Бебето се ражда с вродени рефлекси, които му помагат да започне своята адаптация към живот извън тялото на майката. Първите от тях са изплакването и засукването. Те се появяват веднага след раждането.
Как говорят бебетата?
Веднага след раждането си, бебетата ни говорят чрез своите инстинкти и рефлекси. Основният им език е плачът. Те не плачат съзнателно – плачът е вроден рефлекс, който се задейства, когато имат нужда от нас: при умора, глад, жажда, болка, превъзбуда поради претоварване от външни дразнители. А откликването на плача е майчински инстинкт, а не разглезване. Освен чрез плача си, бебетата искат да ни кажат нещо и когато отказват да бъдат кърмени или хранени, дори когато отказват да пишкат или акат.
Тъй като продължават да търсят сигурност, те се раждат с инстинкта за сгушване. Той се изразява в желанието им да бъдат вземани на ръце, да бъдат гушкани и милвани. Когато са в скута на възрастен, чуват пулса му и това им носи успокоение, земното притегляне изчезва, топлината на тялото се зарежда от тялото на възрастния и всичко е както по-рано, в утробата. Инстинктът за сгушване изчезва след втория месец и затова неговото задоволяване е от изключително значение.
Обикновено, в първите два месеца от живота на бебето, родителите са твърде заети с физическите преживявания на бебето – хълцане, оригване, връщане на храна и обръщат по-малко внимание на неумелите опити от страна на бебето за социално общуване. Но ранния контакт очи-в-очи, кожа до кожа (прочететете), честото гушкане и галене поставят добра основа за добро общуване в следващите етапи от развитие на бебето.
Говор
Речта е като къща, на чиито покрив се намира говорът. Представете си колко стабилна трябва да е основата на тази къща и колко внимателно трябва да са подредени тухлите й, за да можем да изградим покрива. Всички тези тухлички се редят ден подир ден още от преди раждането на бебето и реденето продължава непосредствено след това, чак докъм третата година от живота на детето.
Но през първите 4 седмици, плачът все още няма онази интонационна окраска, която съмсем скоро ще започне да ви „подсказва“ защо плаче бебето. Той е инстинктивна реакция – това се затвърждава и от факта, че бебетата с вродена глухота също плачат. Добре е да следим за някои специфики на самия плач – тих и вял, дрезгав или т.нар плач „котешко мяукане“, който може да ни насочи към генетичен проблем.
Стимулираща среда и подкрепа
Това, което би успокоило здравото плачещо бебе е физическата близост и контаткът „кожа до кожа“ с майката, но това не означава, че на новороденото е безсмислено да се говори. Напротив! В този период се развиват интонационните полета в мозъка, затова те могат да“ разчетат“ посланието в гласа ни, независимо, че не разбират значението на думите. Доказано е, че бебетата чуват още докато са в утробата и могат да различат някои звуци, както и гласът на майката след раждането. Много често тези звуци, въздействащи още в пренаталното развитие на бебето, му помагат да се успокои, когато е разстроено. Затова е изключително важно общуването с бебето да започне още преди раждането.
В този период допирът и обонянието са нещото, което успокоява бебето, затова е добре, когато не сме наблизо, да предложим на малкото човече мека играчка или друг текстил, като е добре те да носят познат за детето аромат.
автор: Гергана Димова – логопедРАЗВИТИЕ НА СЕТИВАТА
След раждането бебето не познава тялото си. Мозъкът научава за света наоколо и за тялото, чрез зрението, обонянието, вкуса, допира, слуха, движението, вестибуларна система – усещането за баланс.
-
Зрение
Всички се раждаме с едно невероятно качество, наречено прозапгнозия – способността да разпознаваме човешки лица. Детето разпознава майка си и само тази гледка е от значение през първите дни от живота ни. То я вижда от самото начало - тогава погледът му стига на около 20 см от лицето му. Точно колкото е разстоянието до лицето на майката, докато го кърми. До края на първия месец това разстояние се увеличава до 90 см.
Бебетата обаче виждат черно-бяло в контур – чак до около 4-тия месец. Затова ярките цветове са на мода в този период.
Стимулираща среда и подкрепа
Контакт очи-в-очи с бебето, без да се разсейвате с друго. Правете само това. При хранене с шише, сменяйте страната, както при кърменето, за да тренира и двете очички. Избирайте играчки с ярки цветове.
Пример: Бебето е будно и спокойно, майката го взема на ръце, усмихва му се и му говори какво ще прави сега, гледа бебето в очите. Бебето също я гледа. Сменя пелената и продължава да говори на бебето. Приготвя бебето за хранене, слага го на гърдата, майката продължава да му говори и да го гали леко по слепоочието. Бебето обикновено отваря по-широко очи.
-
Обоняние
Ароматът на кърмата е като миризмата на околоплодната течност. Поставено на корема на майка си, току-що роденото бебе има един основен ориентир – миризмата. То лесно достига гърдата на майка си, за да се нахрани. Новородените не само усещат миризми, но могат да реагират на тях с гримаса. Още след първата седмица от живота си те могат да различат миризмата на кърмата на своята майка и тази на друга майка.
Обонянието е едно от най-ранно развиващите се сетива – още от края на първия триместър бебето в утробата може да различава миризмата на храната на майката, която преминава през амниотичната течност. Бебетата в утробата изпитват отвращение към неприятни миризми, като например тютюнев дим.
Стимулираща среда и подкрепа
Много бебета се успокояват от миризмата на майка си, затова много родители слагат близо до бебетата нощница или друга дреха на майката. Аромати като лавандула също имат успокояващ ефект.
-
Вкус
Вкусът на кърмата е сладък. Бебетата го предпочитат – при повечето от тях сладките разтвори предизвикват сучене, а горчивите се отхвърлят. Дори сега да отбягват горчивото, вкусът се възпитава и променя.
Стимулираща среда и подкрепа
Детето може да не отказва повечето храни, които ще му се предлагат в бъдеще, ако при липса на реакция от страна на детето, диетата на майката включва разнообразни вкусове, които се предават чрез кърмата.
-
Допир
Новороденото усеща докосване и болка. Най-чувствителни са очите, челото, дланите и стъпалата. Усещането за допир също е силно развито още от утробата.
Стимулираща среда и подкрепа
Стимулиране на бебето и успокояване чрез допир:
Бебешката кожа е много чувствителна и бебетата имат нужда от нежно докосване и масаж. Контактът кожа-кожа е изключително успокояващ за новородените – особено ако поставяте голото бебе на вашите гърди или корем. Този контакт им помага да регулират дишането и телесната температура. Можете да носите бебето в слинг или кенгуру. Ритмичните движения като поклащане, танцуване или ходене създават на новороденото усещане за сигурност и им помагат да спят по-добре.
-
Слух
Още в утробата - след 24-26 седмица, може да усетите бебето да реагира на звуци като се движи. Възможно е след година да разпознае например песен, слушана преди да се роди.
Слухът е напълно развит след раждането. Детето се „спасява“ от прекомерния шум чрез дълбокия и продължителен сън.
Чува познатия глас на майка си – той е спомен от пренаталното му битие. Благодарение на него добива представа, че светът, в който е попаднало, е добро място за живеене. Така способността му да чува му дава сигурност.
От слуха зависи и говора. Още в родилния дом се прави скрининг на слуха на всички новородени. Има някои рискови групи деца като например недоносените, при които е задължително да се направи слухов тест при специалист, още в първия месец.
Стимулираща среда и подкрепа
Проверка на слуха: Изпляскайте силно с ръце и проследете реакцията няколко дни след раждането. Новородените реагират на подобни звуци с премигване или стряскане. След първия месец могат ви проследят, ако им говорите и се движите.
Стимулация на слуха: Бебетата предпочитат звуци с по-висока честота, така че не се срамувайте да говорите така на бебето си. Избягвайте силни шумове – те могат да увредят слуха на бебето.
Движение
Може би всичко, което правим, е свързано с движения – наричат ги още двигателна дейност. При новородените, тези движения не са съзнателни.Често сме благодарни на рефлекса си, за да се справим с някоя ситуация. Същото е и при бебетата. Сученето и плачът например са техен безусловен рефлекс. Как иначе ще оцелеят...
Когато са будни, новородените сякаш са се сгушили в утробата на майка си. Те движат едновременно и двете ръчички или крачета, въртят главичката си, дори могат да мигат. Махат с крачетата, сякаш въртят педали, а плачът им се чува и в съседите ;-).
Стимулираща среда и подкрепа
Стимулиране на двигателната дейност на новороденото: При бодърстване оставяйте бебето по корем. Това помага за укрепването на мускулатурата, а освен това в тази поза бебето е най-активно. Подпрете крачетата с вашите ръце – усетило опора, бебето ще се оттласне – това е така нареченото рефлекторно пълзене. Правете масаж и гимнастика на детето.
Развитие на мозъка
Децата се раждат с милиарди нервни клетки, наречени неврони, намиращи се в мозъчната кора. Невроните пренасят информация, но за да се случи това, те се свързват едни с други – невронна връзка. Развитието на детето е свързано с развитието на мозъка и може да бъде оптимизирано чрез правилна стимулация. За това са важни движението, комуникацията, стимулирането на сетивата. Родителската роля и средата, в която расте детето е решаваща.
За ориентир на родителите се използват стандарти. За първи път след 1974 г, през 2012-2013 г у нас бяха разработени нови стандарти за децата от 0 до 3 г. Наименованието им е Стандарти и показатели за развитие и учене в ранна детска възраст. (Дневникът на мама инициира разработката на кратка версия за родители.) Добавянето на понятието учене напомня, че развитието и ученето са неделимо свързани. Още от самото си раждане и дори преди това, ние започваме да учим. Именно в това се състои създаването на нови и нови невронни връзки. Затова оптималната среда и подкрепа на детето в процеса на учене са важни.
Снимка: Полина Тодорова
За да се създадат стандарти е необходимо проследяване на развитието на достатъчно голям брой деца (представителна извадка), растящи в благоприятна, стимулираща развитието среда. Когато значима част от тях имат едни и същи постижения, тези постижения се приемат за стандарт. За постигането на посочените в стандарта умения и постижения са помогнали родителите. Затова към стандартите, както и в много наши материали ще намерите съвети за това как да осигурите подходящата среда и стимули на детето да се развива и учи.
СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ
Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова
Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева;
Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева
Пълна версия на документа
През 2012-2013, екип от специалисти от ИИНЧ БАН, СУ "Климент Охридски", НБУ и педиатри, по инициатива и с подкрепата на УНИЦЕФ, проведе мащабно емпирично изследване сред 963 деца на възраст от раждането до 36 месеца. Изследвани бяха основните постижения и умения на тези деца по отношение на тяхното физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие. Получените резултати, след широка консултация с национални и международни експерти, послужиха за създаването на нови стандарти и показатели за развитие и учене в ранна детска възраст.
Стандартите не са диагностично средство за оценка на проблеми в развитието, но ориентират какво могат да постигат децата в различните възрастови периоди, при създаване на благоприятна, стимулираща развитието среда.
Стандарти за развитие и учене
Таблици за ръст и тегло (СЗО)
по текстовете работиха Елена Бачева и доц. Диана Димитрова