Налични човешки ресурси в системата от специализирана извънболнична и болнична психиатрична медицинска помощ

Основните професии, ангажирани в психиатричната система са психиатрия и общо сестринство. Професии като клинична психология, клинична социална работа, логопедия, психиатрично сестринство и психотерапия не са представени въобще или са диспропорционално представени като процент от общия брой специалисти.

През 2011 в България активно практикуват професията около 565 психиатри, което означава 7.7/100 000 или 1 психиатър на 13 хил. души население. Средна за страната осигуреност с психиатри за извънболнична медицинска помощ, утвърдена от Националния стандарт по психиатрия е 1 на 20000. От тези психиатри 79 % работят в психиатрични стационари, а 21 % в заведения за специализирана извънболнична психиатрична помощ. Броят на детските психиатри с призната специалност по детска психиатрия в страната е само 22 (4 от които пенсионери), 6 са с предстоящо дипломиране и 4 психиатри са с допълнително обучение и значителен опит в детската психиатрия при крайно неравномерно териториално разпределение. В системата на психиатричната помощ работят 1078 медицински сестри, 87 фелдшери, 111 психолози и други кадри. Редица професии, които навлизат в психиатричната система при преориентирането и към обслужване в общността като клинична психология, клинична социална работа, психиатрично сестринство и др. сега практически отсъстват от екипите на психиатричните служби или се нуждаят от обновяване на длъжностните си характеристики. (НЦОЗА, 2011 г.)

В областта на детската психиатрия функционират две университетски клиники и структури развиващи някои от формите на детско психиатрично обслужване (например центърът за деца и юноши към ЦПЗ – Русе)

През последното десетилетие се наблюдава процес на нарастващо внимание и помощ за децата със специални образователни потребности и разстройства на развитието, включително от аутистичния спектър. В този контекст детската психиатрия намери своето подобаващо място. Намаля значително възрастта на диагностициране и насочване за интервенции на децата с отклонения в нервнопсихичното развитие. Ранните (2-5 г.) прояви на широко разпространените емоционални и поведенчески разстройства, които оставени без ранни интервенции, показват тенденция към усложняване в клиничен и психо-социален план, стават в нарастваща степен обект на детската психиатрия.

Понастоящем проблемите на детско- юношеската възраст са съсредоточени в няколко центъра - София, Варна, Русе, Пловдив, Търговище, Кюстендил и Плевен – без устойчива координация помежду им.

С оглед на крайно недостатъчния брой на детските психиатри работещи в публичния сектор е необходимо регламентирането на сътрудничеството и координацията с общите психиатри при юношите над 14 и особено във възрастта 16-18 г. и най-вече при тези с психотични разстройства.

Диагностициране

Диагнозата на аутистичното разстройство се поставя от мултидисциплинарен екип (детски психиатър, клиничен психолог, понякога логопед) при хоспитализация на дневна (дневно стационарна) форма в дневно психиатрично отделение за деца и юноши.

Във връзка със световните тенденции, целта е тя да се постави максимално рано (под 3-годишна възраст) и децата да бъдат насочвани към съответните услуги за стимулиране на развитието. Основните изисквания и правила за поставяне на диагнозата са описани в „Стандартите по детска психиатрия” и отговарят на европейските и световни стандарти за поставяне на тази диагноза.

Диагнозата „аутистично разстройство” се поставя от следните лечебни структури в РБългария, в които е налице детски психиатър и мултидисциплинарен екип:

• ДПК „Св. Никола” УМБАЛ „Александровска” – София,
• Детско-психиатрично отделение – УМБАЛ Св. Марина, гр. Варна
• Център за детско психично здраве към ЦПЗ – Русе,
• Детско-психиатрично отделение – Търговище (д-р В. Василева),
• ЦПЗ - Плевен (д-р Л. Андреева),
• ЦПЗ, Пловдив
• МБАЛ Кюстендил (детско психиатричен сектор)

При осигурена супервизия диагнозата може да се поставя и в:

• УМБАЛ Св. Георги в Пловдив
• ЦПЗ, Бургас

Диагностицирани деца с аутизъм при наличие на определени усложнения, свързани с поведението им, могат да се приемат за краткотрайна реоценка и лечение в психиатричните отделения за деца и юноши в страната.