Деца и родители

„Какво е живо в мен сега?” е въпрос­ – спасителен пояс за всеки родител, който иска да присъства за децата си и да гради с тях връзка, в която децата усещат, че са на разположение с пълната си подкрепа, сила и енергия. Първата стъпка към това да даваме на децата си емпатия е честен отговор на този въпрос.

Казвате на малките деца, че има дядо Коледа и той им оставя подаръците под елхата. Най-малките наивно гледат костюмираните чичковци и вярват, че това наистина е Той. И може би много родители си мислят, че във всичко това няма и грам истина и все някой ден, може би съвсем скоро, ще трябва да разкрият на децата си, че дядо Коледа не съществува...

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – например „удариха ме“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“ По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

Какво точно влагат хората в думата „авторитет“? Особено когато се използва за родителската роля? Често чуваме, че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали трябва много да знаем и можем? Да, но вариантът „децата трябва да имат респект от родителите“ звучи повече като „да им вземем страха“.

Майчинството ми свършва и трябва да се върна на работа, а не съм готова... Колегите ми имат нужда от мен, а детето ми е едва на годинка и ми е трудно да го оставя... Работата ми е важна, интересна и ценна за мен, но се страхувам, че ако не съм непрестанно до детето си, то ще страда... Детето ми вече е на детска градина и се виждаме за кратко вечер... ФФФ

Възпитанието – най-голямото изпитание, пред което се изправя всеки родител. Да покажеш на детето какво трябва да прави, да не позволиш да върши неща, които не трябва. Да го похвалиш в единия случай и да го санкционираш в другия.

Понякога забраняваме или ограничаваме децата си, защото не можем или не искаме да приемем риска да не се случи „нещо“: после ще трябва да чистим, перем, да преобличаме детето или да слагаме лепенки... Затова важно е предварително да се подготвим за последствията. Често ситуацията не налага отказ, а ние въпреки това казваме НЕ.

Телевизията е вредна за децата – да, това е ясно. Помните ли си как ни се караха, че ще си развалим зрението, че телевизорът облъчва. При малко ровене се оказа, че всъщност в наши дни това е последното, от което да се притесняваме.