През 2016 г на български език беше издадена книгата на преподавателя по медицина от Харвард Саджив Чопра. В нея авторът синтезира резултатите от стотици научни изследвания, за да докаже, че няколко полезни навика, сред които е поддържането на достатъчно високи нива на витамин D в организма ни, имат положителен ефект върху здравето и дълголетието на хората. Твърденията му са базирани само на изследвания, публикувани в  престижни научни издания. Цитираните в нея изследвания доказват

защо ни е нужен витамин D

Освен познатата ни роля на витамин D за детския имунитет и превенцията на разпространението на респираторни заболявания като грип и настинка, и за здравината на костите и ставите (витамин Д повишава усвояемостта на калция), този витамин има положителен ефект и при деца с ХРНВ – хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието.

Редица изследвания доказват и важната му роля за превенцията на рака и сърдечно-съдовите заболявания (високо кръвно налягане, инфаркти, инсулти), както и на множествената склероза и Алцхаймер. Що се отнася до хипертонията, доказано е, че витамин D намалява артериалното налягане по-успешно отколкото ограничаването на приема на сол в храната. Все още не са открити всички механизми, по които витаминът действа, но със сигурност един от тях е този, че витамин D активира определени гени, свързани със стимулирането и реакцията на имунната ни система.

Повод за размисъл относно важната роля на витамин D, който, както знаем, се синтезира чрез излагането ни на директна слънчева светлина, е наблюдението, че някои заболявания се срещат много по-често сред хората, които живеят без достатъчно слънчева светлина или сред хората с по-тъмна кожа, която съдържа повече меланин, който пък пречи за преминаването на ултра-виолетовите лъчи, съответно, на витамин D, през нея.

За недостига на витамин D по време на бременност

“Отдавна е известно, че, взаимодействайки с калция, вита­мин D3 укрепва костите и зъбите. Но едва отскоро ни залива истинска информационна лавина, свидетелстваща за способ­ността на витамина да предотврати или поне намали честотата на редица страдания и заболявания. Учени от медицинския фа­култет на Университета в Питсбърг са сравнили кръвни про­би от три хиляди жени с нормална бременност и седем хиляди жени, развили прееклампсия – тежко и понякога животозастра­шаващо състояние. Резултатите от това изследване, публику­вани през 2013 г. в сп. Epidemiology, показват, че жените, у които през първите двадесет и шест седмици от бременността е установен недостиг на витамин D са с 40% по-застрашени от прееклампсия в сравнение с жените без подобен дефицит.

Други изследвания са установили наличие на връзка между недостига на витамин D по време на бременността и цяла по­редица от последващи усложнения. Проучване, осъществено от медицинския факултет на университета в Сеул и публикувано през 2013 г. в сп. American Journal of Obstetrics and Gynecology, потвърждава някои установени и по-рано факти, сочейки, че 85% от бременните с гестационен диабет са били с ниски нива на витамин D и допуска, че недостигът е причина за проблеми като тегло под нормата и крехка костна система у новородените.

За жалост, недостигът на витамин D е чест педиатричен про­блем навсякъде по света и може да доведе до различни, в това число сериозни усложнения. Кохортно изследване на ученици от Богота, публикувано през 2013 г. в сп. Pediatric Infectious Disease Journal, съобщава резултатите от едногодишно наблю­дение на 8-9-годишни колумбийски деца, повечето от бедни или неособено богати семейства. Изводите са следните: „Децата с установен недостиг на витамин D се оплакват двойно по-често от повръщане или разстройство, придружено от повръщане (характерни за вирусните и бактериални чревни инфекции), а също и от ушни болки и течение от ушите в сравнение с оста­налите. Резултатите потвърждават все по-категоричното мне­ние за ключовата роля на витамин D за детския имунитет и устойчивостта към заразни заболявания“.

Как да си набавим достатъчно D?

“През 2006 г. учени от клиниката „Мейо“ предупреди­ха, че недостигът на витамин D е световен проблем и го опре­делиха като „скрита епидемия, засягаща множество човешки общности с най-различно географско местоположение“.*

По отношение на въпроса как и колко витамин D да си набавим, авторът подчертава, че препоръките на американското здравно ведомство са 600 IU (международни единици) за деца и възрастни до 71 г.  Американската педиатрична асоциация препоръчва дневно количество от 200 IU, както и 400 IU в първите дни след раждането**. И тъй като основен източник си остава слънцето, авторът препоръчва:

“Хората в по-топли климатични зони да прекарват на открито по двайсет минути дневно през лятото и по тридесет през останалата част на годината, без да използват плажни масла.”

 “В идеални условия хората с бледа кожа произвеждат между 10 000 и 25 000 IU витамин D за време, достатъчно леко да порозовеят. Един практически съвет: колкото по-голяма част от кожата е изложена на слънце, толкова повече витамин D се образува в тялото; ето защо е за предпочитане да печете гърба, а не ръцете или лицето си.”

“Счита се, че можем да получим до 20% от необходимия за организма витамин D от определени храни, най-вече от обогатено с витамина мляко, сирене, сьомга, риба тон, яйчни жълтъци, телешки дроб, херинга, обогатени с витамина зърнени закуски, портокалов сок, някои гъби...”

Използваните цитати са от книгата „Големите пет”, Санджив Чопра

* По официални данни 76% от българите страдат от недостиг на Витамин D3, което е свързано с редица здравни проблеми и състояния (прочети), бел. на редактора

** При децата на кърма се препоръчва двойно по-голяма доза от тази, която се дава на изкуствено хранените – в готовите млека се съдържа витамин D3. Тъй като е мастно-разтворим, за усвояването му в храната трябва да има мазнини. В този период те могат да се набавят чрез кърмата – това са полезните мазнини, които помагат за усвояването на витамин D., бел. на редактора