Неотдавна попитах родители с малки деца какви въпроси ги вълнуват в този момент.  Някои от тях се питаха: “Дали ще стане добър човек?”.

Какво се случва в началото. Раждане, прохождане, проговаряне. Периоди, наричани от психолозите кризи, в които то учи толкова активно, колкото никога повече няма да учи през живота си. Дали ще стане добър човек може би зависи от първите седем години родителство, в които ние разбираме и решаваме за себе си какви родители ще бъдем.

Ние сме различни, и децата са различни. На всеки от нас му се пада различно предизвикателство. След запознанството с бебето разбираме какво е нашето. Дали ще е плачливо бебе, будещо се нощем, дали ще е злоядо или нещо друго. Има уверени родители, които с лекота се приспособяват към новия начин на живот. Обяснявам си го със задействането на нов начин на мислене и нагласа. Тя е важна и за двамата родители, но през първите три години главната действаща роля се пада на майката.

Майката дава връзката

Сигурно вече сте чули за емоционалната връзката на бебето с майката. Да, важна е, защото тя, от своя страна, дава връзката на новороденото със света. Тя може да го направи най-добре. Детето познава нея още от утробата. Научило се е да разпознава нейните чувства, дори да съпреживява с нея моментите на вълнение, гняв, тревога, радост, щастие, тъга… Дори след години, децата ни отразяват. И това много добре се вижда, когато например сме напрегнати. Детето също е напрегнато. Какво да кажем за едно новородено, водено само от инстинктите си и виждащо света през света на майка си.

Трудно е да сдържиш у себе си всички майчини тревоги дали правиш всичко както трябва, дали не пропускаш нещо, защо плаче, защо не се храни. Но точно тогава на помощ идва майчинския инстинкт.

Задействане на майчинския инстинкт

Бебето се ражда с рефлекси - рефлекса за сукане и за плач, и с инстинкти - като инстинкта за сгушване. У майката се задействат инстинктите – да разбира от какво има нужда, да “превежда” сигналите, които й дава бебето.

Когато имах малко дете, се срещнах с “Достатъчно добрата майка”.  Не, тя не беше най-добрата майка, а беше тази, която знаеше как да преведе детето си през света.  Когато се запознаеш с нея – т.е. с теорията на известния английски педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът, част от товара ти да бъдеш перфектна майка отпада. Спираш да чувстваш вина. Според Уиникът така, както е съществувало в утробата, бебето продължава да съществува и извън нея – то живее с усещането, че всяка негова потребност се удовлетворява автоматично, непосредствено след нейната поява. То „очаква да открива гърдата винаги когато я иска, и тя да изчезва тогава, когато не е желана“. Ако майката се осланя изцяло на външни указания, тя не само може да се обърка, но и не поема достатъчно отговорност за детето си, смята Уиникът. И добавя: „...когато майката вярва на собствената си преценка, се справя най-добре“. Прочети за това.

Четенето, обмяната на опит, съветите, не са излишни и ни дават общата картина, но нека поставим на първо място вътрешния си глас и инстинкта. Какво се случва веднага след раждането – поставено на корема на майка си, бебето може да допълзи до гърдата, като се ориентира по миризмата. Какво велико умение за едно токущо родено човече, за което знаем, че в този период зависи изцяло от нас, за да оцелее! Дори кърменето да не се случи веднага, то може се случи и малко по-късно. Слагането на гърда веднага след раждането и редовното кърмене са най-добрия катализатор на привързването между майка и бебе. И отново – всичко е измислено точно за случая. Бебето се ражда с умението да вижда точно на това разстояние – до очите на майката – докато тя го гушка и кърми. Няма по-голяма сигурност.

Бебешкият инстинкт за сгушване

Това е желанието на детето да бъде вземано на ръце, да бъде гушнато, милвано. Когато е в скута на възрастен, то чува пулса му, усеща топлината на тялото му и това му носи успокоение. Всъщност, да бъде сгушено в утробата на майка си е най-познатото нещо за него. Затова сгушването му носи сигурност. Дори поставени в легло, бебетата се примъкват към ъгъла на леглото. Затова и повиването, както е според д-р Карп (прочети) е най-важната част от успокояването. То дава усещане за  уют като обгръща ръцете на бебето, както е било в утробата.

Инстинктът за сгушване изчезва след втория месец и затова неговото задоволяване е от изключително значене бебето да усети света като едно добро място за живеене.

Още е рано за разглезване (Прегръдката не е разглезване)

През първите месеци не можем да разглезим бебето като откликваме на нуждите и инстинктите му, защото то не ги прави съзнателно, за да ни дразни или разкарва. Допирът и сгушването просто са реалността, която то познава и търси. Наподобяването на тази реалност и след раждането е един нормален преход към порастването му.

Прегръдката помага на бебето да израстне уверен човек и да може самостоятелно да изследва света само след няколко месеца...

Следродилната депресия

В днешни дни все повече говорим за нея. Умората, тъгата, тревожността (прочети) пречат на качественото привързване, а с това създават предпоставки да имаме неспокойно бебе.

Ние сме някак свикнали, че трябва сами да се борим с предизвикателствата на живота, но навременната помощ ще помогне не само на майката, но и ще подпомогне по-нататъшното развитие на детето като емоционално стабилна личност.

Дневен режим

По-големите деца обичат да знаят какво предстои. Те имат нужда от подготовка, от нагласа, че ще правят нещо. Това им дава спокойствие. Поставете се на тяхно място. Таткото идва и ви казва: “Хайде, отиваме да се учиш да караш кола”…или “защо не вземеш да се изкъпеш”… същото е и с малките. Особено с новородените.

Изграждането на ориентировъчен „дневен режим“ (прочети) ще улесни детето в адаптацията към новата среда, новите хора и новите преживявания. Ще го настрои към нашия ритъм на живот, ще му помогне да заспива по-лесно и да се буди по-рядко, а не когато най-малко очакваме.

И накрая – не е толкова сложно. В началото то има нужда най-вече от сигурност – която му даваме като го гушкаме и откликваме на плача му. Замислете се – също като нас.

Елена Бачева