Острата диария е отделянето на повече от обичайния брой за възрастта, воднисти, понякога и с примеси на слуз и/или кръв изпражнения. При малките деца острата диария най-често е в резултат на инфекция. Може да бъде и симптом на по-сериозно състояние. Затова навременната реакция е важна и може да предотврати усложнения.

Понякога диарията може да доведе до обезвoдняване и да наложи влизане в болница. При кърмачетата и малките деца обезводняването може да настъпи много бързо – прочетете. 

Симптоми

Острата диария по правило започва внезапно с изхождане на множество редки изпражнения:

1. Воднистите и много на брой изхождания са характерни за вирусните причинители;
2. Кашавите и воднисто-кашави изпражнения, примесени със слуз и/или кръв са характерни за бактериалните причинители;
3. Продължителните диарии (над 14 дни) са характерни за паразитните причинители или неинфекциозните причинители като например целиакия, лактозна непоносимост, фруктозна непоносимост, алергия към белтъка на кравето мляко, Болест на Крон, ХУХК, микроскопски колит, синдром на раздразнения колон, различни вродени ентеропатии и др.

Началото на диарията често е съпътствано oт повръщане и повишена температура. Изключение правят леките бактериални диарии и паразитните диарии, които по правило протичат без темпертаура. При вирусните диарии почти винаги има температура. 

Коремна болка има почти винаги. Тя е коликообразна, обичайно умерено силна и преминава след изхождане. Нерядко по време на болката може да се чуе силно куркане на червата.

Ако не сте сигурни дали детето ви има диария, прочетете повече за това каква е нормалната честота и вид на изхожданията тук.

Алармиращи симптоми

Понякога диарията може да е знак за наличие на хирургичен проблем (например началото на инвагинация или остър тежък улцерозен колит с токсичен мегаколон) или развитие на усложнение на заболяването, от което е причинена (например ентероколитна форма на Болестта на Hirschprung). В тези случаи е нужна незабавна консултация с лекар.

Алармиращи симптоми, при които трябва да се действа незабавно, са:

• Подуване на корема или силна болезненост при докосване;
• Висока температура, съпроводена с втрисане;
• Наличие на кръв в изхожданията;
• Повръщане на жлъчка в началото;
• Ускорен пулс, ниско кръвно налягане, летаргия и намалено уриниране;
• Кръвоизливи по кожата.

Обезводняване

При продължителна диария е възможно да се стигне до обезводняване на детето (дехидратация):

• При 4-5 диарични изхождания дневно, кърмаче може да се обезводни за 1 до 3 дни.
• При 2-3 диарични изхождания дневно на голямо дете няма риск от дехидратация.

Значение имат възрастта, количеството загубени течности на килограм тегло, приемът на течности, наличието и степента на повишена температура и др. 

Признаци за леко обезводняване:

• рядко уриниране
• сухи устни и език
• липса на сълзи при плач
• раздразнителност

Признаци за тежко обезводняване:

• сънливост
• отпуснатост
• бледост
• студени крайници
• ускорено дишане

До тежко обезводняване може да се стигне, когато детето не получава достатъчно течности. 
Наличието на повръщане може да засили обезводняването и да затрудни лечението.

Как да се справите с обезводняването

Справянето с обезводняването е най-важната терапевтична мярка при лечение на острия гастроентерит.

При кърмачета над 3 месеца с тегло над 3 кг. и с лека или умерена степен на обезводняване е подходящо предлагането на хидратиращи разтвори през устата (перорална рехидратация). Вашият педиатър или гастро-ентеролог ще препоръча стандартизирани глюкозо-солеви разтвори, които се прилагат за 4-6 часа в доза 40-100 мл/kg. Разтворите се прилагат в малки единични дози – с лъжичка или на малки глътки. Даването на големи количества разтвор може да провокира рефлекторно повръщане. Прочетете за рехидратацията при кърмачета тук. 

При тежко обезводняване или малко кърмаче, а също така и при мъчителни и продължителни повръщания, трябва да се премине към венозна рехидрaтация – в болнични условия се прилага рехидратиращ разтвор. 

Какво да направите

Белег за тежестта на протичане на съпътстващото диарията заболяване е общото състояние на детето. Дете, което отказва да се храни и играе, предпочита да стои на ръцете на родителите, раздразнително е и плаче често, понася по-тежко заболяването. Вашата навременна реакция в много случаи е решаваща за това да не се стигне до усложнения:

1. Направете всичко възможно да се справите с обезводняването.
2. При наличие на алармиращ симптом, незабавно се обърнете към лекар.

Изследвания

За установяване на причинителя се правят микробиологични и паразитологични изследвания чрез изследване на изпражнения. За установяване степента на дехидратация се изследва нивото на серумните бикарбонати (под или над 17 – колкото по-ниски са, толкова по-тежка е степента на дехидратация).

Възможни причини за острата диария

Острата диария може да се изяви при много заболявания. В кърмаческа възраст нейното наличие не означава непременно възпаление на храносмилателната система. Поради особеността на кърмачето да генерализира проявите на заболяването (свързано с незрялата нервна система), възпаление на средното ухо или горните дихателни например пътища може да се изяви и с диарични изхождания.
 

1. Вируси
   
   Най-често в детска възраст острата диария се дължи на вирусна инфекция – вирусен гастроентерит. В почти половината от случаите, вирусният гастроентерит се причинява от Rotavirus. В останалите случаи причинителите са вирусите на грипа, Norwalk-, Coxackie-, астро-, адено-, калици- и ентеровируси. Ротавирусите и Норовирусите са зимни инфекции. Аденовирусите – предимно в топлите месеци.
    
2. Бактерии
   
   Заболяванията, свързани с диария с причинител бактериа при децата най-често са гастрит, колит, ентероколит. Техни причинители могат да бъдат бактериите E. coli, Shigella (дизинтерия), Salmonella (салмонелоза), Campylobacter (кампилобактериоза) и C. difficilae. Характерни са за топлите месеци, но в затворени колективи – болнични отделения, ясли и детски градини се срещат целогодишно.
    
3. Паразити
   
   По-рядко, причинители на острата диария са паразити като Ламблия интестиналис, глисти, тении, острици и др. Диариите, причинени от паразити нямат сезонност.
    
4. Неинфекциозни заболявания
   
   С диария може да се изявят и неинфекциозни заболявания – хранителни алергии и отравяния, преходна непоносимост към въглехидрати след инфекциозни диарии, автоимунни заболявания на храносмилателната система (автоимунна ентеропатия, колагенозни ентерити, диария при имунен дефицит и др. ), вродени заболявания на тънките черва и др. В повечето от тези случаи диарията продължава повече от две седмици и се определя като хронична.
    
5. Дисбактериоза

Диария може да се появи и вследствие на приема на антибиотик. Унищожаването не само на "лошите", но и на "полезните" бактерии в чревната микрофлора често води до доминация на патогенни бактерии или гъбички - причинители на диария.

1. Непоносимост към дизахариди 

Приемът на антибиотици (аминопеницилини, цефалоспорини), както и повечето вирусни инфекции (Rotavirus, Norwalk-) подтискат активността на ензимите, които разграждат някои въглехидрати (лактаза, захараза и други дизахариди) в чревния епител. Резултатът е, че тези въглехидрати остават и се натрупват в червата. Ферментират под влиянието на бактериите. Заради свойството им да привличат към себе си водните молекули, в просвета на червото се натрупва вода . Всичко това води до ускорена перисталтика, увеличен обем на течното съдържимо на червата и до образуване на газове. Крайният резултат е многократно отделяне на пенести (заради газовете), воднисти (заради водата) и експлозивни (заради големия обем) изпражнения. 

Лечение

При съмнение за бактериална инфекция, лекарят ще назначи изследване за определяне на причинителя.

При доказана бактериална инфекция лекарят ще предпише лечение с антибиотик срещу установения при изследването бактериален причинител. 

В случаите на вирусни причинители, лечението има за цел справяне с дехидратацията и облекчаване на симптомите: изписват се медикаменти срещу повръщането, коремната болка; предприемат се температуро-понижаващи мерки и средства.

При децата не се прилагат антимотилитетни препарати (като Лоперамид или танинови препарати). Вследствие на приложението им, инфекцията се задържа в червата, което увеличава количеството на инфекциозния причинител.

Хранене

Кърмачетата с остра диария трябва да получават кърма или обичайното за тях адаптирано мляко. Използването на безлактозни млека е задължително при rotavius-инфекция или доказана вторична лактозна непоносимост (виж Непоносимост към дизахариди)

При по-големите деца диетата се състои в това да не се консумират храни, богати на глюкоза (сладкиши, мед, шоколадови изделия, сиропирани сладки, компоти), фруктоза (плодове, фрешове) и мазнини (маслото в попарата, зехтин в салатата, олио в супата или готвеното, тлъстина в месата и др.) – виж Непоносимост към дизахариди. Простите захари имат същия ефект, както дизахаридите. Мазнините пък ускоряват перисталтиката на червата, като по този начин усилват диарията.

Подходящи са нетлъсти пилешки супи, зеленчукови бульони, юфка, макарони, попара без масло, суфлета и фрикасени каши. Подходящи са също така и ястия с варени или печени картофи и безмлечни оризови каши. Могат да се прилагат и всички зеленчукови или месни пюрета. От плодовете могат да се дават банан и печена ябълка.
 

Пренасяне на заболяването по фекално-орален път

F -диаграмата показва начините на пренасяне на заболяването по фекално-орален път. Вертикалната синя линия показва бариерите, които могат да попречат на разпространението на заразата: тоалетни, сигурна (чиста) вода, добра хигиена и миене на ръцете. Схемата произхожда от детска книжка на UNICEF от 2014 г.

Повече>

Снимка на корицата: http://www.unwater.org/downloads/EHB_Sanitation_EN_lowres.pdf
Материалът е подготвен под редакцията на Елена Бачева, автор и консултант: д-р Иван Янков