Етикети

Колко бързо отминаха първите 6 месеца, нали? Сякаш беше вчера, когато държахте в обятията си онова крехко мъниче, с полупрозрачна кожа. Ето че вече стигнахте половината на годинката и вече гушкате едно бузесто бебе, което може да се обръща самó, да сяда или скоро ще може и което гука все повече и повече и като че ли вече започва да разбира.

„Началото на живота” е новаторски документален филм, който изследва как средата в ранното детство влияе върху когнитивното, социалното, емоционалното развитие на детето. Филмът вече е разпространен чрез Google Play, Netflix и iTunes по целия свят.

Четенето на книжки още от най-ранна възраст е важно за развитието на детето. Целта не е децата да се научат да четат, защото те още не са готови за това. Те ще овладеят четенето в училище, но много преди това, още от момента на раждането си, те се подготвят за самостоятелно четене.

Какво правите, когато например дъщеря ви отказва да помогне в кухнята? Въпреки вашите молби, тя не го прави. Или пък, когато пет-годишното ви хлапе не успява да привлече вниманието ви и накрая избухва с думите "Вие сте тъпи"! А какво ще кажете за домашните в училище – сигурно детето отлага до последно, докато накрая приключите със симфония от викове, целящи това се случи и да си легнете навреме... Ситуациите са безбройни, но вашата реакция вероятно попада в описаните от д-р Томас Гордън 12 препятствия пред общуването с децата, а именно:

Вътрешният свят на децата е богат. Понякога повече от нашия. Изпъстрен с въображение, образи, неясни представи, емоции, надежди, възприятия. Ако си мислим, че знаем всичко, вероятно грешим. 

Тази година се срещнах с над 100 родители по време на Бебемания. За първи път осъзнавам колко е важно да си говорим, лице в лице. Стотици усмихнати лица и споделени вълнения не само за настоящето и ежедневните грижи, но и за бъдещето на децата ни. Зареждащи и вдъхновяващи хора. Искаше ми се да споделя моето мнение и да обсъдим подробно с всички, но уви, нямаше време и начин. Затова тук искам да напиша накратко.

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – например „удариха ме“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“ По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

За децата не е без значение дали проявяват емоционална интелигентност. Затова обаче е необходимо възрастните около тях да са наясно със собствените си емоции...

За усвояването на звуците, думите и изреченията - едва ли си даваме сметка колко много информация трябва да обработи детето, за да научи майчиния си език. Много лингвисти говорят за „прозорец“, през който мозъкът е максимално „пластичен“ и отворен за езикоусвояване. Кога се случва това?

Какво точно влагат хората в думата „авторитет“? Особено когато се използва за родителската роля? Често чуваме, че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали трябва много да знаем и можем? Да, но вариантът „децата трябва да имат респект от родителите“ звучи повече като „да им вземем страха“.