Меню

2 години

Какво може детето на 2 годинки?

Някои от нещата, които детето може на 2 годинки според стандартите и показателите за развитие и учене, са:

  1. Да бяга като променя посоката и скоростта си.
  2. Да се изкачва и слиза по стълби като се придържа.
  3. Да се назовава с името си или с лично местоимение "Аз", както и да отделя своите вещи от тези на другите.
  4. Да ви подражава в играта си: храни кукла като "майка", като прави разлика между преструвка и реалност.
  5. Да разбира и произнася думи  за хора, животни, играчки, части на тялото, облекло, мебели, храни - от неговото обкръжение.


Ръст и тегло – за периода детето наддава на тегло с общо около 1000–1200 г и увеличава ръста си с общо около 5–6 см.

Хранене – дъвче добре, храни се самостоятелно, консумира храна на по-едри късчета. Изразява добре вкусовите си предпочитания и потребностите си от храна и течности.

Безопасност – знае, че трябва да се държи за ръката на възрастния, който го придружава по време на разходки. Може да развие капачката на шише и да изпие съдържанието му.

Хигиена – проявява активност при извършването на утринния и вечерния тоалет – подпомага възрастния или понякога сам. Мие ръцете, лицето и зъбите си, съблича дрехите и обувките си. Дава знак за физиологичните си нужди от време на време.

Детето се развива в още редица аспекти, като личност, емоции и общуване, игра, учене, познание на света, език. Прочетете за тях в Стандартите и показателите за развитие и учене от 19 до 24 месеца. 

 

Как да създадете благоприятна среда за учене и развитие?

С участие на детето няколко часа на ден в подвижни игри на открито, които стимулират развитието на всички движения.

С помощ детето да се качва нагоре или да слиза надолу по стълби, а когато започне да се справя добре, насърчаване да извършва самостоятелно тези движения, като използва опората на парапета.

С осигуряване на играчки, подходящи за развитието както на грубите движения (топки с различна големина, велосипед с три колела, шейна, детски гимнастически уреди и т.н.), така и на фините (книжки, кукли, возила/коли, камиони, плюшени, пластмасови, гумени животни, кубчета, строители, лесни пъзели, играчки мебели, кухненски принадлежности и пр.).

С игра заедно с детето или наблюдаване на самостоятелната му игра и ако е необходимо, демонстриране на начини за игра с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

С осигуряване на материали (пластилин, цветни моливи, боички, изрязани и готови за лепене картинки, лепило и пр.) за развиване на изобразителните умения на детето, демонстриране на различни достъпни техники за експериментиране и изобразяване. Тези дейности са особено подходящи за усъвършенстване на движенията на ръцете и координацията им с очите.

С разнообразяване на игровата среда с повече детски музикални инструменти (барабан, китара, пиано) за пълноценно развитие на слуха, зрението и движенията.

С игри, в които се подреждат обекти, които си съответстват едно към едно (поставяне на един човек в един камион).

И още много – как да стимулирате потенциала на детето и да създадете благоприятна среда за учене и развитие през следващите 6 месеца - прочетете още съвети.

Флуорът и миенето на зъбите

Вероятно вашето дете вече прави опити да мие зъбите си само. Независимо дали му се поучава или не, важно е да следите какво се случва. Да направлявате движението на четката при нужда, а също да следите къде отива пастата "колкото грахово зърно", която слагате на четката. Навиците, върху които работите са не само за миене на зъбите, но и за изплакване на устата преди пастата да бъде погълната. Повечето пасти съдържат флуор. Децата имат нужда от него, за здрави зъби и кости. Но той не трябва да се предозира. 

"Дори и малки дози над нормата могат да предизвикат флуоридна токсикация и нейните симптоми: стомашни болки, гадене, повръщане и главоболие. Дете, тежащо 10 килограма, може да ги получи от поглъщането на от 1 до 3 милиграма флуорид. Това количество се съдържа в 1 до 3 грама паста за деца." - посочват от Fluoride Action Network. 

Продължителното предозиране с флуор може да доведе до флуороза. В най-леката ú степен, по зъбите още при пробива се откриват бели и кафяви петънца по коронката. При по-тежките форми зъбите могат да бъдат изцяло с променен цвят, силно неустойвиви и ронливи, което води до бързото им засягане от кариес и разрушаване скоро след пробива. Известно е, че флуорозата е заболяване при децата – по време на развитие на зъбите – и не се лекува. Най-застрашени са децата до 4 г., но много рискови остават до 8 г. 

Или с други думи, тренирайте с детска паста, която не съдържа флуор.

Има и още нещо, което трябва да избирате внимателно: водата. До 7 г възраст избирайте за детето води с ниско съдържание на флуор (под 0.7 mg/l). Много минерални води го надвишават, затова за децата се препоръчва изворна вода (не я бъркайте с трапезната!).

И така... при недостатъчно флуор, има повишена вероятност от кариес, а при предозиране - от флуороза.
 

Как да дадете точното количество флуор? 

  1. Вариант 1: като предлагате вода с ниско съдържание на флуор и детето си мие зъбите с флуридна детска паста (без да я поглъща).
  2. Вариант 2: избирате паста без флуор, ако питейната вода е с по-високо съдържание на флуор.

Имайте предвид, че флуорна профилактика с хапчета или капки се прави преди пробива на зъбите. Тоест, не е за вас. Както и че в някои райони питейната вода съдържа повече флуор. Тоест, добре е да се поинтересувате. 

Според НАРЕДБА No 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели – приложение 1 - максималната допустима стойност на флуориди във вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа у нас е 1,5 mg/l.

Оптималното съдържание на флуора във водата е от 0,7 мг/л до 1-1,5 мг/л в големите водоснабдителни системи, но това се постига трудно.

Според "Национален доклад за състоянието на околната среда в България през 2009 г " отклонения по показател "флуориди" има в отделни населени места в области Хасково, Благоевград Бургас и Плевен. Превишението на нормата е най-често около два пъти.

Водата в България не подлежи на допълнително обогатяване с флуор.
 

Насоки при избора на вода

  1. От бутилираните води избирайте за децата такива с ниско съдържание на флуор (флуориди) – посочени са на етикета със знака "F". 
  2. Използването на вода с посочено на етикета съдържание на флуор за приготвяне на храната на бебетата и децата, както и за пиене, ви помага в преценката за приеманото от детето количество флуор!
  3. Ако смятате, че във водата, която консумирате, има много флуор, използвайте филтър за обратна осмоза, който я пречиства от флуора почти напълно.
  4. Интересувайте се дали в детското заведение или училище на вашето дете не се провежда флуорна профилактика.
  5. За да сте сигурни в състава на водата, посочен на етикета, купувайте води със сертификат на Фрезениус институт – гарантиращ състава на водата, международно признат сертификат - проверете за наличие на такъв сертификат на сайта на съответната марка вода.
  6. При прием на минерални води, следва да се спазва принципа за редуване на минерална и друга питейна вода (например изворна). Така при един литър вода с ниска степен на минерализация (например 0.1 мг/л), и половин литър минерална вода с минерализация 2 мг/л  може да бъде приет флуорид от 0.1 мг + 1мг = 1.1 мг за един литър и половина  вода.
  7. За деца до 3 г се препоръчва избор между чешмяна (филтрирана) и изворна вода!

 

Повече по темата в статията Флуорът - полезен или вреден за децата

Защо е важно да направите изследване на кръвта и урината

Когато детето навърши 2 г, време е да го заведете за поредния профилактичен преглед при детския лекар. Най-долу ще прочетете какви изследвания се полагат на детето по програма "Детско здравеопазване", тоест, безплатно - по каса. Тук обаче има един пропуск, за който може и да не разберете: по здравна каса не се предвижда изследване на пълна кръвна картина, което значи, че лекарят няма да ви даде направление. Цената на изследването е около 10-15 лв. То е важен индикатор за разпространената сред 25% от децата между 1 и 4 години желязо-дефицитна анемия. В предишния бюлетин ви писахме за признаците на недостиг на желязо и начините да си го набавите. Писахме ви също така, че именно желязото е важно за производството на хемоглобин в кръвта.

Хемоглобинът е отговорен за пренасянето на кислорода. Молекулите хемоглобин се намират в кръвоносните съдове. Подобно на куриери, всяка от тях очаква при всяко наше вдишване, белите дробове да й предатат "кислород". От своя страна, тези молекули хемоглобин занасят този кислород от вдишания въздух до всяка клетка на нашето тяло. Благодарение на кислорода, клетките препработват приетата храна и произвеждат енергия. Представете си например имунните клетки, които ни защитават от болести – ако нямат достатъчно енергия, едва ли ще могат да се справят и детето ще боледува по-често. 
Желязото е важно за развитието на мозъка. Според научни изследвания, ако при прохождащите (периода до около 3 г) е имало желязо-дефицитна анемия, когато те станат на 11–14 години, има повишена вероятност да са по-изостанали в тяхното психо-моторно развитие, по-висока вероятност да са слаби ученици, да имат затруднения при справянето с безпокойството, в социални ситуации и с концентрацията, затруднения при задачи, свързани с визуално-пространствената памет. Тези затруднения продължават дори след нормализирането на нивата на желязото в този период. Затова, следете и осигурявайте на детето пълноценно хранене, за да не се стига до дефицити.

 

На тази възраст, освен изследване на кръв има още 2 важни профилактични мерки, които не са предвидени по каса:

1. Изследване на обикновена урина. То може да разкрие инфекция на пикочните пътища. Често протичат без симптоми, освен вдигане на температурата. В такива ситуации можете да се справите с температурата, без да подозирате, че причината е в инфекцията. Инфекцията остава неизлекувана и може постепенно да доведе до сериозни увреждания на бъбреците. Затова периодичното изследване на урина е важно. Другите превантивни мерки срещу бъбречни заболявания са добрата хигиена на половите органи, справянето със запека и ранното приучване на гърне. При лоша хигиена и особено когато детето все още ходи с пелени, а не на гърне, върху секретите, които се събират под кожичката на членчето (препуциум) при момченцата и между големите срамни устни при момиченцата, попадат бактерии. Тези бактерии преминават лесно в пикочните канали и могат да доведат до инфекция на пикочните пътища. (долноуринарна – на ниво пикочен мехур) или горноуринарна (пиелонефрит).

Поради това, почистването на половите органи е важна част от профилактиката на инфекциите на пикочните пътища. Основното почистване на половите органи е препоръчително да се прави след баня, като използвате стерилна марля, а не памук. Наш консултант по тази тема беше проф. Анелия Буева.

2. Ако имате момче – лекарят е добре да провери за състоянието на члена и тестисите.

Що се отнася до члена – възможно е кожичката, която покрива главичката му (тази кожичка се нарича препуциум), да не позволява неговото заголване. Това се нарича фимоза. Постепенно към 5-7 годишна възраст се стига до пълното заголване на пениса. Дотогава лекарят следи за нараняване (понякога с кървене) при насилствени опити за отлепяне на кожичката, както и от инфектиране на мястото поради лоша хигиена (виж т. 1). Ако все пак по време на уриниране тази кожичка се изпълва от урината и се издува като балон, ако детето има трудности при уриниране, заведете го веднага детето при личния лекар или при детски уролог.

Що се отнася до тестисите – мястото им е в торбичката, наречена скротум. До 1-2 годишна възраст би следвало да слязат окончателно там. До тогава състоянието не причинява проблеми с уринирането и като цяло. Цялата идея е, че организмът има създаден рефлекс да поддържа точно определена температура в тях. Това е точната температура, от която в бъдеще ще се нуждае спермата. Ако е твърде горещо, те се спускат надолу, за охлаждане, но ако е студено или влажно – се издигат нагоре – близко до тялото, където е по-топло. При децата издигането става и при нервно напрежение. Но все пак, ако не слязат надолу до навършването на 2 години, могат да повлияят на способността на бъдещия мъж да произвежда сперма и да има деца, както и да увеличат риска от развитие на рак на тестисите.

При всички случаи, във всеки един момент, ако забележите подуване, зачервяване или болка в областта на скротума (торбичката), незабавно потърсете консултация с лекар. 


Темата е подготвена от Елена Бачева
Консултант – д-р Захаринка Гочева
Източници: http://healthywa.wa.gov.au/Articles/S_T/Testicular-conditions

 

Време е за поредното посещение за профилактичен преглед при детския лекар. Какво се очаква на тази възраст:

Прегледи по програма "Детско здравеопазване"*

  1. Обстоен преглед на здравословното състояние (2 пъти годишно, през 6 месеца)
  2. Измерване на ръста, теглото и обиколката на гърдите (2 пъти годишно, през 6 месеца)
  3. Оценка на психическото развитие (1 път годишно)
  4. Изследване на физическото развитие (1 път годишно)
  5. Изследване за чревни паразити (1 път годишно)

*по програма Детско здравоопазване на НЗОК, полагат се безплатно, за изследвания и преглед от специалист се дава направление от личния лекар на детето.
 

Дневникът на мама и татко препоръчва още:

  1. Изследване на пълна кръвна картина - важно за установяване на желязо-дефицитна анемия, която се среща при 25% от децата на възраст между 1 и 4 г. (Цена - 10-15 лв) и е свързана с развитието на мозъка, имунитета и др.
  2. Изследване на обикновена урина - важно за откриване на бъбречни инфекции, които чести протичат без симптоми, но водят до сериозни бъбречни заболявания!
  3. При момчетата: Проверка на състоянието на члена и тестисите от лекаря – ако не слязат надолу до навършването на 2 години, могат да повлияят на способността на бъдещия мъж да произвежда сперма и да има деца, както и да увеличат риска от развитие на рак на тестисите.

 

 

Харесай ни във Facebook