Вероятно сте чували да казват, че “малките имат по-слаб имунитет”. Да, така е. В резултат на това боледуват повече от нас. Имунитетът е способността на организма да ни защити от болестотворни микроорганизми. Тази способност се изгражда с порастването на детето. Част от имунитета ни е вроден – имунните клетки на вродения имунитет (фагоцити) са създадени още преди раждането. Те са винаги нащрек и реагират подобно срещу всички нашественици. Но имаме и придобит имунитет. Неговите елементи (В- и Т- клетки) придобиват способността да ни защитават едва след като се срещнат и опознаят своите врагове (вируси, бактерии). Дотогава битката може да бъде загубена (и детето да се разболее), но не и войната. С порастването на детето тези защитници срещат и опознават все повече врагове (болестотворен вирус или бактерия) и предават информацията за всеки един – формира се група от паметовите клетки. Регистрацията в картотеката е направена. В нея за всеки различен патоген се пази ноу хау как да бъде унищожен. Вероятността това да се случи е голяма. Има едно уточнение, разбира се, че някои данни се пазят в картотеката доживотно, а други трябва да се създават наново. Има и различни начини за опознаване на патогени (чрез случайна среща, хомеопатия или ваксинация). В науката на врага са дадени различни имена – най-често използваме болестотворни организми или патогени. Това са всички онези болестотворни вируси и бактерии, срещу които реагират нашите имунни клетки.
Във ваксината се съдържа болестотворния микроб, причинител на дадена болест. При поставянето й организмът ни си изработва антитела срещу болестта. С времето тези антитела изчезват, но в имунологичната памет остава способността да разпознае болестта и отново да изработи антитела срещу нея. Така, дори при зараза, болестта ще бъде преодоляна много по-леко и бързо.
Мерки за по-добро здраве и по-добре функционираща имунната система
Някои елементарни, но в същото време ефикасни мерки за по-добро здраве и по-добре функционираща имунната система
Какво ни прави по-силни – ролята на родителите
Вируси, теломери и микробиом: Как да програмираме в децата по-голяма устойчивост срещу заплахите за здравето?
Как да поддържаме носната лигавица
Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първата бариера срещу микробите. Затова и първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме в добро и функционално състояние носната лигавица: Как може да се постигне това? Прочетете...
Имунен отговор при грипна инфекция
Целта на вирусите е да достигнат до нашите лигавици и да проникнат в техните клетки, за да се намножат и от там – още по-многобройни – да навлязат в кръвта и плазмата ни. Как го постигат и какво се случва по пътя им, прочетете в следващите редове...
Метаболизъм, хранене и боледуване
Какво е метаболизъм и от каква храна имаме нужда по време на заболяване, за да помогнем на клетките да изпълняват своите фукции правилно и в същото време да им осигурим градивни елементи. Как храненето може да попречи на оздравяването.
Бактериите нямат шанс пред кърмата!!!
Тази снимка и текст на Вики Грийн се разпространи по целия свят благодарение на социалните мрежи. Вероятно причината толкова много хора да я споделят, е ясното показване и доказване на ефекта на кърмата. Прочетете
Повишената температура е защитна реакция на организма, която алармира за "нападение" на микроорганизми (вируси, бактерии) или за вече задействана защитна реакция. Тя е знак, че организмът е "нападнат" и се бори срещу инфекция, т.е., че имунитетът е активиран. Как точно се случва това и защо не бива да се сваля невисока температура...
Как работи имунната ни система при среща с патогени? Какво точно се случва, когато имаме хрема, подути лимфни възли, температура? Защо трябва да поддържаме лигавицата на носа здрава? Представете си "нещата отвътре" като прочетете тази статия...
След поставяне на ваксина може да се появи зачервяване около мястото на убождането, температура до 38 градуса C, неспокойствие и намален апетит. Изключително рядко могат да последват главоболие, световъртеж, гърчове, промени в кръвната картина. Това се получава обикновено при поставяне на живи ваксини, но в България се работи изключително рядко с такива.