинград преди доста години, бе забравила 2-годишната си дъщеря в къщата, от която бе избягала по нощница и боса в ноемврийския студ. Не ми се мисли какво би се случило, ако трусът беше малко по-силен и как би живяла тази майка, ако животът на детето беше застрашен.

Паническите действия застрашават живота на околните (човек спасява единствено себе си в такова състояние). И най-вече на децата. Дори бягството на цялото семейство да е минало без наранявания, ако разрушенията са значителни и семейството дълго време няма достъп до дома си, липсата на подходящи дрехи, храна, вода създава неминуеми рискове за оцеляването.

Още по-лошо е, че децата, свидетели на хаоса, който паническите действия създават, се плашат. Повечето от тях са „проспали“ самия трус, ако той е бил през нощта, както беше на 22 май. И е важно, когато бъдат събудени, да не се изплашат.

Защото белезите от този страх остават за цял живот.

И това е обяснимо – семейството е най-важната част от живота на едно дете, затова и неговите възприятия от събитието зависят от това как родителите му са реагирали на него.

Изследванията на деца (а и възрастни) от различни части на света, преживели земетресение, показват, че най-тежък е посттравматичният стрес на онези, които са изживели и най-тежко самото земетресение. Децата, които макар и за кратко са били разделени от родителите си при такива необикновени за тях обстоятелства, дълго след това се страхуват да не им се случи отново. Казано с други думи – да не се разруши подредбата на света, какъвто го познават. Да не бъдат изоставени. Губят вярата си, че възрастните около тях са способни да ги защитават.

Усещанията за несигурност и страх за своята безопасност са често срещана постравматична реакция и при възрастни, и при деца. Белезите на стреса може да се изразяват в агресивно поведение или пък напротив, в затвореност и необщителност. Загубата на апетит или прекалено големия апетит, други храносмилателни проблеми също може да се очакват, както и ускоряване на пулса и стягаща болка в гръдния кош. А също и неспокоен сън, кошмари, които будят детето нощем. Някои деца се „залепват“ за родителите си и ги следват като сянка, където и да отидат.

Говорете с децата си за случилото се, за случващото се. Окуражавайте ги да задават въпросите си. Сигурно вече сте им обяснили какво е това земетресение и защо то се случва – с думите, които те разбират. Ако детето е по-голямо, в училището или детската градина също са говорили за това.

Това обаче не значи, че не са необходими допълнителни обяснения. Имайте предвид, че ако нещо им е останало неясно, богатото им въображение ще запълни „дупките“. И ако им липсват повече факти, за да си обяснят смислено нещата, това въображение може да им изиграе лоша услуга, особено ако страхът по време на преживяването е бил силен. И лошото е, че съвсем не е задължително да го споделят с околните. Психолозите, работещи с такива деца, твърдят, че те не споделят точно най-големите си страхове, родени от въображението им.

Наблюдаевайте ги внимателно. Често те изразяват емоциите си в рисунките си. Или в игрите, които разиграват с куклите и с камиончетата си. Сюжетът на тези игри ще ви помогне да разберете преживяванията им.

Вторичните трусове допълнително усложняват преживяванията на децата, дори да сте им обяснили, че ще ги има и че те постепенно ще затихват. Затова внимавайте как вие реагирате на тях. Спокойствието, което излъчвате, организираността на действията ви за осигуряване на безопасност на всички вкъщи, успокояват децата (а и възрастните). Ако всеки знае кое е неговото безопасно място по време на трус, ако детето знае какво трябва да направи, дори мама да не е в стаята, това го кара да превъзмогне паниката.
И не им позволявайте да гледат телевизия – прекалено многото подробности, страховете на другите може да ги объркат още повече.

Дори да не сте знаели абе-то на поведението по време на земетресение, вече сте прочели напътствия за това поне на 20 места из нета или във вестниците. И все пак, нека ги напомним:

  • Подготвихте ли най-важните неща в „спешна“ чанта – документи, храна, вода, пари? Заредихте ли фенерчето с нови батерии?
  • По време на труса е опасно да се втурвате навън, изчакайте под здрава каса на врата или под солидна маса люлеенето на земята да спре.
  • Определихте ли личното безопасно място за всеки член на семейството в къщата? Направихте ли "тренировка"?
  • Погрижихте ли се за фиксирането на всички предмети и мебели, особено на стъклените?
  • След като излезете навън, знаете ли къде е най-близкото безопасно място – далеч от сгради и електрически стълбове?

Силните трусове напоследък се случват главно нощем, когато цялото семейство е заедно. Но ако следващият стане през деня, близките и децата ви вероятно няма да са наблизо. Затова помислете:

  • Ако детето ви ходи на детска ясла или градина, на училище, знаете ли как да се свържете с него или с отговорния за него човек? Дори ако телефонът дава заето или не работи?
  • Проверихте ли какъв е планът за действие при земетресение в съответното детско заведение? Подготвени ли са децата за изпълнението му? 
  • Ако детето е с баба или бавачка вкъщи, уговорихте ли как те ще действат и как да се свържат с вас?
  • Уговорихте ли как ще се свържете с членовете на семейството, ако телефоните прекъснат? Добре е да определите близък извън града ви да получава сведения от всички вас. Така всеки ще знае към кого да се обърне, ако намери работещ телефон.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook