Ерата на комуникациите започва... сега
(от навършване на 1 до навършване на 2 месеца - т.нар. втори месец)
Бебетата не говорят. Това не означвава, че и вие не трябва да им говорите. Бебетата се научават да комуникират преди да проговорят. Първо откриват гласа си, после речта, като ви имитират. Представете си, какво би било, ако няма кого да имитират? Освен това, общуването е много повече от говорене. То е връзка, за която са нужни поне двама. Представете си, какво би било, ако бебето няма с кого да общува? Мама безпогрешно се разпознава: по аромата на кърмата, по гласа. Когато му говорите успокояващо или му пеете, то замира и като че ли се заслушва в думите. Особено, ако сте мама. Нима можете да си помислите, че не разбира? Ако досега бебето плачеше неосъзнато – този вроден рефлекс (инстинкт) вече започва да изчезва и постепенно ще започнете да разпознавате причината за плача – според неговата емоционална окраска, той започва да означава глад, болка, нужда от внимание и т.н.
Емоцията дава съвсем различен нюанс на усмивката. Сега тя е най-голямото постижение. Провокираната, широка усмивка в отговор на вашето внимание. Онази, в която участват очичките и цялото лице. Можете ли да останете безучастни? Усмивката е първият „разговор“ помежду ви по темите: „има ме“, „радвам се да те видя“, „ние сме заедно и това няма да се промени“. Неслучайно наричат тази усмивка "социална".
След седмата седмица, ако хванете ръчичките на детето и се опитате да го повдигнете, ще забележите, че главичката леко изостава назад. Подхванете го под мишниците и крачетата ще останат свити, но ако докоснат твърда повърхност – то ще се опита да върви, поставяйки единия крак пред другия. Някои автори споделят, че поставено във вода, то би могло да плува спонтанно, но все пак е разумно уроците по плуване да започнат след третия месец.
През този период майката вече е в състояние да разгадава безпогрешно чувствата и нуждите на детето. Един от трудните периоди е появата на колики, които са част от адаптацията и объркват младите майки. Спокойните, уверени жени, със сангвиничен темперамент имат по-малко проблеми с коликите на децата си. Може би защото са способни да запазят самообладание и ефективно да подредят деня си.
Няма все още няма отговор на въпроса защо има ревливи и по-малко ревливи бебета. Истината е, че се раждаме с вграден темперамент и предразположеност на нервната система към външни стимули - т.е. бебетата се делят (най-общо) на „спокойни“ и „неспокойни“. А майките често се квалифицират като „тревожни“ и „уверени“. Представете си какво се случва когато на неспокойно бебе се падне тревожна майка!?
Настоящи цели:
Детето да започне да се усмихва осъзнато и да издава гласни и гърлени звуци.
Какво е важно:
Да го стимулираме да задържа погледа си върху нас и различни предмети (играчки), за да се усмихва. Да му говорим, за да се опитва да ни имитира.
Защо в важно: Усмивката и вокализирането са първите признаци за привързаност и развитие на комуникативни умения. Важно е да ги има, за да знаем, че в бъдеще детето ще умее да общува и създава социални контакти. Гърлените звуци са подготовка за появата на членораздени звуци. Комуникацията стимулира развитието на мозъка.
Как го стимулираме:
Социалната усмивка е свързана с умението на бебето да задържа погледа си върху нещо или някого. Затова, на този етап стимулираме задържането на погледа – то е подготка за следващото умение – проследяването с поглед, което до навършването на 3 месеца ще трябва да постигнем.
Задържането на погледа се стимулира с поставяне на предмети и играчки пред детето, но тъй като в тази възраст то фокусира на разстояние едва около 25-30 см. от очите – добре е да са на такова разстояние – например, играчките над леглото да не бъдат директно над главичката, а към корема – да го има това разстояние.
Усмивката може да се стимулира като използвате всеки момент, когато детето е спокойно. Не е необходимо да планирате конкретни моменти. Можете да го правите по време на ежедневните грижи към него, като превърнете и комуникацията с него в не по-малък приоритет от всички останали нужди. Но е важно, когато общувате с детето да сте напълно отдадени на това и цялото ви внимание да е насочено към него. Дори и да извършвате някаква физическа дейност, може тя да е „тема за разговор“ с бебето. Например, когато го преобличате, вместо да сте фокусирани в дрехите, може да използвате момента, за да обясните колко хубаво ще изглежда с новите дрешки, като използвате подходяща мимика и интонация. Дори и да не разбира думите, бебето ще „улови“ приятните нотки в гласа ви, което ще доведе до положителни емоции у него. Най-класическата игра да дрънкате пред него с дрънкалка (особено ако е с ярък цвят), се оказва много полезна. Важно е да дрънкате и да я местите отляво надясно, за да се научи да я проследява.
Четенето, музиката, пеенето, ритъмът също са изключително стимулиращи развитието на мозъка.
Автори: доц. Диана Димитрова, Гергана Димова, Елена Бачева
За да можете да общувате с детето и то да реагира с усмивка и звуци, както и да проследява с поглед, то трябва да може да се заслушва във вас и да ви вижда. Чрез сетивата си, то опознава собственото си тяло и околния свят. Слухът му помага първо за разпознаване на звуци и шумове от околния свят, а но на по-късен етап – и за разпознаване и разграничаване на говорните звукове, което пък от своя страна е необходимо умение за правилното развитие на писмената реч. Ако имате съмнение, че детето не чува, консултирайте се с детския лекар. До навършването на 3 месеца, детето ще може да координира око-ръка, а до 9 месеца – око-ръка-крака-тяло. Затова е важно зрението да е наред. До 6 м е нормално да криви очичките, но ако забележите, че кривенето е постоянно, или че зениците не са еднакви по цвят, консултирайте се с очен лекар.
Има важни умения, които детето трябва да усвои. Някои деца ги постигат по-рано от други, но има крайни срокове. Тази таблица ще ви помогне да се ориентирате по-лесно дали нещо не е наред.
СИГНАЛИ ЗА ОТКЛОНЕНИЕ |
|
---|---|
1 месец |
|
1 месец |
|
1 месец |
|
1 месец |
|
1 месец |
|
Ако имате сериозни притеснения, обърнете се към детския лекар, специалист или център за подкрепа.