Препоръки на световната здравна организация от 2019 г

Препоръки за физическа активност

Децата между 3 и 4 г трябва да прекарват поне 180 минути (3 часа) в различни физически дейности при всякаква интензивност, от които най-малко 60 минути в умерена до интензивна физическа активност, разпределени през целия ден; повече е по-добре.

Препоръки за време в седящо положение

Децата между 3 и 4 г:

• Не трябва да бъдат задържани за повече от 1 час (в детски колички) или да се оставят седнали за продължителни периоди от време.

• Времето пред екран трябва да бъде не повече от 1 час за целия ден.

• Когато са седнали, се насърчава четенето и разказването на истории от грижещия се.

Препоръки за време за сън

Децата между 3 и 4 г трябва да имат 10–13 часа сън с добро качество, включително дрямка, с едно и също време за лягане и събуждане.
 

Вижте препоръките за всички възрасти до 5 г тук.

---

Внимание: Препоръките са предназначени за всички здрави деца. Грижещите се за деца с увреждания или друго медицинско състояние могат да потърсят допълнителни указания от здравен специалист.

Замисляли ли сте се защо някои хора имат проблем със зрението? Вероятно ще кажете, че се предава с гените и ще чакате, докато се случи. За гените – няма да сгрешите, но не забравяйте, че в първите години техният ефект върху развитието на зрителната система може да се намали. Как?

Заведете детето на профилактичен очен преглед,

защото може да се окаже, че има късогледство, далекогледство, астигматизъм или кривогледство. Вероятно е детето да не се справя и представя добре, заради това, че не вижда, а вие дори да не подозирате за това. Но, ако не вземете мерки сега, тези малки проблеми с очите могат да породят и голям проблем, какъвто е мързеливото око (амблиопия).

Лекарите следят най-много за амблиопия във възрастите 1, 3 и 6 години, защото тя е причина за повечето от случаите, довели до намалено зрение във възрастта под 60 години. 3% от децата до 6 г по света имат амблиопия. 

Какво означава мързеливо око?

Намалено зрение на едното или двете очи, което се развива без да се открие аномалия в зрителната система, нарушаваща нейната анатомия и функция.

Ако забелязвате кривене на очите, ако зениците не са еднакви – например едната е бяла, или забележите, че детето не вижда добре – това са сигнали за мързеливо око. Когато разликата между зрението на двете очи е по-голяма, в мозъка постъпва информация главно от по-ясно виждащото око. Постепенно то става водещо и изгражда много повече връзки с мозъка, отколкото е нормално. Това става за сметка на другото око, което не изгражда такива връзки или изгражда твърде малко. Така то постепенно става "мързеливо", не подава достатъчно информация на мозъка и той спира да го използва. Без да се използва, това око не само че не се развива, но дори обратното – деградира.

Вероятността да имат мързеливо око е по-голяма за децата, чиито родители носят очила или имат същия проблем, както и за преждевременно родените и родените с ниско тегло.

 

Зениците не са еднакви – вродена катаракта (перде)

Очите кривят навътре - езотропия

Защо е важно да вземете мерки сега?

• Причина 1: Защото състоянието може да се подобри единствено до около 8 годишна възраст и най-добри резултати се получават при ранно начало на терапията. Затова очният преглед на 3 години е много важен – тогава детето говори и разбира, а така може да съдейства. Навременното изписване на очила или отстраняване на проблема предотвратяват или стопират процеса на развитие на мързеливо око.
• Причина 2: Защото е важно, когато детето започне да чете и пише, то да вижда отлично. Възможно е да не се справя с четенето, писането, уроците, без да е ясно защо. Как ще се чувства? А какво ще си помислите вие? Търсенето на причината може да коства време, напрежение, ниско самочувствие у детето.

Как да откриете, че детето не вижда добре?

Очният преглед е най-сигурният начин да си отговорите на този въпрос. Прегледът на 3 г. се прави най-вече за превенция на развитие на “мързеливо око”. Което ще рече – лекарят да открие дали при вашето дете има риск да го развие и ако има такъв, да назначи лечение и следващи прегледи. А ако вече има налично “мързеливо око”, то неговото ранно диагностициране ще има за цел да спре процеса и да спомогне за повишаване на зрението на засегнатото око или очи.

Ранни сигнали за проблем можете да откриете така:

1. Наблюдавайте на какво разстояние от телевизора сяда детето, за да вижда. Ако сяда твърде близо - опитайте се да го преместите по-далеч.  Ако то отказва, може да е защото не вижда добре.
2. Следете дали присвива очите в опит да види нещо – честото присвиване също е знак за късогледство.
3. Проверявайте, когато разглежда книжки, взира ли се в тях? Вземете книжката и проверете от какво разстояние му е най-лесно да я разглежда. Ако бързо се уморява, почва да търка очичките или да казва, че го боли главата - може да става дума за далекогледство.
4. Проверявайте как вижда с едното и с другото око. По-често децата не осъзнават, че имат проблем с едното око, ако другото компенсира с добро зрение. Затова, опитайте да закриете едното, а после другото око. Ако има проблем, малките деца реагират с раздразнимост, когато се закрие здравото око. Веднага казват, че не виждат. Възможно е да има “мързеливо око” .

Дори да не откриете нищо, имайте впредвид, че понякога очните проблеми остават невидими и само преглед при специалист може да ги установи.

 

Кое е по-добро за очите – таблета или играта навън?

Родителите може да са ви предали своите гени на късогледството! Може да са ви предали и своите зрителни навици, разбира се :-) А гените, в комбинация със зрителните навици, могат да доведат до поява или прогресия на късогледство. 

Колкото повече време детето прекарва с екран или книга на разстояние по-малко от 40 см, толкова по-принудено е окото да стане късогледо, за да свикне да работи на това малко разстояние. 

Но да не бъдем крайни. Малко телевизия или таблет не вредят, стига да не се прекалява. Съветът на очните лекари е не повече от един час на ден. Проблемът не е, че детето прекарва по един час на ден пред екрана, а че не дава почивка на очите. При децата, най-добрата почивка на очите от "близките" срещи с екраните, а по-нататък и с книгите и учебниците, са игрите и разходките на открито и спортът. 

Прочетете повече по темата в статиите:

1. Далекогледство
2. Късогледство
3. Астигматизъм

По текстовете работиха д-р Гергана Светославова и Елена Бачева

 

 

 

През септември започва поредното начало. Начало на детската градина. Кои са въпросите, които са важни?

Отделяне от вас

В първата година детето възприема себе си и своята майка като едно цяло. Отделянето му от нея е важно да се случи в периода между 1 и 3 години. Понякога то е болезнено. Резултатът е тревожност, плач, съпротива от страна на децата. Често децата усещат, че самите родители изпитват тревожност и не са готови да ги пуснат. Осъзнаването на това от родителите понякога е трудно. Но погледнато в перспектива – съвсем скоро ще искаме децата ни да бъдат самостоятелни, да умеят да решават проблемите и да се справят с емоциите и болката. Това е част от естественото им развитие и Отделянето е важна част от този път. Затова ви предлагаме отделен материал по темата...

---

Отделянето на детето от нас – криза и порастване
След 1 годинка детето започва да се отделя от нас, както и ние от него. Това отделяне е започнало много по-рано и е много важно за бъдещата самостоятелност на детето. Какво е отделяне, готови ли сме ние и децата ни да се "отделим", защо понякога ни е трудно, защо е важно да се случи? Прочетете в статията на психолога Милена Каменова
 

---

Честото боледуване

Имунитетът е способността ни да се защитим от болестотворни микроорганизми (вируси, бактерии или накратко наричани патогени). За това отговарят нашите имунни клетки, които реагират при среща с тях – реакцията може да се изразява например във вдигането на температура, отпадналост, загуба на апетит, появата на хрема. С някои от имунните клетки се раждаме, а други придобиват способността да ни защитават едва след срещата си с врага (болестотворен вирус или бактерия). Но затова е нужно време. При малките деца тези имунни клетки просто нямат достатъчно опит с вирусите и бактериите, затова малките са по-болнави. Детската градина им дава възможност да общуват, като подобряват имунитета си при среща с микроби.

Но има и още нещо. Някои деца се срещат често с патогени и въпреки това боледуват всеки път, без да развият имунитет към тях. В тези случаи, възможно е да сме подценили ролята на добрите бактерии. Те са тясно свързани с имунитета ни – обучават имунните ни клетки да се справят с патогените и им помагат да ни защитават от тях. Често обаче ние не се грижим добре за добрите бактерии – като не им осигуряваме от любимата им здравословна храна, държим на прекалената стерилност в дома и средата, в която играе детето (полезни бактерии се получават и от играта сред природата), бързаме с антибиотиците и лекарствата, вместо да оставим време на имунните клетки да се запознаят с поредния вирус или бактерия. Прочетете повече за Имунитета и за Добрите бактерии. 

Социализация

Става дума за общуването с възрастните и с другите деца. Нормално е детето да  умее да общува с другите, спазвайки правила на поведение според ситуацията, както и да умее да отстоява своето. То обаче все още не може да контролира емоциите си. В този смисъл е важно да се знае понятието Емоционален Коефициент (ЕК). Според Лорънс Шапиро, автор на книга и методика за обучаване на деца в ЕК, емоционалният коефициент е по-важен за успеха на детето, от коефициента на интелигентност, но за разлика от коефициента на интелигентност на нашите деца, емоционалните и социалните им умения се влошават. Сред тях са и уменията на децата да се сприятеляват и поддържат приятелствата си, да работят по групи, да говорят и слушат ефикасно, да се доказват, да се противопоставят на грубияни, да се учат на съпричастност към другите.

1. Информирайте се от Госпожата

В някои детски градини децата са много и индивидуалното наблюдение и подход са невъзможни и при най-доброто желание на учителките. Със сигурност обаче, те могат да ви съдействат (както и вие на тях). Наблюдението на детето по време на игра може да ви ориентира за неговата социализация. Правете го лично при всяка удобна възможност, но и разпитвайте учителите за това как играе детето – дали се включва в играта на другите или ги наблюдава отстрани, или играе самостоятелно. Дали има отношение към чуждата игра. Ако откриете, че обичайното поведение на детето е да не играе с останалите, потърсете причините, консултирайте се с психолог. 

Прочетете повече за: Рисковете за детето от продължителния престой в детско заведение и как родителите могат да подпомогнат социализацията на детето.

Дисциплина

Дисциплината е важна за сигурността на детето и вашето спокойствие. Когато говорим за дисциплина, говорим за наличието на граници, правила, ред и разбирателство. И говорим за поведение, което може да бъде приемливо или неприемливо според мястото и ситуацията – спомнете си приказката "Ти къде се намираш?". Някои деца се справят трудно с дисциплината. Някои учители също. Някои родители също. Просто не е лесно. Понякога децата в една група са толкова много, че се губи най-ценното - индивидуалният подход. Но все пак, ролята на родителите остава, независимо колко са децата – всяко от тях се учи на дисциплина както в детската градина, така и у дома. 

1. Родителски стилове на възпитание

Според отношението им към дисциплината и връзката с детето има авторитарни родители, при които думата им е закон и мнението на детето е без значение. Счита се, че деца на такива родители израстват с по-ниска самооценка за себе си и с по-малко доверие към другите. Има разрешаващи родители, техните деца нямат ограничения и са оставени да избират и решават сами. За тези деца се казва, че често не знаят границите, но истината е, че границите са важен ориентир за тях и тяхното поведение. Третите са авторитетните родители. Както пише Лорънс Шапиро, тези родители "умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол: дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авто­ритетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейст­вото, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява. Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат де­ца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност." В забързаното ежедневие се налага и още един тип родители - нези, които неглижират детето. 

1. Първата възрастова криза

Между 2,6 г и 4 г детето преминава през своята първа криза на възрастта. Това е перид, в който детето детето иска да опознае света само – да прави нещата само. Аз сам. Спазването на чужди нареждания се възприема като диктатура. В действие влизат тръшкането, тропането с крак, хапането и други хватки с възрастния. И тук идва важната роля на авторитетния тип поведение към детето, както у дома, така и в детската градина. Разбирането на детето, но и спазването на правилата и нормите понякога са предизвикателство в голямата група деца в детската градина.

1. Хиперактивните деца

Напоследък за много деца се казва, че имат "хиперактивно поведение". Важно е да знаете, че има разлика между хиперактивно поведение и диагнозата Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Причина за импулсивно, хиперактивно поведение, може да бъде родителския стил на възпитание и средата в детската градина или училището. Може да бъде начина на хранене, проблеми с примитивните рефлекси, изпълнителската функция на мозъка и др. Прочетете повече. Логопедът или психологът към детската градина могат да помогнат.

Учене 

Често бъркат ученето с образованието. Ученето започва с раждането и дори преди него и продължава през целия живот. Дори запознанството със собственото тяло и неговите възможности е част от ученето. Малките деца учат активно – чрез всичките си сетива, проби и грешки, преживявания и неуспехи и най-вече, чрез играта. Особено чрез свободната игра. С други думи – не е нужно да запълваме всяка минута от времето им с организирано учене и занимания. Най-важното, което би трябвало да развие в детската градина е интересът и любопитството, защото именно те са движещата сила на всяко учене, а това става чрез играта. 

1. Следете развитието

Нещо важно обаче, което е добре да започнете да следите още в детската градина и за което може да ви обърнат внимание, е развитието на някои умения, включително интелектуални умения, които ще бъдат важни по-нататък, за неговата училищна готовност, като например: говорните умения, фината моторика на ръката, способността да създава собствени изречения и да разбира чужди изречения, паметта и др. (Следете за тях в нашите предстоящи възрастови страници). Не пропускайте консултациите при детския логопед и психолог, които могат да ви съдействат в проследяването на развитието). В този период могат да бъдат разпознати и рискове за бъдещи обучителни трудности като например дислексията. Открити достатъчно рано, те са преодолими. Прочетете повече в раздела Обучителни трудности. Разпитвайте за това и учителките в детската градина.

Базови умения Преди всичко, помогнете на вашето дете да развива своята самостоятелност. Научете го на някои основни умения за самообслужване: да се облича само, да се закопчава, да си завързва връзките на обувките. Ако все още му е трудно, помислете за тениски, обувки с лепенки вместо връзки и т.н. Поощрявайте го да се храни само, да сяда на масата с измити ръце, да се храни бавно и чисто и да не говори с пълна уста. Научете го да се грижи за личната си хигиена, както и самостоятелно да ползва тоалетната. След 3-годишна възраст е добре да използвате  детска седалка за тоалетна чиния, а не гърне. Обогатете общите му познания: научете го да разпознава частите на тялото, цветовете и формите, обектите и тяхната употреба, звуците в заобикалящата го среда (лаенето на куче, клаксона на колата) и т.н. Обяснете му пространствените отношения: ляво-дясно, вътре-вън, горе-долу, отпред-отзад, около, над, между и т.н. Кажете му числата от 1 до 10, помогнете му да си изгради представа за количествата – 1 ябълка, 2 круши. Разкажете му за парите - левове, стотинки; за вашите професии. Окуражавайте го  да ви задава въпроси. Добре е то да знае трите си имена, адреса и телефонния си номер. Насърчете вашето дете да общува с околните: да бъде вежливо и да спазва определени правила на поведение, да участва в игри по роли, да си събира и подрежда играчките. Научете го да изслушва внимателно другите, когато говорят. А и вие не забравяйте да го изслушвате. Нека то да свикне да изпълнява лесни домакински задължения и да пази личните си вещи. Дайте му възможност да прекарва известно време без вас сред други хора (роднини, възрастни приятели и т.н.), за да се адаптира по-лесно в детската градина. Поощрявайте приятелството му с други деца – от квартала, на приятелски семейства и т.н. Научете го да се справя с малките разочарования. Помогнете на детето да натрупа впечатления за заобикалящия го свят: посетете зоологическата градина и му разказвайте за животните. Отидете на плажа, плувайте и събирайте мидички. Организирайте пикник в планината, събирайте шишарки, жълъди и листа. Направете  си хербариум. Правете заедно разни неща вкъщи – разтребвайте, печете сладкиши и т.н. Осигурете много хартия (гърбовете на ненужни документи вършат идеална работа), цветни моливи, пастели, така че детето ви да може да “пише” и да къса. Научете го да рисува прости фигури. Разказвайте му приказки, заведете го на куклен театър и на цирк. Подберете някои интересни предавания по телевизията, които то да гледа. Запознайте го с компютъра, купете му някои подходящи за неговата възраст програми и игри. Но не го оставяйте да стои пред телевизора или пред компютъра с часове. Специалистите препоръчват дневното “екранно време” – общото време, прекарано пред телевизор и компютър – да не надвишава 1-2 часа.  Развивайте езика на детето: четете му книжки и разговаряйте с него всеки ден. Покажете му колко важни са писането и четенето. Ако е подходящо, казвайте му какво четете или пишете вие в момента. Окуражавайте го да говори с цели изречения и да се изразява ясно, да ви разказва за преживяванията си, да обсъжда с вас чути или видени по телевизията истории. Учете го на песнички и стихотворения. Запознайте го с някои букви от азбуката, научете го да си пише името и да го разпознава, когато е написано. Научете вашето дете да спазва някои важни правила за безопасност: за да го предпазите от опасностите, които го “дебнат” в съвременния дом – електрическите контакти и уреди, острите предмети и т.н., добре е да му покажете тяхното действие и какво може да се случи с тях. Учете го на основните правила за безопасност на улицата още докато е малко и вие го водите за ръка. Подкрепяйте нуждата на детето от движения: поощрявайте го да ходи, да тича, да скача, да се катери и т.н. Научете го да хваща голяма тупкаща топка, да подскача няколко пъти едно след друго на два крака, да тича и да спира по сигнал и т.н. Правете  редовно разходки на чист въздух. Ако сте поставили основата на тези умения, ако вашето дете може да внимава активно 15-20 минути и да изпълнява кратки напътствия, можете спокойно да го запишете на детска градина. Това са умения, които се изграждат през цялата предучилищна възраст и изискват търпение и постоянство от страна на родители и възпитатели, но е много важно основата им да бъде поставена още преди постъпването в детската градина. Базовите умения са от книгата Как да подготвим детето за детска градина с автор Олга Георгиева.  Ако сте поставили основата на тези умения, ако вашето дете може да внимава активно 15-20 минути и да изпълнява кратки напътствия, можете спокойно да го запишете на детска градина. Това са умения, които се изграждат през цялата предучилищна възраст и изискват търпение и постоянство от страна на родители и възпитатели, но е много важно основата им да бъде поставена още преди постъпването в детската градина.

Рутина

И последно, но не на последно място. За да се развива и справя добре, детето има нужда да знае какво предстои и как е организиран денят му. Това му дава сигурност. Но също има нужда от балансирано и правилно хранене, достатъчно сън през нощта, достатъчно движение и време за игра сред природата. А по отношение на дневния режим в детската градина, сънят и храненето понякога са предизвикателство, към което се налага индивидуален подход, дано такъв да е възможен.

---

 

Адаптация в детската градина: наистина ли?

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...
 

Списък с покупки и насоки за детската градина

Предстои ви пазаруване за детската градина? За улеснение вижте списъка и кратките съвети към него.