Родителство

Плач, инат, хленчене, агресивно поведение, смучене на пръста, конфликти в играта с други деца, могат да са признак за психична преумора. Как да я избегнете и какво да правите – прочетете.

Предлагаме ви 49 начина как да помогнете на децата да се почувстват отново спокойни

След 1 годинка детето започва да се отделя от нас, както и ние от него. Това отделяне е започнало много по-рано и е много важно за бъдещата самостоятелност на детето. Какво е отделяне, готови ли сме ние и децата ни да се "отделим", защо понякога ни е трудно, защо е важно да се случи? Прочетете в статията на Милена Каменова

Какво точно влагат хората в думата „авторитет“? Особено когато се използва за родителската роля? Често чуваме, че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали трябва много да знаем и можем? Да, но вариантът „децата трябва да имат респект от родителите“ звучи повече като „да им вземем страха“.

През септември започва детската градина. Отделяне, социализация, дисциплина, учене, самостоятелност. Каквото зависи от нас, родителите, да го направим :-) 

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...

Малкото същество си иска своето - не само да го нахранят, преоблекат и изведат на разходка, но преди всичко – да му обръщат внимание и да общуват емоционално с него. Какво е важно да не пропускаме в тези ситуации.

„Какво е живо в мен сега?” е въпрос­ – спасителен пояс за всеки родител, който иска да присъства за децата си и да гради с тях връзка, в която децата усещат, че са на разположение с пълната си подкрепа, сила и енергия. Първата стъпка към това да даваме на децата си емпатия е честен отговор на този въпрос.

Възпитанието – най-голямото изпитание, пред което се изправя всеки родител. Да покажеш на детето какво трябва да прави, да не позволиш да върши неща, които не трябва. Да го похвалиш в единия случай и да го санкционираш в другия.

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – например „удариха ме“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“ По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

Как или дали правим нещо за това децата ни да бъдат човешки същества с морал? Какво се случва в средата, в която масово волю-неволю израстват? Какви послания получават от нея и как това влияе на светогледа им? Една статия с много емоция и смисъл - от Люба Пенчева

"Погрешно е да считаме, че да вземеш предвид мнението на детето и неговият най-добър интерес, означава да се съгласиш с него и да направиш това, което то ти казва" – отговори на някои от най-актуалните въпроси за правата на детето.

Как става така, че напрежението се покачва с хиляди волта за секунди? Могат ли тези моменти да се избегнат? Трябва ли? Колко „лошо‘‘ е ставащото всъщност? 

Вътрешният свят на децата е богат. Понякога повече от нашия. Изпъстрен с въображение, образи, неясни представи, емоции, надежди, възприятия. Ако си мислим, че знаем всичко, вероятно грешим. 

Тази брошура съдържа резюме на Конвенцията на ООН за правата на детето.

Понякога забраняваме или ограничаваме децата си, защото не можем или не искаме да приемем риска да не се случи „нещо“: после ще трябва да чистим, перем, да преобличаме детето или да слагаме лепенки... Затова важно е предварително да се подготвим за последствията. Често ситуацията не налага отказ, а ние въпреки това казваме НЕ.

Майчинството ми свършва и трябва да се върна на работа, а не съм готова... Колегите ми имат нужда от мен, а детето ми е едва на годинка и ми е трудно да го оставя... Работата ми е важна, интересна и ценна за мен, но се страхувам, че ако не съм непрестанно до детето си, то ще страда... Детето ми вече е на детска градина и се виждаме за кратко вечер... ФФФ

Телевизията е вредна за децата – да, това е ясно. Помните ли си как ни се караха, че ще си развалим зрението, че телевизорът облъчва. При малко ровене се оказа, че всъщност в наши дни това е последното, от което да се притесняваме.

Казвате на малките деца, че има дядо Коледа и той им оставя подаръците под елхата. Най-малките наивно гледат костюмираните чичковци и вярват, че това наистина е Той. И може би много родители си мислят, че във всичко това няма и грам истина и все някой ден, може би съвсем скоро, ще трябва да разкрият на децата си, че дядо Коледа не съществува...