Развитие

„Не“ на раздялата

През седмия месец (периода от навършване на 6 до навършването на 7 месеца) отношенията между майката и детето влизат в нов етап. Страхът от изоставяне става реалност за малчугана и се демонстрира с желанието майката да бъде непрекъснато около него. То търси постоянно внимание от близките си, става по-срамежливо в присъствието на непознати и се разстройва, когато остава само. Тъй като нараства активното внимание, детето внимателно изследва новите лица и едва тогава прави плах опит за контакт с тях.

Понеже зрението е напълно развито, предпочита да гледа предмети с много цветни детайли. Дори може да се премести, за да вижда по-добре. Преценява разстоянието и прави съзнателни движения, за да вземе нещо. Бебето не различава кои предмети са играчки и кои не, но определено показва повече интерес към тези, които го забавляват повече. Ето защо мобилният телефон или таблетът се превръща в желана цел. И тъй като паметта и мисленето все още не са достатъчно развити, то не може да запомни и осмисли какво може да се пипа и какво не. Възможно е вече да има любима плюшена играчка, която да го успокоява, когато е разстроено.

Ако го попитате къде е даден предмет, то го търси с поглед, което означава, че започва да трупа понятиен запас и разбиране за света. Сръчността му позволява  да сключва длани около играчките и да ги вземе в ръцете си с помощта на палеца. Удрянето на предмети един в друг и възпроизвеждането на силен  шум е сред любимите занимания. Моментът е идеален да се обяснят понятията „вън и вътре“ чрез подходящи игри. Бебето използва ръцете си все по-добре и това му позволява да държи чашка с дръжки и да пие само от нея. Важен етап от развитието му е преминаването от пасивен контакт (отреагиране на предложения му контакт) към първите опити да инициира комуникация. Например, желанието на възрастния да върне играчката в полето на детето се осмисля от него като възможност за контакт. Захвърлянето и получаването на играчката (отново и отново) е не само игра, но и осъзната възможност детето да провокира със собствената си активност желана и търсена от него комуникация. И докато през шестия месец детето се фокусира предимно върху устните на говорещия, през седмия месец то може да разпознава лицевата експресия и да отчита чувствата „страх“, „гняв“ и „щастие“ у събеседника си. Играта на криеница възпитава у него „безстрашие“, защото му показва, че предметите не изчезват завинаги, когато са извън полезрението. Това е важен етап от осмисляне на връзката с майката.  Детето се научава, че дори да излезе от стаята или от вкъщи, тя ще се върне отново и всичко ще бъде наред.

Игрите на децата не са забавление, а начин за овладяване на света, в който живеят. Чрез тях те се подготвят за ефективната си социализация, развиват своя емоционален и интелектуален капацитет, тренират ефективна комуникация, научават се да мислят, да съпреживяват и да се пазят. Игрите, всъщност, продължават през целия човешкия живот, но възрастните ги назовават с други имена.

Автор: доц. Диана Димитрова