Децата, аутизмът и конете
Какво представлява хипотерапията?
От хиляди години се смята, че връзката между човека и животните има лечебно въздействие върху психическото състояние на човек. Хипотерапията и терапевтичната езда представляват физическа терапия за хора, които имат набор от физически, психологически, емоционални и социални затруднения. Хипотерапията е терапия, която се провежда под лекарско наблюдение. Тя се прилага като част от лечението. Терапевтичната езда представлява повече програма за възстановяване на хора с увреждания и в нея обикновено не участва медицинско лице.
Специфичният терапевтичен резултат от хипотерапията и терапевтичната езда е свързан с ритмичното движение на коня. Те се провеждат на специално обучен за целта кон заедно с цял екип от водач, придружители, физиотерапевти, лекари и други като целта е подобрение на физическото и емоционалното състояние и комуникацията с обкръжаващия свят. Терапевтите помагат на пациентите да седят върху коня в различни позиции като седеж и лягане върху коня, страничен седеж, изправяне с опора в стремената, но без да се държат.
Хипотерапията е полезна за:
- Отпускане на блокирала мускулатура;
- Баланс;
- Изграждане на мускулна сила;
- Координация между ръце и очи;
- Усещане за движенията на тялото;
- Изграждане на усещане за самоконтрол;
- Изграждане на увереност в собствените сили;
- Подобряване на общуването;
- Подобряване на концентрацията;
- Подобряване на социализацията, търпението, моториката, усещанията.
Хипотерапия при деца с аутизъм и синдром на Аспергер
Аутизмът представлява нарушение в развитието, който засяга мозъка, най-вече в областта на комуникацията и социалното общуване. Синдромът на Аспергер е по-лека форма на аутизъм, при хората с този синдром комуникацията е добра, а повтаряемостта на действията не е така отчетливо изразена.
Хипотерапията има много благотворно въздействие върху децата с аутизъм заради усещанията и възприятията, които самата езда създава – моторни, емоционални и сетивни.
Движенията на коня стимулират правилно движение в тазовата област на ездача и задействат кости, стави и връзки. Конят раздвижва човека по повече от един начин като го кара да се навежда, изправя и накланя, което трудно се постига при курс по физиотерапия. Самият седеж върху коня подобрява мускулната сила, симетрията на мускулите, баланса, стойката, развива гъвкавост, подобрява кръвообращението, координацията и дишането (което влияе и върху говорната функция). Децата с аутизъм изпитват затруднения да интегрират усещанията си и реакцията на тялото си към външната среда и хипотерапията им помага да „наместят“ собственото си тяло в пространството. Хипотерапията често се провежда без седло и така детето по-цялостно усеща движението на коня с различни части от своето тяло.
Контактът с коня при тези деца спомага за изграждане на емоционална връзка. Децата с аутизъм трудно установяват емоционален контакт с околните. За тях е трудно да поддържат зрителен контакт, да изразят чувствата си и да покажат кого обичат. С конете те имат възможността да общуват невербално, а физически. Те могат да ги галят, да ги прегръщат, да ги потупват, да ги четкат. По този начин изграждат емоционален „мост“ с коня и се учат да изразяват емоциите си и към други хора. Терапията с коне дава на децата с аутизъм усещане за себе си, за собствено им тяло и ги учи как да общуват с обкръжаващия свят. Увереността на детето в собствените му сили расте, защото получават усещането, че знае как да говори и работи със своя кон. Тези деца бързо се привързват към коня, който яздят, а след това и към учителите си, треньорите, терапевтите и членовете на семейството.
Развитие на когнитивни и езикови умения. Често децата с аутизъм трудно се ориентират в пространството. Чрез терапията с коне, тези деца се ориентират за посоката по време на игра и така по-лесно я възприемат и запомнят. Детето се учи как да направлява коня, което му дава повече възможности за общуване. То получава естествена мотивация да се движи и заедно с това и естествена мотивация да комуникира. Терапията подобрява познавателните процеси на детето. Например, терапевтите карат децата да хвърлят цветни топки в определена за това кошница докато яздят, да докосват очите, устата и ушите си докато звучи детска песничка и да разпознават различни картини. Вълнението от ездата стимулира общуването, защото ездачът комуникира и с терапевта, и с коня. Децата аутисти, които не говорят изведнъж изпитват желание да кажат нещо, защото произнасят името на коня и го подкарват да тръгне! За тях това е забавно и весело.
Ползата от терапията засяга и сетивните възприятия. Вестибуларният апарат отговаря за равновесието и ориентацията в пространството. Той се намира във вътрешното ухо и бива стимулиран от промяна на посоката, накланяне на тялото и скоростта. Ездата събужда тези възприятия, а емоциите, които тя създава, мотивират детето и провокират интереса му.
Благотворното влияние за децата с умствени и емоционални увреждания се дължи на специалната връзка, която развиват с коня. Конете, които се използват за терапията са специално подбрани – те са спокойни и търпеливи. Връзката, която се изгражда с тях, е безусловна и не е натоварена с оценки и по този начин детето се привързва и общува с друго живо същество, нещо много трудно за децата с аутизъм. Една от най-големите ползи от терапията е, че децата се забавляват. За тях това не е терапия, а забавление!
Все пак първият път, когато детето аутист посети курс по хипотерапия, то често проявява обичайното поведение при смяна на средата – плач, викове, повтаряне на думи. Всичко това спира когато детето се качи на коня и конят започне да се движи, а при второто посещение няма и следа от подобно поведение. Повтарянето на различни думи може да започне отново при някаква промяна, например когато конят спре, но в момента в който детето се научи как да му подаде сигнал да тръгне отново, от това поведение не остава и следа.
Преводач и съставител: Ваня Тодорова, конна база „Ахил“
Източници:
Още от Конна база "Ахил"