Хранене

Ако самите вие започвате да свиквате с идеята, че вече нямате бебе, вероятно предавате част от тази увереност и на детето. То се научава да дъвче все по-добре, да пие от истинкска чаша и дори да се храни само. Е, може да има и "претенции", но, замислете се – вие нямате ли претенции? Обичате ли някой да ви кара да правите нещо насила?

Например:

• да ви кара да си изядете всичко, след като вече не ви се яде?
• да ви тика с лъжица от храната, която не обичате?
• да ви казва, че ако не си изядете, значи не ви обича?
• ... или че ако не ядете ще ви накаже?

... какво още не обичате?

Разбираемо, злоядите деца и гърба към масата не са приятна гледка, но ненасилието в тези случаи е по-добра инвестиция в бъдещето. Обратното може да доведе до нежелание на детето да сяда на масата.

А твърде лакомите деца? Зависи за какво са лакоми. Ако те приемат здравословна храна и нямат наднормено тегло (проверете), едва ли ще имате повод да се замислите. Но в случай на наднормено тегло е добре да направите равносметка на храненето.

Време за забавление

Времето за хранене е и време за общуване не само за нас, но и за малкото дете. И... време за забавление :-), търсене на внимание, задоволяване на любопитството...  Иначе защо ще бръкне в чинията с две ръце или ще ви погледне усмихнато и ще пусне вилицата на земята? Е, нека го приемем като забавление за всички. Какво ще стане, ако отсега се ядосваме? Та точно сега е възрастта (между 12 и 18 месеца), за която се казва, че храната на масата е основно материал за игра. 

Споделянето на общата трапеза може да стане повод да я превърнем в

по-здравословна отвсякога:

като предлагаме предимно пълнозърнест хляб и продукти, плодове и зеленчуци, ориз, овес и др. храни в чистия им вид, а не преработени, като например:

• захар и захарни изделия, бяло брашно и сладкиши;
• готова храна от магазина, в която не сме сигурни какво има;
• пакетирани храни, от етикета на които става ясно, че съдържат сол, хидрогенирани мазнини и други добавки, които могат да бъдат потенциално вредни (не само) за детето. Прочетете за тях. 

Има някои добавки (сгъстители, подправки, подсладители, желиращи вещества, емулгиращи соли), които имат ниска хранителна стойност, но за сметка на това децата свикват с изкуствения им вкус и после отказват естествените вкусове и храни. Такъв пример са напитките – вместо с вода, предпочитат да утолят жаждата си с подсладена напитка, често газирана. Е, разбира се, винаги има изключения или изкушения, на които не можем да устоим и ние, но нека те да не се превръщат в ежедневие. 

Храна от детска кухня

Ако все още не сте ползвали детска кухня, можете да опитате. Както държавните, така и частните детски кухни се съобразяват с национални стандарти и подлежат на постоянен контрол от Българска агенция за безопасност на храните (линк), където сигнал можете да подадете и вие, при забелязана нередност. Някои кухни предлагат в менюто си дори храни с био-сертификат или специален произход. 

Детската кухня може да бъде улеснение за обедното меню, но както вече казахме, вечерята може да бъде чудесен повод за семейна вечеря.

Неправилна е практиката храната от детската кухня да се разделя на две – супата за обяд, а основното – за вечеря. Менюто на детските кухни е съобразено с хранителните потребности на детето в рамките на едно хранене. Това, което детето не пожелае да изяде, можете да предложите отделно.

Супата

Супата и бульоните са важно въведение към основното хранене, защото предизвикват отделянето на стомашни сокове, събуждащи апетита и подпомагащи храносмилането.  Ако супата е твърде много и детето не изяжда основното, можете да предложите само част от нея. 

Вода и течности

Особено важно сега е детето да свикне да пие вода...

Потребностите на децата от вода са над три пъти по-високи, в сравнение с тези на възрастните, които са 40 мл/кг ТМ (телесна маса). В периода от 1 до 2 годинки, среднодневните потребности от течности, премани чрез вода, напитки и храна, са 1100 – 1200 мл. Детето става и доста по-активно и подвижно, а с това би следвало и да ожаднява по-често. Ако искате да проверите дали детето приема това количество, можете да го изчислите приблизително: чистата вода + водата, която слагате в храната и напитките + водата в пресните плодове и зеленчуци, които приема (може да достигне 95%) + водата в млякото (в прясното мляко е 87%, в кърмата – 88%).

На деца в тази възраст не се предлага минерална вода. Изборът е между изворна, чешмяна или филтрирана през кана с филтър. Можете да я предлагате в малки количества и с умерена температура, между храненията. Още от началото, дететето би следвало да е приучено да я приема от чашка, а също да утолява жаждата си именно с вода. Носете с вас шише, оставяйте водата на достъпно място, преливайте я в интересни чаши, изобщо помислете как може да го мотивирате да пие вода. Водата пречиства токсините в тялото, а от тук нататък по някоя друга вредна храна няма как да се изключи, а с това и неконтролираното количество сол например...

Прочетете повече за водата.

Плодов сок
Ако все още не сте предложили на детето прясно изцеден плодов сок, можете да го направите постепенно в следващите месеци – с вече изпитани вкусове, без първоначално да правите комбинации. Предлагайте малки количества (30-50 мл), разреден с вода 50:50 към едно от основните хранения на детето, а не между храненията, с цел намаляване на риска от зъбен кариес и по-бавното освобождаване на захарта в кръвта. Освен че с изцеждането плодовите сокове губят фибрите си и някои хранителни вещества, в тях има твърде много плодова захар (фруктоза). В по-големи количества, тя също може да бъде рисков фактор за наднормено тегло, диабет, сърдечни заболявания. Затова зеленчуковите или плодово-зеленчуковите сокове са за предпочитане.

Бавните сокоизтисквачки (slow juicer) са предпочитан вариант, защото запазват голяма част от хранителните вещества и фибрите. 
 

Храненето в периода от 1 г до 1 г. и половина

Периодът на преходната храна продължава докъм годинка и половина. Това е общата храна, пригодена за дъвкателните възможности на детето. Целта е постепенно детето да премине към общата храна с по-едри частици. 

Продължавайте да намачквате с вилица или да накълцвате по-едрите парченца месо и зеленчук. Според последните тенденции, бобови храни (варива) се предлагат още след 7 месечна възраст, тоест би следвали вече да са въведени под формата на пюренца, добавени към зеленчуковите. Сега е момента да започнете с класиката –  ястие с боб, леща, грах. Дори нахут като пюре за мазане върху филийка или като гарнитура. Варива (=бобова храна) се предлагат поне 2 пъти в седмицата, като можете да разнообразявате. Заради по-грубите ципи, прекарвайте ястието през цедка. И не забравяйте технологията на готвене на боб и нахут – задължително трябва да се изкиснат предварително за около 12 часа, след което водата се сменя и се слагат на котлона. След завиране, водата се сменя отново и започва приготвянето им.  В магазините се продават и лющена (червена) леща и лющен боб, които са подходящи за готвене на бебето, особено в началото.

Вижте таблицата с режима на хранене в периода от 1 г до 1 годинка и половина, както и храните, техните количества и по колко пъти в седмицата да предлагате.

Кашкавал
Имате предвид, че кашкавалът се предлага на децата след навършване на една година и половина. Преди въвеждането му детето трябва да е захранено с няколко традиционни твърди храни (зърнени, месо, зеленчуци и плодове) без проява на алергична реакция.* Причината да бъде въведен след сиренето е, че е съдържа повече сол и не може да бъде обезсолен.

*Според препоръки на Американската педиатрична асоциация

------------------------------------------------------

Ако все още кърмите

от Христина Янева-Хедра

Поздравления за това, че вече една година кърмите вашето бебе – имате пълното право да се чувствате горда с постигнатото!

Годинката на бебето може да е срокът, който сте си поставила за приключване с кърменето. В този случай вероятно вече сте подготвила предварително почвата със заместване на дневните хранения. Когато сте работили постепенно и целенасочено за това, вашето бебе е имало време да замести кърменето не само като хранене, а и като средство за успокоение и приспиване с други начини, които му помагат да се справи с емоционално натоварени ситуации. Ако пък тепърва се замисляте по въпроса да отбиете, елиминирането на кърменията „между другото“ или „за ваше удобство“ може да е добра първа стъпка, като едновременно с това насърчавате пълното заместване на дневните хранения с твърди храни. Изграждането на вечерен ритуал, в който се включва партньора ви или друг близък ще ви помогне по-лесно да премахнете вечерното кърмене за заспиване, което обичайно остава последно.

Ако пък с удовлетворение си мислите, че вашата кърмаческа история е започнала добре, но ви предстоят още много месеци (или дори години) да откривате радостите и фрустрациите от кърмене на голямо кърмаче, е добре да се подготвите за лавината от учудване, неразбиране, добронамерени – или не дотам добронамерени – съвети, с които ще се сблъсквате при преминаването ви в отбора на дългокърмещите майки. Приемете ги с хумор – и просто като поредното предизвикателство, с което можете да се справите с усмивка и увереност, че правите за вашето дете най-доброто според вашите собствени разбирания и убеденост. Науката – и вече порасналото бебе – са на ваша страна :-)

Прочетете за опита на българската майка.