Меню

Връзката ранно детско развитие – нарушения

Връзката ранно детско развитие – нарушения

Когато следите развитието на детето, вероятно ще си зададете въпроса какво означава и какво да направите, ако детето не умее да прави някои неща, които би следвало да може да прави в тази възраст. (виж стандарти за развитие). В процеса на развитие, придобиването на едни умения създава условие за усвояване на следващите. Много от уменията са свързани помежду си. Така например, за да придобие важното умение да комуникира, детето преди това трябва да се е научило да разбира думите. Разбирането на думите е свързано с неговото умение да посочва предметите и т.н., а всичко това е свързано с правилното развитие на зрението, слуха, моториката (движенията) на детето. Ако например детето не се обръща при повикване, специалистите препоръчват на първо място изследване на слуха. Изоставането и нарушението на езиковата система често е свързано с други нарушения.

Познаването на връзката между психомоторното развитие, зрителните функции и езиковото развитие ще ви помогне да откроите дали детето има странно поведение и не реагира адекватно.  

 

Етапи на психомоторно развитие и „споделеното внимание

Детето е заобиколено от обекти – хора, предмети (играчки), животни, дървета и т.н. Постепенно то навлиза в света на тези обекти и те се превръщат в повод за комуникация. Така например, малкото бебе хваща безразборно различни предмети. Постепенно то придобива умения, които му помагат да "изучи" от близо този предмет - започвайки от умението да го проследи с поглед, да го хване , да го раздвижи, да го чуе, да го сложи в устата си.

Децата, които седят без подкрепа, могат свободно да движат главата си, което подобрява зрителното наблюдение на околния свят. Ръцете също са готови за действия и опознаване на предмети. При самостоятелното сядане, дишането става по-дълбоко, което увеличава продължителността на вокализация. В този период се случва детското бъблене.

Използвайки тези умения, към 8-10ти месец децата започват да използват предметите по предназначение и да разбират значението на думите. Обръщането на погледа, посочването, се превръщат в начин детето да сподели вниманието си с някой друг.

Двигателното развитие до 1,5 години като например самостоятелното ходене, манипулирането на предмети, както и съзряването на зрителната система, дават още по-големи възможности за реагиране спрямо заобикалящата среда.

Етапите на детските вокализации обхващат:

  • вегетативни звуци,
  • гукане и смях,
  • предлепетен стадий,
  • бъблене. 

Закъснение в бъбленето е характерно за случаите на моторно и езиково изоставане.

Чрез пълзенето и ходенето, децата стават подвижни и разширяват обхвата на достъпните обекти, което подобрява възможността за разбиране на презназначението им, както и възможностите за комуникация. При изправено положение се подобрява движението на очите, много важен период в детското развитие. Слагането на разни неща в устата е във възрастта 6-9 месеца, което е и периода, в който бебето започва да произнася звуковете [К], [Д], [Б]. Предметите в устата улесняват произнасянето на звуковете, освен това по този начин бебето получава разнообразна сетивна обратна връзка.

Съзнателното хващане на предмети започва в периода 4-9 месец, манипулирането им е начин за опознаване на света и развиване на координацията око–ръка.  Добре е да забележим дали детето „експериментира“ с форма, големина, текстура и други качества на предмета, което е важно за типичното развитие. По този начин можем да се уверим и в състоянието на зрението.

Важни етапи от развитието са:

изграждането на пространствените представи „вътре“, „вън“, „в“, „на“, „върху“, „над“, „под“, „близо“ и най-накрая – представите за обекта: посока и отдалеченост.

 

Според Росица Йосифова се различават следните подфази в развитието на сензомоторния период.

  • Осъзнаване на постоянството на обектите, т.е. големината е една и съща, гледана отблизо и далеч – около 6-ия месец;
  • Осъзнаване на постоянството на формите – 7– 8 месец;
  • Започва същинско изграждане на постоянството на обекта, бебето търси обекта, когато той изчезва от погледа му – към 9-тия месец;
  • Бебето може да намери предмет, скрит последователно под едно и после под друго нещо, след като е видяло преместването на предмета – между 12-тия и 18-тия месец;
  • Достигане до представата за невидимите премествания – 18-тия и 24-тия месец.
  • „Безразборното хващане“ преминава в осъзнаване на предназначението на предметите и довежда детето до целевата им употреба към 8-10-тия месец. Това води до разбирането на значението на думите.

Най-важните условия за поява на разбирането на думите са:

  • Целевата употреба на предметите;
  • Появата на „рутинни“ жестове (например жест за „чао“);
  • Посочването на обектите

Имитирането на действия с или без реалните обекти или с техни заместители се явява сред най-важните предпоставки за появата на първите значещи думи (Bates & Dick, 2002; Iverson, 2010).

Първите думи на детето са свързани с действието. Изградените в ранното детство схеми възприятие – действие са база за разбирането на устната реч. Детето трудно разбира онова, което не е преминало през неговия опит. 

Затова, закъснението в бъбленето е показател за моторно и езиково изоставане.

Около 28-мата седмица, 2-3 седмици преди редуцираното бъблене, детето започва да извършва енергични ритмични движения с двете си ръце. Ритмичното „удряне“, махане или дрънкане с дрънкалка, създава условия за мултимодална обратна връзка, която улеснява осъзнаването от детето на звуковите модели. Това е началото на развитието на движения, без които възрастният говорител не може да поддържа флуентна реч. Продуцирането на движения за „тактуване“, води до увеличаване на мускулната активност, употребена за артикулиране. 

Лазенето (7-9 месец) е първата проява на самостоятелно движение.  При това движение детето трябва да движи глава и поглед към обектите и източника на съобщение, които не са в едно и също зрително поле.  Логично следва изводът, че двата механизма на споделеното внимание – следенето с поглед и посочването, зависят от лазенето.

С изправянето (10-12 м.) и прохождането (11-15 м.), ръцете могат свободно да се насочват към обекти, детето може да ги „показва“, да „вземе“, да „сложи“ – това са поводи за общуване. С изправянето започва и изграждане на представата на собствената вертикална ос „горе- долу“ .

Ранното посочване влияе върху появата на думите и при прехода от еднословни към двусловни комбинации. 

Не е случайно, че заедно с пробата за „скрит предмет“, чрез която се изследва наличието на осъзнаване на постоянството на обектите, се изследва посочването като ранна диагностика на неговорящите деца. Наличието на този жест показва типа на комуникативни отношение или липсата им. В по-примитивния вариант детето използва възрастния като средство за удовлетворяване на първични нужди, но в по-еволюиралия вариант ще го търси, за да чуе коментар или за да направи такъв на посочения обект.

 

 

момчета

момичета

„здрасти“

10 м. и 1 седмица

12 м. и 3 седмица

„чао“

  9 м. и 1 седмица

  9 м. и 3 седмица

„посочване“

11 м. и 3 седмици

11 месеца

 

„Разпознавателни“ жестове или играта „на ужким“

Началото на периода е от 9-ия месец и продължава до 1;1 година. Това са действия, които се изпълняват с определени предмети – пиене на вода, решене на коса, говорене по телефон и т.н. Те не са просто имитация на възрастните, а навлизане в символната игра, „игра на ужким“, показват разпозноване на действието.

 
Без „споделеното внимание“ не би могла да съществува комуникация между хората на каквато и възраст да са те.

Човек използва погледа, посочването, интонацията, синтаксиса, за да привлече вниманието на другите. Чрез „спеделеното внимание“ детето научава, че хората  заедно избират нещо от заобикалящата среда и си говорят за него.

Още с раждането си детето разполага с механизми, чрез които насочва вниманието си към лица и гласове, постепенно връзката дете-майка се развива: дете-възрастен, дете-възрастен-обект или дете-възрастен-възрастен. Да накараш другия да разпознае обекта на интерес, да разбереш какво мислят за него и да го мотивираш да е активен по повод на твоя избор е основната същност и цел на споделеното внимание. Тук е много важна социалната въвеждаща роля на значимия възрастен, който привлича вниманието на детето към обекти от околната среда. В последствие детето става инициатор и манипулира чуждото внимание.

За да общуват, двама души трябва заедно да фокусират вниманието си върху едно и също нещо и да го откроят от останалите. Затова проследяването с поглед и посочването са основни механизми, комуникативни средства в предвербалния период за привличане на вниманието.

 

Кога следването с очи придобива комуникативен смисъл?

Структурната схема на споделеното внимание изисква:

  • Идентифициране на другото лице;
  • Идентифициране на фокуса му на внимание;
  • Изработване на сложна карта, чрез която детето прави многократни премествания на очите.

В процедурата се включва и разпознаване на лица. Ориентацията към лица и гласове е генетично заложена у човека.  Разпознаването може да е увредено следствие на мозъчно поражение или неясен, некачествен поток на информация поради липса на социални контакти, отсъствие на директно внимание към другите, нарушена зрителна система. Отсъствието на контрол на главата и общата хипотония, заедно с проблеми на лицевото разпознаване и невъзможността да се проследяват обекти, както и нарушени възприятия за бързи движения могат да доведат до нетипично развитие на социалните интеракции на децата. Те могат да бъдат симптоми на аутизъм или част от Аспергер синдром, за тях е характерна ниска сензитивност към движението на очите на събеседника.

Осемнадесетмесечните деца в риск (сиблинги[1] на деца с аутизъм), при които са наблюдавани липси на едно или повече от следните типове поведение:

  • споделено внимание;
  • игра „на ужким“;
  • посочване;
  • социален интерес;
  • социална игра.

на 30-месечна възраст са били диагностицирани като аутисти. Тези силно предиктивни фактори са установени чрез прилагането на „Чек лист за аутизъм при деца до 18 месеца“ (CHAT, Baron-Cohen,1992).

Децата започват да говорят по различен начин. Изборът на комуникация зависи от използваната от майката, когато е фокусирана в обекта на споделеното внимание. Пътят от еднословното изказване към двусловните комбинации в периода между 12-тия и 18-24-тия месец е период на „смесен синтаксис“.  Той бива:

  • комбиниране на жест за посочване + „вокален жест“
  • комбиниране на жест + дума, като крайният резултат е дублиране на значението
  • комбиниране на жест + дума, която допринася за изразяване на допълнително значение.

 

Връзка между постиженията в моториката и езика във възрастта 6 – 30 месеца (Bates & Dick, 2002)

Възраст в месеци

Основни етапи в предезиковото и  езиковото развитие

Жестови корелати

6-8

Редуплицирано бъблене

Ритмични движения с ръцете

8-10

Разбиране на думи

Дейктични[2] жестове, рутинни жестове („чао“), употреба на предмети по предназначение

11-13

Продукция на първите думи (назоваване)

„Разпознавателни жестове“ („говорене по телефона“)

18-20

Комбиниране на думи

Комбиниране на жест-дума и

жест-жест

24-30

Граматикализация

Поредица от 3-5 произволно подредени жестове

 

Във връзка с взаимоотношенията между психомоторните и зрителните нарушения, от една страна, и нарушенията на езика от друга, да обърнем внимание на следните области:

  • изоставане в ранното психомоторно развитие – контрол на главата, сядане, хващане, лазене, изправяне, прохождане;
  • неизградена схема на тялото;
  • дефицити в структуриране на пространството и времето;
  • непрецизна и бедна употреба на думи за форма, големина, цвят, местоположение, посока, време, скорост, количество и др.

При аутизма тези дефицити са вторични, следствия. При децата с аутизъм се наблюдава изоставане в повечето показатели на ранното психомоторно развитие. Възможни са абнормности и в походката – по-малки стъпки, ходене на пръсти, придружаващи некоординирани движения на горните крайници, главата и торса, различна степен на дистония и хиперкинезия, както и абнормност на мускулния тонус – ригидност и хипотония.

(Р. Йосифова, „Движение и език“, ЛЦР, 2012г.)

 

Евентуалните нарушения на някои етапи в ранното развитие на детето могат да бъдат рискови фактори и/или симптоми за проблеми от аустичния спектър.

 

Чрез системно свързване на моториката, зрението и езика, (с помощта на обобщени данни от развитийната психология, педиатрията, невропсихологията, (невро)офталмологията, психолингвистиката, семиотиката и когнитивната лингвистика), Росица Йосифова (доктор по логопедия, доктор по социална психология) показва, че езикът е „вписан“ и „изплува“ от по-глобални структури.  В увода към монографията си „Движение и език“, тя казва:  „наличието на обща генетична, невронална и/или когнитивна база за повече от една висша функция у човека доказва в голяма степен тезата, че изоставането и нарушението на езиковата система...в повечето случаи протичат заедно с други нарушения.“ 

Ще използвам нейния труд, за да разгледам етапите на психомоторно развитие и „споделеното внимание“.

 

[1] Сиблинги е термин, с който се означава родните братя или сестри на деца с увреждания, рискова група.

[2] Дейктични са всички езикови и неезикови средства, използвани за привличане на вниманието на слушателя чрез посочване.

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook