Родителски стилове на възпитание
Според отношението им към дисциплината и връзката с детето има авторитарни родители, при които думата им е закон и мнението на детето е без значение. Счита се, че деца на такива родители израстват с по-ниска самооценка за себе си и с по-малко доверие към другите. Има разрешаващи родители, техните деца нямат ограничения и са оставени да избират и решават сами. За тези деца се казва, че често не знаят границите, но истината е, че границите са важен ориентир за тях и тяхното поведение. Третите са авторитетните родители. Както пише Лорънс Шапиро, тези родители "умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол: дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авторитетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейството, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява. Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат деца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност." В забързаното ежедневие се налага и още един тип родители - нези, които неглижират детето.
Наказания и шамари – резултати от изследване
Използването на телесни наказания намалява през последните 5 г., но около 1/4 от родителите продължават да го прилагат системно
Невероятно! Защо никой не ми е казал досега?
Така възкликват повечето родители, веднъж опитали ТЕС - техниките за емоционална свобода, познати и с общото понятие Енергийна психология. Като допълнително средство в набора с родителски вълшебства, ТЕС се явява отличен начин за справяне с предизвикателствата пред нас и децата ни.
Доналд Уиникът и „достатъчно добрата майка“ – трета част
След първите 6 месеца достатъчно добрата майка започва да отказва и да не откликва моментално на всяко негово желание. Така му помага да се свърже адекватно с реалността. С постепенното изчезване на чувството за всемогъщество на бебето, то „придобива нарастваща способност да се справя с тази „фрустрация“...
„Привързаното родителство“ и д-р Сиърс
Терминът „Привързано родителство“, популяризиран от д-р Уилям Сиърс, стъпва на теорията за привързаността на психолога Джон Боулби. Тази теория подчертава важността на здравата емоционална връзка и привързаност между детето и неговите родители за неговото бъдещо емоционално, психическо и интелектуално развитие.
