Астигматизъм при децата
Обектите, които гледаме, отразяват светлина. Тази светлина, под формата на светлинни лъчи, преминава през очните среди и тогава ние възприемаме (разбираме) какво гледаме. Тези светлинни лъчи нормално се пресичат (фокусират) в една точка, наречена макула. Оттам информацията за това, което гледаме, се предава от двете очи по зрителните пътища към мозъка и ние я възприемаме. Образът на това, което гледаме, трябва да попадне в тези точки и в двете очи – те си кореспондират, за да предадат заедно пълната картина на това, което виждаме. Ако обаче образът не попадне в кореспондиращите точки на двете очи или образът, който попада там е неясен, тогава и това, което се предава към мозъка, е неясен обект. Елементите, от които зависи най-общо окото като оптична система са:
1. Оптични среди на тази система с техните коефициент на пречупване на светлината и дължина на окото;
2. Фокусната точка – мястото, което нормално би следвало да съвпада с макулата.
Когато сноп успоредни лъчи премине през очните среди и се пречупи така, че те да се съберат и попаднат върху ретината, тогава там се формира ясен образ. Тогава светлинните лъчи се пречупват еднакво във всички меридиани. При астигматизъм обаче пречупването не е еднакво.
За астигматизъм говорим, когато кривините на роговичната повърхност са различни и пречупват с нееднаква сила, поради което образът в ретината е неясен. Получава се повече от един фокус, защото не може да се получи пресичане в една точка на успореден сноп лъчи.
- Степени на астигматизъм
Разновидностите на астигматизма са свързани с физиологичните особености на окото.
Обикновено вертикалният меридиан на роговицата е по-силно пречупващ и съществува т.нар. Физиологичен астигматизъм, който е от порядъка -0,50 до -1,0 диоптъра. В тези случаи при децата рядко се изисква корекция с очила. Говорим за нискостепенен астигматизъм.
Другият вариант, в който по-силно пречупващият меридиан е хоризонталният, говорим за обратен или извън правилото астигматизъм. Тогава, дори и в малка степен, той може да създаде проблем.
Признаци
Независимо към коя категория спада, астигматизмът предизвиква:
- неясно виждане наблизо или надалеч
- главоболие
- напрежение в очите
- зачервяване
- често мигане и търкане
- поява на ечемици
- възпаление на клепачите
Вижте по какво може да разпознаете, че детето има проблем с очите.
Кога е нужна корекция?
Обикновено децата успяват да компенсират нискостепенен астигматизъм чрез присвиване на клепачите или като гледат настрани или главата е в определена позиция. Ако обаче се появят оплаквания като горепосочените, то това са показания дори и в ниска степен да бъде коригиран астигматизмът.
При по-високи степени обаче, астигматизмът не може да бъде компенсиран и окото никога не получава ясен образ. Това е генетично заложено и вродено и започва да се проявява след 2 годишна възраст. Точно затова може да стане причина за развитие на мързеливо око, ако е в по-висока степен (над 2,5 диоптъра двуочно астигматизъм или разлика между двете очи, по-голяма от 1,5 диоптъра астигматизъм ).
Защо е важно да вземете мерки сега?
Ако бъде навременно открит и коригиран с очила, крайния негативен ефект на астигматизма върху зрителната система може да бъде предотвратен. Затова не пропускайте да поискате от лекаря на детето направление и да направите профилактични очни прегледи на 1 г. ,3 г. и 6 г. Заведете детето на лекар и в случай, че забелязвате някой от горе-посочените признаци за астигматизъм.
Корекция на астигматизма
Корекцията става с т.нар. цилиндрични стъкла. Те коригират образа в точно определена ос, спрямо най-силно пречупващия меридиан, но на външен вид не се различават от очилата за късогледство или далекогледство.
Не е рядък вариантът пациентът да има късогледство или далекогледство в комбинация с астигматизъм.
Препоръчително е определянето на корекция за астигматизъм да става отново след разширяване на зениците. При наличие на по-висок диоптър се налага да се проследи как детето понася очилата и дали развива достатъчно зрението си.
Най-често диоптърът на астигматизма се стабилизира след 2 годишна възраст и не се увеличава с времето.
Рефракционните аномалии са често срещани както в детска, така и в зряла възраст. В световен мащаб близо 150 млн. души са със силно намалено зрение поради рефракционна грешка, част от които поради ненавременно диагностициране и коригиране. При късогледство и астигматизъм има и генетична предразположеност. Затова тези проблеми са едни от основните, за които следим в предучилищна възраст. Понякога, макар и пренебрежими, те оформят поведението на детето и могат да доведат до негативни последици в неговото бъдеще. Това налага родителите да следят и провеждат профилактични прегледи на децатана 1, 3 и 6 г., да са запознати с рисковите фактори и симптомите, за които да следят. Рефракционните грешки не са заболяване, те са особеност на окото, която обаче може да се превърне в проблем, ако не се открие и коригира.
Още от д-р Гергана Светославова