Любяща връзка

Децата се борят за оценки, борят се за титли, медали, постижения, въобще нечие одобрение. Растат пасивно, външно оценявани, приравнени, рамкирани.

Кои качества им показваме, че са ценни?...

Как или дали правим нещо за това децата ни да бъдат човешки същества с морал? Какво се случва в средата, в която масово волю-неволю израстват? Какви послания получават от нея и как това влияе на светогледа им? Една статия с много емоция и смисъл - от Люба Пенчева

Предлагаме ви 49 начина как да помогнете на децата да се почувстват отново спокойни

Всички сме чували израза „Липсват му първите седем,“ но задавали ли сме си въпроса каква истина крие тази народна мъдрост? Повечето хора си мислят, че тя е свързана само с липсата на възпитание у едно детe, но всъщност именно първите 7 години са от ключово значение за развитието на всеки индивид. Повечето от психичните проблеми и отклонения в зряла възраст се коренят не в първите седем години, а в първи дни от живота ни, дори в деветте месеца, прекарани в корема на мама.

Вътрешният свят на децата е богат. Понякога повече от нашия. Изпъстрен с въображение, образи, неясни представи, емоции, надежди, възприятия. Ако си мислим, че знаем всичко, вероятно грешим. 

„Какво е живо в мен сега?” е въпрос­ – спасителен пояс за всеки родител, който иска да присъства за децата си и да гради с тях връзка, в която децата усещат, че са на разположение с пълната си подкрепа, сила и енергия. Първата стъпка към това да даваме на децата си емпатия е честен отговор на този въпрос.

Казвате на малките деца, че има дядо Коледа и той им оставя подаръците под елхата. Най-малките наивно гледат костюмираните чичковци и вярват, че това наистина е Той. И може би много родители си мислят, че във всичко това няма и грам истина и все някой ден, може би съвсем скоро, ще трябва да разкрият на децата си, че дядо Коледа не съществува...

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – например „удариха ме“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“ По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

Какво точно влагат хората в думата „авторитет“? Особено когато се използва за родителската роля? Често чуваме, че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали трябва много да знаем и можем? Да, но вариантът „децата трябва да имат респект от родителите“ звучи повече като „да им вземем страха“.