„Изявените” умения на децата от аутистичния спектър
„Изявените” умения на децата от аутистичния спектър
Приблизително около 10% от хората с аутизъм имат т.нар. „изявени” умения. Всички помним героя на Дъстин Хофман от филма „Rain Man“. Най-общото изявено умение включва математически пресмятания, артистични и музикални таланти, и паметови постижения. Изявено аутистично дете може да умножава големи числа наум, да изсвири пиано концерт само след като го чуе веднъж, или да запаметява фотографски сложни карти.
Например, моят син Иво, първо се научи да произнася звуковете, изписани с букви върху кубчета. Сортираше ги по букви и можеше с часове да ги произнася „вввввв“, „ффффф“ и т.н. Плашеше се от буквата „у“, но плачейки упорстваше да произнасям изобразения на кубчето звук „ууууу“ и повтаряше след мен. Имаше предпочитани букви и звукове. Правеше буквата „а“ с пръсти, а „л“ показваше с пръсти и крака едновремено и безкрайно повтаряше „три л“. Забележете, произнасяше звуковете съвсем чисто – „лллл“, не „лъ“ и много скоро, на около 1,7 години се научи да чете, по този начин проговори, но пък едва на около 1,9 години проходи. В същия разбъркан ред продължи развитието си – на около три годинки започна да събира и изважда, на четири годинки боравеше спокойно с трицифрени числа, а баща му, който все още беше с нас и учехме аналитична геометрия, му обясняваше за повърхнините от втори род. Иво особено се забавляваше от хиперболичния параболоид. След време, в училище, в час по математика, записваше направо отговора на задачата. Имаше прекрасен учител по математика от 5 до 7 клас, който успя да му обясни, защо трябва да изписва решенията и да доказва логиката по която стига до отговора. Този учител си тръгна от училището, а интересите на моя син, не без моя помощ, се насочиха към изучаване на чужди езици. Особена любов и страст в него събуди гръцкият език, той намира гръцката азбука и парадигмите за „визуално красиви“. Разказвам ви всичко това, за да обясня тези „острови на компетентност“, характерни за високофункциониращите „аспита“ (така на галено се наричат хората със синдром на Аспергер), а не за да се хваля. Държа да подчертая, че за съжаление при моя син това е трупане на знания, без никаква идея за практическото им приложение. Възможно е „осторовът на интереси“ да се промени.
Със знанията, които сега имам, бих хвърлила много повече сили, търпение, дори инат, за да го накарам да прави неща за другите, да го мотивирам да изпълнява поредица от действия не за своя лична облага, защото въпреки тези способности, той няма изградена почти никаква емоционална интелигентност и упорито отказва да бъда изваден от зоната си на комфорт с аргумента:
„Аз уча за признание, което радва моята душа. Егоист съм и такъв искам да бъда. Не искам да съм алтруист, като теб, и не искам и ти да си, защото ти си моята мама и ти ще закриляш само мен, винаги“.
Как мислите, лесно ли се обича такъв, вече уж зрял, пораснал индивид? Кой би го обикнал, как ще живее след мен само с обсесии, с дипломи с отличен успех, но без интереси и приятели? Подобни мисли, без съмнение, вълнуват всички родители. Много от моите приятели с деца от спектъра искат децата им да говорят, да могат да учат, да станат като Иво. Аз им казвам, че ако бъдат не толкова щадящи и всеотдайни, по-неотстъпчиви и упорити, ще съумеят да приучат децата си към по голяма самостоятелност, към умението да бъдат щастливи, да развият емпатия и да разберат смисъла от това да общуват с другите, да разбират и да те разбират. Тогава нашите деца могат да бъдат мотивирани да общуват с нас, по начин, на който ние ще ги научим. Казвам на всички, че не бива да забравят за себе си, защото ако самите родители „прегорят“, това ще рефлектира върху децата, а полза няма да има за никого.
Голяма заблуда е да се смята, че всички деца от аутистичния спектър имат такива изявени или специални умения и че тези умения, сами по себе си, са достатъчни за включване в обществения живот, за успешна социализация.