Когато следите развитието на детето, вероятно ще си зададете въпроса какво означава и какво да направите, ако детето не умее да прави някои неща, които би следвало да може да прави в тази възраст. (виж стандарти за развитие). В процеса на развитие, придобиването на едни умения създава условие за усвояване на следващите. Много от уменията са свързани помежду си. Така например, за да придобие важното умение да комуникира, детето преди това трябва да се е научило да разбира думите. Разбирането на думите е свързано с неговото умение да посочва предметите и т.н., а всичко това е свързано с правилното развитие на зрението, слуха, моториката (движенията) на детето. Ако например детето не се обръща при повикване, специалистите препоръчват на първо място изследване на слуха. Изоставането и нарушението на езиковата система често е свързано с други нарушения.

Познаването на връзката между психомоторното развитие, зрителните функции и езиковото развитие ще ви помогне да откроите дали детето има странно поведение и не реагира адекватно.  

Предлагаме ви няколко насочващи въпроса:

• Произнася ли детето срички като ма-ма и ба-ба?
  Това е т.нар. бъблене. Закъснение в бъбленето е характерно за случаите на моторно и езиково изоставане.
• Експериментира ли детето с форма, големина, текстура и други качества на предмета? Например, когато вземе една непозната играчка, детето започва да я оглежда от различните страни, да я опипва, да я натиска, за да издаде звук.
  По този начин можем да се уверим и в състоянието на зрението.
• Търси ли детето скрит предмет или човек?
  Така се изследва наличието на осъзнаване на постоянството на обектите, т.е. детето осъзнава, че предметът или човекът съществува, дори когато не го вижда.
• Може ли да проследява с поглед и да посочва? Попитайте детето например „Къде е мама?“, „Къде е топката?“. 
  Посочването показва типа на комуникативни отношения или липсата им. То се използва за ранна диагностика на неговорящите деца. За да общуват, двама души трябва заедно да фокусират вниманието си върху едно и също нещо и да го откроят от останалите. Затова проследяването с поглед и посочването са основни механизми за привличане на вниманието в предвербалния период.

• Може ли да разпознава различни лица? 
  Ориентацията към лица и гласове е генетично заложена у човека. Разпознаването може да е увредено следствие на мозъчно поражение или неясен, некачествен поток на информация поради липса на социални контакти, отсъствие на директно внимание към другите, нарушена зрителна система. Отсъствието на контрол на главата и общата хипотония, заедно с проблеми на лицевото разпознаване и невъзможността да се проследяват обекти, както и нарушени възприятия за бързи движения могат да доведат до нетипично развитие на социалните интеракции на децата. Те могат да бъдат симптоми на аутизъм или част от Аспергер синдром, за тях е характерна ниска сензитивност към движението на очите на събеседника.

• Може ли да играе наужким? Например да говори наужким по телефона?
  Това не е просто имитация на възрастните, а навлизане в символната игра, което показва, че детето разпознава действието.

 

При месечните прегледи на вашето дете до 12 месечна възраст се включва оценка на неговото психическо развитие всеки месец. На 1 годинка се прави Оценка на психическо развитие, зрение, слух. От 1 до 2 г, оценка на психическото развитие се прави 4 пъти в годината. Не пропускайте посещенията при детския лекар. При съмнение за отклонения от развитието, потърсете консултация. Вижте на какви прегледи подлежи детето в "Програма Детско Здравеопазване" на НЗОК. Отбелязвайте ги след всяко посещения при детския лекар във вашата книжка "Дневникът на мама и татко."

---

Материалът е подготвен на база на статията на Милена Кънчева "Връзката Ранно детско развитие - нарушения" въз основа на трудовете на Росица Йосифова, НБУ, логопедичен център Ромел

Най-често децата имат хрема, възпалено гърло или кашлица, защото са "хванали" някой от вирусите, причиняващи настинка, по-рядко – грип. Някои от тези вируси са специализирани да се захващат за носната лигавица, други за лигавицата на гърлото, трети – и на двете места. При захващането тя се възпалява – ако е на носа – той започва да отделя секрет. Ако е на гърлото – то се подува и зачервява, вирусът може и да го дразни, от което детето да кашля. При такава кашлица не се отделят секрети, затова тя се нарича суха. При вирусите на грипа всички тези симптоми са по-тежки.

Макар да се справя много добре с корона вируса, имунната система на децата не е достатъчно силна, за да отблъсне вирусите на настинката или грипа. Имунните им клетки имат нужда от тези "срещи", за да опознаят всеки вирус и да се научат как да го преборват следващ път. Това опознаване отнема няколко дни, в които не бива да им пречим като бързаме да смъкваме невисока до 38º C температура или като даваме антибиотик. Знаете, срещу вируси антибиотиците не действат. Важно е да помагаме на имунната система като проветряваме често, овлажняваме въздуха, предлагаме адекватно хранене, много течности, витамин С, черен бъз и др., облекчаваме хремата и гърлото с подходящи медикаменти, така че да не пречат на съня и храненето. Така например сиропчетата и таблетките за гърло спират достъпа на вирусите и те не могат да преминават през лигавицата – а дразненето намалява. Нощем, детето спи по-леко, ако не кашля и ако нослето му е отпушено с подходящо средство. Хомеопатията също е ефикасна в такива случаи.

Важно е също да сме близо до детето и да наблюдаваме какво се случва.

Обичайните симптоми на настинката са течащо носле, възпалено гърло, лека суха кашлица, невисока температура и отпадналост. Настинката все още не е диагноза и в повечето случаи отминава за няколко дни. Ако обаче сополчетата се сгъстят и променят цвета си, гърлото не мине до ден-два, или кашлицата се засили, важно е да се обадите на лекаря. Това може да означава усложнение, което трябва да се спре на време, но и да получи диагноза. В зависимост от мястото на дразнене, съпътстващите диагнози могат да бъдат например синузит, фарингит, ринит, ларингит. Ако кашлицата не е успяла да изкара секрета, той може да продължи пътя си надолу и да подложи на дразнене и лигавицата на бронхеолите и алвеолите, от което тя става по-дълбока. Стига се до диагнози като бронхит, бронхиолит, пневмония, плевро-пневмония. Появява се още един важен симптом – учестеното дишане.  При най-малките деца най-често кашлицата се дължи на бронхиолит, причинен от вирус на име RSV. Ако имате притеснения, използвайте времето докато детето спи, за да преброите колко пъти вдишва на минута. Така например, в периода 1-3 г – броят им трябва да бъде между 20 и 30. Вижте табличката.

Друг възможен вариант е състоянието на детето да не се дължи на настинка или грип, а на други вируси или бактерии. Тогава заедно с тези симптоми ще се появят и съпътстващи. Така например, освен при бактериална инфекция, гнойни налепи по гърлото и увелчени лимфни възли има и при мононуклеоза, а ако възпаленото гърло е съчетано с обрив – диагнозата може да е вирусна ангина или скарлатина. Всяка от детските шарки също започва с болки в гърлото и продължава със специфични симптоми – обрив, увеличени лимфни възли, увеличение на коремни органи, температура и др. Течащият нос пък може да се дължи на алергия, тогава той е съпътстван от кихане, сърбеж в очите, носа, небцето и ушния канал. Многократните боледувания на долните дихателни пътища пък може да са довели до астма – когато остават трайно възпалени и стеснени. 

Най-важно е да не позволите на вирусите да се закрепят по лигавиците на носа и гърлото. Спрейчетата за нос и сиропчетата, заедно с останалите мерки, описани в наши статии, могат да помогнат да спрете възпалението и усложненията, ако се касае за вирусите на настинката и грипа.  И докато хремата се разпознава лесно, то възпаленото гърло не винаги се открива веднага – можете да проверите дали е подуто или зачервено, ако се съмнявате, че детето има настинка, както и да го познаете по сухата кашлица, трудното преглъщане, заради което детето дори може да отказва да се храни. 

Когато имате конкретен проблем или желаете да научите повече по тези теми, отворете статиите в разделите Имунитет, Уши-нос-гърло,  Дишане и кашлица или проверете симптомите на различните инфекциозни заболявания.

---

Автор: Елена Бачева, консултант: д-р Захаринка Гочева

Сокове

Ако искате за детето здравословна порция плодове и зеленчуци, предлагането им цели, както природата ни ги е дала, е най-добрият вариант.

Соковете от прясно-изцедени плодове се усвояват по-бързо от целите плодове, тоест бързо зареждат клетките с необходимите им хранителни вещества. Това е предимство, когато детето е болно, защото клетките без забавяне могат да получат хранителни вещества за бързото оздравяване – Прочетете. Усвояването им става бързо, благодарение на това, че изтисквачката премахва фибрите. При плодовете, без наличието на фибри обаче, остава само чиста плодова захар – фруктоза, която също както хранителните вещества се освобождава бързо в кръвта. Това води до бързо покачване на кръвната захар. Ефектът е същият като при безалкохолните напитки.

Липсата на фибри нарушава и микробиалния баланс в червата. Освен това концентрацията на свободни захари има неблагоприятен ефект по отношение на кариеса. Храносмилането започва с дъвченето, затова то е необходимо, но не се случва при приема на сокове.

Или с други думи, да дадем фреш не означава да дадем плод или зеленчук на детето.

Повече за...

Фибрите За да бъде усвоени от клетките, плодовата захар (фруктоза), също както въглехидратите в тестените храни, се превръща в прости захари (прочетете за метаболизма). За да достигнат до клетките, тези захари попадат в кръвта, а хормонът инсулин отговаря за транспортирането им до всяка клетка. Въпросът е как ги поднасяме в кръвта, където ги "чака" инсулинът. Бързо или бавно. В кръвта винаги трябва да има захар – така познатата ни кръвна захар. Но тя трябва да бъде ни повече, ни по-малко. Когато поднесем бързо захарта, се отделя по-голямо количество от хормона инсулин, за да може тази захар да стигне до клетките. След като инсулинът си свърши работата, захарта рязко спада. И тогава се появява глад за сладко. Включва се и хормонът адреналин, който път има за задача да повиши кръвната захар. Захарта се покачва и спада рязко, а също и настроението, което влияе на поведението на детето. Освен това, адреналинът пречи на съня – детето може да се буди нощем в нервно състояние. С висока кръвна захар се свързва диабетът. Разтворимите фибри в обвивката на зърното и в целите плодове забавят скоростта, с която захарта попада в кръвта. Неразтворимите фибри в плодовете и зеленчуците пък са тези, които улесняват отвеждането на отпадните продукти от червата, подпомагат храносмилането и преминават през червата и стомаха по-бързо. Освен разхлабващия ефект, важни ползи от тях са предпазването от сърдечни заболявания и регулирането на калорийния прием. Прочетете в таблицата в кои храни има най-много фибри. Фруктозата Според д-р Йозеф Меркола: “Фруктозата също хитрува с тялото – кара го да трупа килограми като заблуждава метаболизма (изключва системата за контрол на апетита). Фруктозата не стимулира както трябва инсулина, което пък не подтиска грелина (хормона на глада) и не стимулира лептина (хормона на ситостта). Резултатът е, че ядете повече и развивате инсулинова резистенция. Този процес, също така, подтиска имунната система."

 

Приготвяне на фреш

При предлагане на фреш, предпочитани са зеленчуците или комбинациите със зеленчуци. Причините са посочени по-горе. Фрешът ви дава възможност детето да получи и приеме по-голямо разнообразие от зеленчуци с една доза, включително такива, които иначе отказва да яде. Например зеленолистни, авокадо, копър и магданоз. Условието все пак остава – в сока трябва да се запазят както фибрите – под формата на пулпа, така и ензимите.

Прочетете още в пълната статия - Фрешове – ползи, недостатъци, рецепти
 

• Избор на уред за джусинг
• Избор и подготовка на плодовете и зеленчуците
• Консумация и рецепти 

 

Много по-добра алтернатива на фрешовете е приготвянето на смути. 

 

Смути

Блендираните пресни плодове и зеленчуци и комбинирането им с мляко, смлени ядки, смлени сушени плодове и други добавки наричаме смути. 

Под формата на нектар, храната също е лесно усвоима, а с различните комбинации от плодове, зеленчуци, смлени ядки, можете да осигурите голямо разнообразие от полезни вещества в една доза. За смути се използва блендер или пасатор. Подходящи за смути са киви, банан, авокадо, ягоди, круша, кайсия, праскова, райска ябълка и други меки плодове. Към всяка от комбинациите плодове и зеленчуци можете да добавите още много полезнотии, като например листни зеленчуци, мляко (кърма, кисело или прясно - внимавайте за алергия или непоносимост), смлени сурови семена и ядки; сушени плодове - например червени, които са силни антиоксиданти: боровинки, касис и др.

Ако все още не сте приготвяли смути, прочетете пълната статия с включени рецепти - Смути: ползи, недостатъци, рецепти

 

Семена и ядки – смляни!

Ако все още не сте предложили ядки на детето, вероятната причина е, че сте попадали на препоръката да не предлагате ядки на малки деца, поради опасност от задавяне. Това може да е оставило у вас усещането, че ядки не се предлагат на деца, но истината е, че е валидно само за цели ядки – не се препоръчват до 5 годишна възраст. В детските заведения и кухни също не се предлагат ядки. Причината там обаче е, че трудно може да се проследи начина на съхранението им. И третата причина е опасността от алергии, макар че последни изследвания доказаха превантивния ефект при предлагане на фъстъци между 4 и 11 месеца. 

Предлагайте ядките смляни, в суров вид. Ако детето се храни балансирано и здравословно, разбира се с месо, включено в менюто, не е нужно да ги изкисвате. 

Повече за ядките, алергиите, начина им на съхранение и как да ги изкисвате, ако все пак се налага, можете да прочетете в пълната статия Семена и ядки. 

---

Текстовете са подготвени от Елена Бачева въз основата на цитираните статии и техните консултанти.

---

 

Налага се често да тичате след детето и да повтаряте "Не". Иска да ходи и да пипа навсякъде! Чувате да казват: "Малки деца - малки проблеми". Дали наистина като пораснат, проблемите ще станат големи? Зависи от вас. Това, което се случва в първите години  до голяма степен е решаващо за това, което ще бъде. 

Желанието да ходи и пипа навсякъде е част от естествено заложения му начин да опознава себе си и света. Нали не чакате да тръгне на училище, за да започне да учи? То вече учи и едно от най-важните неща, които можете да направите, е да не му пречите.

Мозъкът се развива най-бързо до 3-годишна възраст – създават се невронни връзки, за което са нужни стимули. Припомнете си съветите за стимулиране на потенциала на детето. Колко важни сега са ходенето, движението, хвърлянето на топка, говоренето, изследователските умения, постиженията. Това е най-чувствителният период за усвояването им, или казано по-просто - точният момент.*

При малките деца невроните създават нови връзки помежду си с удивителната скорост от 700 до 1000 връзки в секунда. Тези ранни синаптични връзки са в основата на невропластичността, която от своя страна е в основата на физическото и психическото здраве на детето, на проявяващата се през целия му живот способност да учи, да се адаптира към промяната и да развива психична устойчивост. Научните доказателствата подчертават важността на добрата грижа, доброто здраве, храненето и стимулирането за всички малки деца и особено за децата, които растат в неблагоприятни условия. Из брошура на Уницеф "По-добро развитие на мозъка: Нови хоризонти в ранното детско развитие"

Предпазливи до безкрайност?

Обърнете внимание как носите детето. Татковците го слагат да гледа напред – разкриват му света. Смелостта им помага за "отварянето" на Малчо към нови неща. Майките обикновено го обръщат към себе си – закрила. До около 3 г. детето преживява света чрез майката – психиките им не са напълно отделени. Така тревожната майка лесно предава тревогата си на детето. Трудно е да се преструвате, че не ви е страх да се пусне по стръмната пързалка, но помислете колко ще бъде доволно от себе си, когато успее да го направи (стига да иска). 

На какво ще се е научило, ако успее?

Когато казваме, че детето учи, това не означава само, че се учи да казва Чао, да ходи или да се пуска от пързалката. Като казва чао, то се учи да общува. Като се спуска самостоятелно по пързалката, то се учи да вярва в собствените си възможности. Сега е моментът, в който се учат тези неща и дали това ще стане, зависи и от нас. Да се опитаме да казваме "Не" само когато наистина се налага и да бъдем невидими, когато това е необходимо.
 

Меките умения - мислене, креативност, действие, взаимоотношения, постижения.

Тези така наречени меки умения започват да се усвояват още в първите години. Училището помага да бъдат доразвити или ги блокира чрез системата за преподаване (наливане на знания) и оценки (стресът пречи на ученето). Затова е важно да знаем предварително какво да очакваме от училището, какво да изискваме от детето, когато тръгне на училище, как ще искаме да учи. И да го подготвим като го зачитаме и признаваме нуждите му, насърчаваме любопитството му, обичаме го, даваме му от своето време и пространство и най-вече – от примера си.

Представете си, че детето ви е ученик. Какво мислите за това: Учене, основано на любопитството, интереса и връзката с другите – деца, учители, родители.  Умение да мисли критично и да анализира информацията, която му се поднася и която то само намира. Информацията вече не е само в учебниците,  в библиотеките, в главите на учителите, или на 1 година разстояние от нас. Тя е навсякъде! Учене чрез движение, игра, връзка с природата и реалните неща.

 

Да казваме "Не" , когато наистина трябва

Понякога вашето "Не" е последвано от чаровна усмивка. Малките имат способността да чуват не смисъла на думите, а интонацията на гласа ви. 

Вашето "Не" е изречено спокойно и в поредица от още няколко "Не"-та. Ясно е, че не може да се бърка в саксията, но оставете поне да опита. Контактът с почвата, също както лазенето по пода, помага на детето да изгради своя естествен имунитет срещу намиращите се там микроорганизми. И вие чудесно знаете това, затова маркирате с небрежно "Не", без да звучите настойчиво.

Вашето "Не" е изречено с тон на тревога. Детето рязко спира да бърка в контакта. Посланието е предадено. Може да обясните защо не трябва да се бърка в контакта, както и да използвате различна дума за опасните неща, например: "Опасно", вместо обичайното "Не". С няколко повторения на ситуацията, може да има ефект. Но децата учат и чрез опита – затова, ако котлонът не е толкова горещ или стълбите не са чак толкова страшни и виждате, че детето има чувство за самосъхранение, оставете го да опита под ваш надзор. 

Дали да не запазите "Не"- то само за когато наистина трябва?

 

Да бъдем чувствителни наблюдатели

В книгата си „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“, Мари-Елен Плас казва: важно е да бъдем чувствителни наблюдатели, за да разбираме какво усеща детето по време на заниманията си. От какво всъщност има нужда детето в този период, тя описва като използва и цитати на Мария Монтесори:

Детето има нужда...

...да бъде разбирано

Момиченцето многократно изпускаше и отново търсеше своята дрънкалка, сякаш нарочно... А майката услужливо я вдигаше и му я подаваше, без да губи търпение. Така тя участваше в заниманието на дъщеря си, проявявайки разбиране към тези повтарящи се упражнения, толкова важни за детето.

/Из „Детето в семейството“ от Мария Монтесори/

...от нашето съдействие по време на своите периоди на чувствителност

По време на периодите на чувствителност детето усвоява някакво умение.

Те може да бъдат сравнени с фар, който осветява вътрешната му същност,

или с електрически заряд, задействащ различни явления.

Именно тази чувствителност кара детето да се свързва с външния свят

по изключително интензивен начин, да подхожда към всичко с лекота, изпълнено с въодушевление и жизнена сила.

/Из „Детето в семейството“ от Мария Монтесори/

...да бъде зачитано

Да се отнасяме към детето с търпение и да не вършим вместо него онова, на което е способно.

...от сигурност

В своите изследователски начинания детето има нужда от емоционална и физическа сигурност. Не бива да оставяме на достъпно място опасните или изкушаващи неща, които все още не са за него, като бонбоните например.

...от многократни повторения на една и съща дейност

Детето изпитва потребност да повтаря многократно една и съща дейност.

Повторението му помага да я овладее, постигайки много силна концентрация.

Важно е да го оставяме да се отдава на своите занимания до насита.

...от ред

Един от най-важните и най-загадъчни периоди на чувствителност е този на отношението на детето към реда. Той започва през първата и продължава през втората година.

/Из „Детето в семейството“ от Мария Монтесори/

 

През този период всяко нещо трябва да бъде на мястото си.

 

 

---

Текстът е подготвен от Елена Бачева

 

---

* Хекман е американски професор, който доказва, че инвестициите в ранно детско развитие имат най-висока възвращаемост, защото ранното обгрижване, ученето чрез опита и физическото здраве до 5 г имат съществено значение за успеха или провала в обществото. Това е онагледено чрез създадената от него на база на емпирични изследвания Крива на Хекман, която често се дава за пример на симпозиуми, свързани с детсткото развитие и образованието. Причината е, че правителствата често насочват по-големи инвестиции в Образованието след 7 г. възраст. Ако същите бъдат направени в ранното детство (до 5 г), ефектът би бил много по-голям.