Развитието на детето в първите години след раждането му е вълшебен период, в който буквално пред очите ни се случва чудо: едно новородено, водено главно от инстинктите си, постепенно започва да комуникира с външния свят, усмихва се, гука, произнася първите си думи и изречения, започва все по-добре да владее тялото си, прохожда, после започва да си служи умело с крайниците и крачка по крачка става все по-независимо и самостоятелно човешко същество…
Развитието на детето е биологично заложено и е трудно да бъде спряно. И все пак, ако няма подходящите условия, ако естествените инстинкти за развитие бъдат потиснати, ако детето не се чувства обградено с любов и грижи, а расте със страх и тревожност, то няма да развие своя пълен потенциал. Ако детето е лишено от стимули, от смислен контакт с други човешки същества, ако движенията му са ограничени, то това неминуемо ще даде отражение върху темповете на развитие. (Немалко са случаите на деца в домовете за деца, лишени от родителска грижа, които не проговарят или не прохождат с години поради липса на елементарна топлота, грижа и внимание към тях).
Затова е важно родителите и всички, полагащи грижи за най-малките да осъзнаят важността на първите няколко години за развитието на децата и да полагат усилия, за да създадат благоприятни условия за развитие.
Това са години, които най-често не оставят следа в съзнанието на децата и вероятно поради тази причина много хора подценяват този ключов период. Всъщност, именно преживяванията през тези години оставят най-дълбоки следи на подсъзнателно ниво и оформят нагласите и характера на детето; това е периодът, в който се полагат основите на емоционалното и на интелектуалното му развитие в бъдеще.
Това не означава строг режим от занимания по музика, английски език и танци от невръстна възраст. Не означава обстрелване на детето с карти с картинки и букви, за да се научи да чете преди три-годишна възраст (макар че има и такива течения в съвременната педагогика). Не означава и изготвяне на „учебна програма“, която детето трябва да следва, за да не остане в развитието си или пък за да израсте като гений. Без съмнение, ако в най-ранна възраст детето се занимава продължително и целенасочено с определена дейност – било то музика, спорт, чужд език или нещо друго – то ще задмине в развитието връстниците си и вероятно ще се прояви като вундеркинд.
Но подобно развитие ще задоволи по-скоро родителските амбиции, отколкото нуждите на самото дете. При това, подобно развитие в определена област вероятно ще бъде за сметка на пренебрегване и потискане на други области. Което не е в интерес на детето.
Това, от което детето има нужда за своето оптимално развитие, е по-скоро комплекс от външни обстоятелства (сигурна и безопасна среда; здравословна храна; чист въздух; движение; достатъчно, но не прекалено много стимули), човешки отношения (грижа; внимание; общуване; откликване на нуждите; разнообразие) и известна свобода, за да има възможност да играе, да изследва света наоколо и да насочва вниманието си към това, което в дадения момент му е най-интересно и съответно – най-нужно за развитието.
Съвременните изследвания на детското развитие посочват, че има няколко области, към които обгрижващият (родител или друг близък) да насочи вниманието си:
1. Изграждане на доверие към света и околните
2. Развиване на самостоятелност, увереност и самочувствие
3. Създаване на първите приятелства
4. Осъзнаване на своите и чуждите емоции
- Език и общуване;
- Логическо мислене, смятане, пространствено ориентиране;
- Познания за света;
- Физическо развитие;
- Творческо развитие.
Разбира се, тези области са взаимосвързани и е трудно да бъдат отделени една от друга (така както сме свикнали да разделяме предметите в училище); но все пак могат да дадат ориентир в какви посоки е нужно да се работи. Тези са областите, според които се изграждат програмите за ранно развитие на много места по света – както в детски градини, така и в множество виртуални образователни програми. Тези области могат да бъдат от полза и на родителите, за да им дадат идеи как да общуват по-пълноценно с децата си и как да откликнат на естественото им развитие. Защото и най-добрата образователна програма не може да замести едни грижовни, информирани и отворени към нуждите на детето си родители.
Тук може да прочетете повече по засегнатите теми:
Под 5 – ранно учене онлайн (на английски)
Ранното обучение вкъщи има значение (на английски)
