Оставете им достатъчно време да се справят сами
В първите 5 години, мозъкът на детето не е напълно развит и балансиран и лявото и дясното полукълбо са в постоянна надпревара. Емоциите и логиката често си противоречат и това е особено вярно за малкото дете. Не очаквайте твърде много от Вашия малчуган. Той не е миниатюрен вариант на голям, човек. Той е все още едно очарователно нецивилизовано човече, което тепърва ще започне да схваща как работи света.
Дори когато около година-две детето проговaря и изглежда, че всичко е започнало да разбира, това не е съвсем така. По някой път си мислим, че то ни разбира, но прави нещата напук. Да, детето изпробва постоянно границите си и границите на света навън. Така учи. Чрез проба и грешка. В началото обаче, то не разбира толкова думите, колкото интонацията Ви, жестовете, мимиките. По-важното е не точно какво казвате, а как го казвате. И ние наистина използваме доста повече драматичност и повторения при общуването с малките деца, както и те с нас.
Представете си когато детето успее да направи нещо, което не е можело преди, например да се изправи, да пляска с ръце, да се спусне по пързалката. Ние казваме „Бравоооо, супееер си т.н.“ Или когато му обясняваме нещо, го повтаряме много пъти и така е редно, защото детето трябва да чуе една дума десетки пъти, преди да разбере значението ѝ и да започне да я използва. По същия начин когато се случи нещо лошо, например детето падне или се ядоса за нещо, ние е добре да продължим да използваме повече емоция в гласа си. „Да, ти падна, много те заболя. Разбрах.“ Или „Ти се ядоса, искаше топката. Да, разбирам“. Първо припознавате чувствата и желанията на детето и едва след това давате своето послание. „Заболя те, но ще мине.” ; „Искаше топката, но сега тръгваме.” Така детето ни ще се чувства разбрано и това ще намали моментите на тръшканията. Д-р Харви Карп, световноизвестен педиатър, нарича, този начин на говорене „детешки“:
- Прости думи и кратки фрази;
- Много повторения (8-12 пъти);
- Малко преувеличени тон на гласа, жестове и мимики.
Особено когато детето е разстроено е добре, да опростите думите, които използвате, да ги повтаряте неколкократно и с патос. Така детето ще може да се концентрира върху това, което казвате и ще може по-лесно да излезе от задънената емоционална улица, в която се намира.
Често когато децата се тръшкат, това е защото се чувстват неразбрани и искат много по-категорично да Ви покажат как се чувстват. А от един момент нататък им пада пердето и вече няма логика, само емоции. Много по-лесно ще Ви бъде в комуникацията с детето, ако се опитвате да разберете какво точно иска и да обръщате внимание на чувствата му, като така ще можете да хванете емоционалния изблик в зародиш и да имате по-лесна и ефективна комуникация с малкото човече.
Около първата си година детето обикновено прохожда и проговаря. Това, само по себе си е огромно постижение. Представете си, процеса. В утробата от миниатюрни клетчици в началото, зародишът преминава постепенно през целия еволюционен процес, прилича на рибка, на жабка, на кученце, на маймунче и накрая на човешко бебе, което трябва да стигне чак до дигитализацията днес. След като се роди, мозъкът и тялото му претърпяват експлозивно развитие. Оставете им достатъчно време да се вдигнат сами на два крака, да започнат да общуват с Вас и света около тях. Няма как за една година детето да има обноски и маниери и да бъде самостоятелно. Това ще му отнеме поне първите седем години.
Имайте търпение, оставяйте естествения ход на нещата, общувайте и играйте с децата си. Така ще им подарите не само хубаво детство, но и добре развит мозък. Нека се цапат и бъдат изследователи. Тяхната работа сега е да играят и да проучват, да развиват сетивата си и финната моторика, които имат пряко отношение към ученето по-късно.
В играта и общуването децата откриват света и чудесата му и изграждат индивида, който някога ще бъдат.
Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп (www.happydete.com)
